Френският министър на външните работи Бернар Кушнер на пресконференция на срещата на външните министри на страните-членки на НАТО в Брюксел. Снимка: Ройтерс

“Малка крачка” или равняване по Вашингтон? Френските власти определят решението за връщане във военното командване на НАТО като “нормализиране”. Критиците обаче смятат, че Париж би могъл да изгуби спецификата си на международната сцена.

Завръщането във военната структура на северноатлантическия алианс ще позволи “да се придаде тежест на интересите и целите на страната ни на международната сцена”, заяви френският премиер Франсоа Фийон, който на 17 март ще подложи въпроса на гласуване в парламента. За френските представители “политическия избор” за реинтегриране във военното командване на алианса не означава подчиняване на САЩ, които го ръководят. Въпросът е “дали да останем актьор, или да станем съсценарист”, за да придвижим НАТО напред, обясняват хора от обкръжението на президента Никола Саркози. Президентът ще изнесе реч пред Военното училище в Париж, за да разясни на французите решението, което скъсва с наследството на генерал Шарл де Гол.

“Обезличаване”, “загуба на влиянието”, “затъване в компромиси”, възразяват противниците на реинтегрирането. Според тях то се извършва, без да се иска нещо в замяна и без постигнат напредък по въпроса за европейската отбрана - идеал на Франция, който не се споделя от европейските й съюзници, на които е достатъчен американския “чадър”. Бившият френски външен министър Юбер Ведрин настоява да се създаде “европейска група” в НАТО, за да има Вашингтон, както казва той, “един последователен партньор”.

Франция е член на алианса от създаването му през 1949 година. върху принципа за колективна отбрана в случай на нападение. През 1966-та обаче генерал Де Гол оттегли страната от военното командване на организацията, тъй като не успя да постигне ограничаване на американското върховенство в съюза.

Ако реинтегрирането предизвиква бурни политически дебати във Франция, в чужбина също не го подминават с безразличие. “Вън от интегрираната структура Франция поддържаше идеята за малка, но много полезна в дипломатически план, макар и фиктивна, автономия”, казва Жан-Пиер Молни от Института за международни и стратегически отношения (IRIS). Автономията по отношение на САЩ се прояви ярко при войната в Ирак.

На юг и в арабско-мюсюлманските страни възприемат НАТО като инструмент за налагане на волята на САЩ, отбелязва Зиед Кришен от тунизийския седмичник “Реалите”. Според него “реинтегрирането може да се разглежда като разрив и равняване по американската политика”. Сегашното “специално място” на Франция е като национално богатство. Никой не може да каже какво ще се случи с него след реинтегрирането, отбелязва на свой ред руският постоянен представител в НАТО Дмитрий Рогозин.

Обосновавайки се със завоя, извършен от НАТО след края на Студената война през 1989 година, с уреждането на кризите (в Босна, Косово, Афганистан и т.н.), в които имат финансово и военно участие, французите искат да подчертаят бавния процес на сближаване. Днес те участват във всички комитети на НАТО с изключение на два - Групата за ядрено планиране и Комитета за планиране на отбраната, който стои начело на 20-те хиляди военни, съставляващи структурата му.

Участието на Франция във военната структура на алианса ще нарасне от 110 на около 800 военни. На французите са обещани общо 26 звезди (от една до четири в зависимост от ранга във военната йерархия) - колкото имат британците и германците.

Франция се хвали, че ще получи два поста, заемани сега от американци - в Норфък (САЩ) и Лисабон. Те обаче са лишени от операционна отговорност в организацията, ръководена от белгийския град Монс от Върховния главнокомандващ на обединените сили за Европа, който също е американски генерал.

По БТА