САЩ протягат ръка на Иран, но бавно и предпазливо

Мъж държи снимка на иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей на митинг в подкрепа на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад. Снимка: Ройтерс

Администрацията на Обама предприема изключително внимателни стъпки към Иран, за да провери потенциала за пробив в отношенията. Усилията ще започнат с малки дипломатически усилия, като в същото време не се забравя, че възможностите за мирно прекратяване на иранската програма за сдобиване с ядрено оръжие бързо се изпаряват. Обсъждат се и по-строги международни санкции. Но те едва ли ще получат решителна подкрепа от Русия и от Китай преди есента. Това ще се случи само ако стане ясно, че САЩ изпълняват предизборното обещание, дадено от Обама, да установят контакти с американските противници, включително Иран.

В същото време в Израел се задава по-твърдолинейно правителство. То отправя сигнали, че ако дипломацията не даде резултат няма да чака до 2010 година, за да предприеме военно действие срещу иранските ядрени обекти.

САЩ се готвят да изпробват дипломатическите канали с Техеран преди националните избори в Иран през юни. Американците „ще се ангажират с иранците и то преди изборите (в Иран). Те ще направят това, като първо изпратят сигнали за волята на САЩ да се ангажират“, казва високопоставен европейски служител, пожелал анонимност. В понеделник той проведе няколкочасови разговори със служители на Държавния департамент по политиката към Иран.

Миналата седмица държавният секретар Хилари Родам Клинтън обяви, че планира международна конференция за Афганистан. Тя каза, че вероятно Иран ще бъде поканен като съседна държава. Новината породи предположения, че американските и иранските представители може да установят първоначални преки контакти в кулоарите на конференцията.

Инициативите на Клинтън към Русия, в това число срещата с руския външен министър Сергей Лавров миналата седмица, също донякъде се разглеждат като опит да се спечели подкрепата на Москва за нов американски подход към Иран. Все пак тези стъпки се смятат главно за опипване на почвата, а според специалисти по иранските въпроси, за да има действителен напредък в ангажимента на САЩ с Иран, то би трябвало да бъде последвано от по-значим ход – например писмо от Обама до иранския върховен водач аятолах Сайед Али Хаменей.

„Поканата до Иран за участие в конференция за Афганистан или посланическата среща в Багдад са тактически ходове. А Техеран казва, че вече не се интересува от тактически инициативи“, заявява Алекс Ватанка, специалист по ислямските въпроси в „Джейнс информейшън груп“ в Александрия, Вирджиния. „Иранците, в това число върховният водач, наистина са заинтересовани от отношения със САЩ, но в смисъл на стратегическа промяна на начина, по който американците възприемат иранския режим“, добавя той.

Високопоставеният европейски служител заяви, че е изразил същото мнение пред американските си колеги, включително Денис Рос, който наскоро беше назначен за специален съветник на Клинтън със задача да действа по иранските въпросите. Според него иранците разглеждат перспективата за отношения със САЩ в по-широк смисъл, който не се свежда само до ядрената им програма. „В известен смисъл бъдещето на режима е застрашено. Първата им и единствена грижа е оцеляването на режима“, казва той. Това означава, че иранците вероятно ще подхождат бавно към каквито и да е сондажи от страна на САЩ. И вече изпращат сигнали, че нямат намерение да бързат с отговора.

Речта, произнесена миналата седмица от аятолах Хаменей, в която той нарече Израел „злокачествен тумор“ и скастри палестинската власт за това, че работи с Израел, „само ще направи труден живота във Вашингтон за онези, които настояват за ангажиране с Иран“, казва Ватанка.

Клинтън допусна възможността иранците да решат, че не искат да преговарят. Според нея те може да надценят заинтересоваността на Америка от преговори и търпението на международната общност към Техеран. Затова САЩ имат интерес да убедят иранците, че международните сили са готови да предприемат по-строги санкции, ако дипломатическото решение се окаже задънена улица. Но остава съмнително дали международната общност ще бъде готова на по-строги санкции дори и след провал на американския опит за ангажиране.

Според някои специалисти по иранските въпроси най-добрият начин да се привлече вниманието на Иран биха били санкциите срещу петролната му промишленост, особено като се има предвид поддържаното от някои мнение, че иранската икономика е пред срив. Експертите твърдят, че Русия може и да склони на това, тъй като не би имала нищо против цените на петрола да се вдигнат в резултат от санкциите. Според други широкообхватно подобряване на отношенията между САЩ и Русия ще бъде от решаващо значение за действията на международната общност. „Клинтън ще последва Русия по този въпрос, следователно Русия е ключът“, каза бившата американска посланичка в ООН при администрацията на президента Клинтън Нанси Содърбърг.

Някои анализатори обаче смятат, че е по-малко вероятно Китай да последва водачеството на Русия насред световната икономическа криза. Ватанка от „Джейнс информейшън груп“ добавя, че западните страни вече имат толкова малко участие в иранската нефтена индустрия, че каквото и действие да предприемат, едва ли то ще повлияе на Техеран. „Иранците се научиха да се задоволяват с минимума. Наистина не виждам нещо, свързано с петролната промишленост, което на този етап може да обърне играта“, заявява той.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.