СофияПловдивВарнаБургасРусе

Ердоган превърна Турция в република на страха

Турският министър-председател Реджеп Тайип Ердоган в Европейския парламент в Брюксел. Снимка: Ройтерс

Неотдавна Реджеп Тайип Ердоган плуваше в свои води на митинг във Ван, град в Югоизточна Турция, населен предимно кюрди. Турският премиер изреди постиженията на правителството си, като се провикна пред ликуващата тълпа: „22 основни училища, пет здравни клиники, 82 километра асфалтирани пътища“.

Само три седмици преди общинските избори в страната на 29 март, Ердоган води кампанията си уверено. Повечето социологически проучвания сочат, че неговата умерена ислямистка Партия на справедливостта и развитието /ПСР/ ще победи отново опонентите си. Светската опозиционна Народнорепубликанска партия е толкова отчаяна, че вече не говори много за риска от шериата или за опасностите от кюрдския сепаратизъм. Вместо това тя ангажира жени, които носят ислямистки забрадки, и призова кюрдската нова година да бъде обявена за национален празник.

Вероятно нищо от това няма да направи голямо впечатление на избирателите, повечето от които ще останат на страната на ПСР. Нито пък ще засегне политиката на Ердоган. След като беше преизбран убедително на парламентарните избори през 2007 година, критиците му казват, че премиерът става все по-авторитарен и се отдалечава от реформисткия дневен ред, който за пръв път издигна ПСР до еднопартийно управление през 2002 година. Не помага и това, че Европейският съюз продължава да е уклончив в дълго проточилите се преговори по молбата на Турция за членство, като изсмуква ентусиазма за реформи в Анкара.

Като още едно доказателство за авторитарните тенденции критиците посочват продължаващия спор на Ердоган с Айдън Доган, най-големият медиен магнат в страната. Негови издания разкриха корупционни скандали, в които бяха замесени лица, близки до правителството. Доган вярва, че това обяснява защо е изправен пред иск от 500 милиона долара за уж неплатени данъци – обвинение, което той горещо отрича. „Турция се превърна в република на страха“, се оплаква Седат Ергин, главен редактор на в. “Миллиет”, водещ вестник на Доган.

На международния фронт Ердоган предизвиква изненада с разбираемата си липса на ентусиазъм към ЕС. Той спечели неодобрение с острите си нападки срещу Израел, особено по време на войната в Газа, и с „напъпващото“ си приятелство със Судан и Иран. Сред обикновените турци обаче Ердоган остава най-популярният и харизматичен лидер след бившия премиер и президент Тургут Йозал. Възрастна кюрдка във Ван обобщава настроението така: “Тайип е един от нас, той ни смята за равни.”

Популярността на Ердоган дори застави враговете му, твърдолинейните генерали, които се опитаха няколко пъти да свалят правителството му, да отстъпят. Влиянието му беше видимо във Ван, където той и енергичната му съпруга Емине раздадоха играчки на дрипави деца. На други места в Турция правителството раздава въглища, учебници, а с приближаването на изборите дори хладилници и перални машини на бедните. Това поведение разгневи МВФ. Дълго отлаганият стабилизационен заем с фонда все още не е подписан заради различията по въпроса за публичните разходи. Но непокорният Ердоган настоява в интервю, че турската икономика е достатъчно мощна, за да се справи със сегашните си проблеми без помощта на МВФ.

Както и повечето страни, Турция беше засегната от световната финансова криза. Турската лира се обезценява спрямо американския долар, очаква се БВП да се свие тази година, безработицата нараства. Въпреки това, частично благодарение на твърдата регулация, нито една турска банка не фалира. Икономиката се клати, но остава на крака.

Не е за учудване, че Ердоган е толкова уверен в себе си. Мнозина се опасяват, че още една голяма изборна победа може още повече да го главозамае. Но независимо от всичките му предизборни пози, има признаци, че прагматичното му мислене може да се възвърне. Той изглежда е схванал, че има проблем с имиджа. Назначи нов, любезен говорител и за пръв път ухажва чуждестранните журналисти. В интервюто за “Икономист” той раздаваше усмивки и сухи плодове, като настояваше, че не е авторитарен. “Понякога мога да бъда нетърпелив,” беше единственото, което призна.

Откриването на първия в Турция официален телевизионен канал на кюрдски език през януари и призивите на правителството за създаване на факултети за кюрдска литература в държавните университети повишиха надеждите за повече реформи. След години враждебност Турция и иракските кюрди най-накрая разговарят. Твърди се, че на масата има споразумение със сепаратистките бунтовници от Кюрдската работническа партия /ПКК/, които се сражават с турската армия от 1984 година от базите си в Северен Ирак. Турските генерали временно проявяват въздържаност.

Споразумение с МВФ се очаква след местните избори, макар Мехмет Шимшек, министър на икономиката, да настоява, че МВФ трябва да се откаже от някои от по-ортодоксалните си искания. По въпроса за напредъка към присъединяване към ЕС следващият голям тест за Ердоган ще бъде дали той ще може да направи отстъпки по въпроса за отварянето на турските пристанища и летища за Кипър, с което ще накара злословещите срещу Турция в ЕС, особено французите, да прекратят усилията си да подкопават преговорите за членство.

Назначаването на младия, интелигентен и говорещ английски Егемен Багъш за пръв преговарящ с ЕС с ранг на министър е ново свежо усилие за връщането на преговорите с ЕС в коловоза. Но ако Ердоган е наистина сериозен, ще трябва да направи втори опит с пренаписването на турската конституция, която беше наложена от генералите след военен преврат през 1980 година. При предишните му опити конституционният съд за малко не забрани ПСР с мотива, че се опитва да наложи шериатски закони. Причината беше опитът му да премахне забраните за ислямистки забрадки в правителствените учреждения и в университетите. Този път Ердоган ще постъпи по-добре, ако работи с опозицията за създаването на конституция, която ще отговаря на желанията на всички турци, а не само на набожните.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.