СофияПловдивВарнаБургасРусе

Ще защити ли Европа своите 300 етнически малцинства?

Косоварски босненци пасат стадата си край село Брод, намиращо се на границата между Косово, Македония и Албания. Снимка: Ройтерс

Миналия месец европейският парламент отправи остри предупреждения към Гърция и Франция за това, че все още не са ратифицирали Европейската харта за регионалните малцинствени езици и Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Дебатът по тези въпроси показа, че ЕС иска най-сетне да бъде решен въпросът с признаването и защитата на етническите малцинства в Европа.

Раната обаче, която отвори Европейският парламент, е голяма поради факта, че в момента в Европа живеят 300 различни етнически малцинства. Един от всеки седем граждани на Европейския съюз принадлежи към регионално малцинство. В Европа се говорят над 90 езика, а 37 от тях се смятат за официални държавни езици.

Естествено, въпросът беше поставен на дебат. Европейският парламент прие резолюция за състоянието на човешките права в ЕС, а във връзка с малцинствата в нея бяха подчертани четири основни неща:
– първо, че неотдавнашните разширявания на съюза са прибавили около сто малцинствени групи към съществуващите вече петдесетина в Европа на 15-те,
– второ, че няма обща европейска формулировка за представителите на етническите малцинства,
– трето, че е особено важно да бъде гарантирана защита на регионалните малцинствени езици, правото на използване и обучение на майчиния език,
– и четвърто, че са нужни ефикасни механизми за защита на правата на етническите малцинства.

От дебата в Европейския парламент се видя, че страни, които имат проблеми с признаването и защитата на малцинствата, като Гърция с нейната мюсюлманска общност в (гръцка) Тракия и с така нареченото македонско малцинство, ще трябва де факто да ги признаят, след като бъде ратифициран Лисабонският договор.

В момента няма европейска система за защита на малцинствата. През 1993 година Европейският съвет постанови, че защитата на малцинствата трябва да бъде един от критериите на страните- кандидатки за членство в съюза. Това изискване обаче остана валидно за новите, но не и за старите членове на съюза. От тази гледна точка, ако Гърция и Франция сега трябваше да кандидатстват за членство, те нямаше да бъдат приети, тъй като от тях щеше да се изиска да ратифицират два задължителни документа – Европейската харта за регионалните малцинствени езици и Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.

Въпреки това, Гърция продължава да е трън в очите на евродепутатите, тъй като на нея се гледа като на страна, която все още не е уредила малцинствените си въпроси и точно за това атакуват Комисията да се произнесе.

В момента 8 на сто от населението на Европа е съставено от регионални малцинства, а 6,5 на сто от имигрантски малцинства най-вече в Западна Европа.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.