Обама и саморазрушението на капитализма

Американският президент Барак Обама в градината на Белия дом във Вашингтон. Снимка: Ройтерс

Икономическата политика на президента Барак Обама трябва да се разглежда в съответния контекст – в контекста на борбата между американския и глобалния капитализъм. Свикнали сме да приемаме глобалния капитализъм за логическо продължение на националния и фактът, че между тях се води борба, ни се изплъзва, тъй като те все още не са се унищожили взаимно. Сега Обама се опитва да ги върне към живот.

В епохата на разцвет на американския капитализъм местният икономически ръст стимулираше националния, а той на свой ред допринасяше за благосъстоянието на работната сила. Американската промишленост създаваше работни места като по този начин раждаше и потребители. Състоянието на страната беше тясно свързано със състоянието на националната промишленост, въпреки че тя се намираше в частни ръце. Автомобилните заводи “Форд” например храниха цели градове, даваха работа на жителите им поколение след поколение. Да купиш “Форд” означаваше да инвестираш в благосъстоянието на Америка.

Но капитализмът по природа се движи от конкуренцията и от безспирното търсене на печалба. Американският капитализъм със своите профсъюзи, права на работниците, минимална заплата и права на потребителите се беше изправил на пътя на евтиния труд, на евтините стоки и на конкуренцията за по-голяма печалба. В резултат днес американският капитализъм преживява криза.

Глобалният капитализъм процъфтя до степен, че държавните граници и закони спряха да имат значение. През 80-те години – епохата на приватизация и структурни реформи – държавите от Третия свят отваряха икономиките си, за да получат чуждестранна помощ. Мултинационалните корпорации можеше да не се тревожат за трудовото законодателство, за минималната заплата и за медицинските застраховки, и спокойно да получават свръхпечалби.

Като идеологическо оправдание за прехода от американски към глобален капитализъм послужи призивът на Роналд Рейгън да бъде ограничена ролята на държавата в икономиката. В действителност това означаваше отстъпление от идеята за социална държава, в съчетание с либерализация на външната и вътрешната търговия.

По време на осемгодишното си управление Бил Клинтън се позоваваше на идеологията за “свобода за свободния пазар”, за да оправдае сключеното през 1992 година Северноамериканско споразумение за свободна търговия. Но когато през 2000 година на власт дойде Джордж Буш, държавата и регулацията на търговията се превърнаха във враг. Предполагаше се, че свободният пазар трябва да бъде напълно свободен, саморегулиращ се и самокоригиращ се. И тъй като пазарът, който търси печалба, не може да работи срещу себе си, той трябваше да контролира ексцесиите и ненаситността и така да защитава работниците и потребителите.

Контролът над пазара беше оставен на самия пазар, населението вярваше в пазарната идеология на Клинтън, а глобалният капитализъм удържа победа над американския модел и над американците, чиито работни места отплаваха зад граница. До Рейгън американският капитализъм казваше на американците: “Ще преуспеем само ако преуспеете и вие.” Но когато дойде Буш, се появи ново послание: “Ще преуспеете само ако преуспеем ние.”

След това Буш вкара Америка във войната в Ирак, която струваше на страната скъпо, като костваше много американски и иракски животи, ресурси и международната й репутация. Икономическият крах не можеше да не доведе до идеологическа криза, която граничи с кризата на идентичността. Възникна въпросът: в какво се превърнахме? Обама се ориентира в ситуацията по-добре от Хилари Клинтън и от Джон Маккейн и позволи на американците да преодолеят страха и съмненията си.

Като избра Обама американският народ му постави херкулесовска задача. Той трябваше да реанимира американския капитализъм като едновременно с това не позволи на САЩ да загубят ролята си на водещ играч в глобалния капитализъм.

В речта си пред Конгреса на 24 февруари Обама нарече кризата резултат на “обогатяването на богатите” и свалянето на ограниченията заради “бързата печалба за сметка на здравето на пазара”. Антикризисният му план на стойност 787 милиарда долара се превърна в опит да бъде върнат към живот американският капитализъм. Той обещава да инвестира в развитието на технологиите, да сложи край на петролната зависимост с помощта на възобновяемите източници на енергия, да спаси сериозно пострадалата автомобилна индустрия, да подобри положението в сферата на образованието, здравеопазването, жилищното настаняване и заетостта.

При това САЩ остават въвлечени в глобалния капитализъм. Китай държи американски държавни ценни книжа в размер на 700 милиарда долара. Затова Америка е принудена да продължава да купува китайска продукция, което, по ирония на съдбата, може само да забавя ръста на американския капитализъм. В същото време САЩ трябва да се борят с Китай, с Евросъюза, Русия, Япония и Индия за достъп до суровини и полезни изкопаеми, до нови пазари, по-евтина работна ръка и – в крайна сметка – до нефт.

Обама не търси алтернатива на капитализма. Това не е по силите му. Налага се едновременно да възражда националната икономика и да отговаря на потребностите на глобалния капитализъм. Но засега никой не знае дали тези две форми на капитализъм ще могат да съществуват съвместно.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.