Престанете да се отнасяте с Русия като с магаре

в. Москоу таймс

«Копчето за презареждане», което държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън връчи на руския външен министър Сергей Лавров, за да рестартират отношенията между двете свръхсили. Снимка: Ройтерс

Когато държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън подари на министъра на външните работи Сергей Лавров “копчето за презареждане”, на което беше написан неправилен превод на думата reset на руски, Лавров като опитен дипломат и хладнокръвен човек, можеше просто да се усмихне, да благодари за милия жест и да не привлича вниманието към грешката. Но Клинтън не му остави избор като го попита направо: “Много се старахме да изберем точната руска дума, успяхме ли?”

Но –шегата на страна – какви са шансовете на страните ни да започнат отношенията си на чисто? На пръв поглед като че ли времето да опитат отдавна е настъпило. При администрацията на бившия президент Джордж Буш – младши отношенията деградираха дотолкова, колкото не се беше случвало от 1985 година. Най-лошо беше положението през август миналата година, когато Русия нападна Грузия, и през януари тази година, когато Украйна беше отрязана от газа. И ето че настъпи благословеният час, когато на сцената излезе новоизпеченият президент Барак Обама, който обеща, че занапред външната политика на САЩ ще бъде чиста и безупречна.

Първият гамбит, осъществен в рамките на стратегическия план на Обама, стана т.нар. секретно предложение да се откаже от ракетните бази в Полша и в Чехия в замяна на помощ за спиране на ядрената програма на Иран. Това мероприятие обаче беше обречено на провал по редица причини. На първо място, Русия не е магаре, което можеш ту да биеш, ту да храниш, с Русия трябва да се отнасят като с равноправен партньор. На второ място, позицията на Русия по въпроса с ракетните бази в Централна Европа се състои в това, че идеята е глупава и че тя просто трябва да отпадне.

В Кремъл смятат, че САЩ се опитват да отклонят от себе си несъществуващата на практика заплаха, и затова не би трябвало да се дава нищо в замяна на отказа от този проект. Освен това Кремъл подозира, че истинската цел на САЩ е не предотвратяването на удар от Иран, а засилването на собственото военно присъствие в Източна Европа. Отчитайки, че не всички специалисти в администрацията на Обама са убедени в ефективността на подобно решение, а също така, че общественото мнение в Чехия е против базите, руснаците напълно може да се надяват, че проектът ще бъде погребан без отстъпки от тяхна страна.

По време на предизборната си кампания Обама правеше всичко необходимо от гледна точка на политиката, за да осъжда злодеянията на Русия: критикуваше военните действия в Южна Осетия, отстояваше правото на Украйна и на Грузия да влязат в НАТО. Същите мотиви се забелязват и в изказванията на Майкъл Макфол, новият специалист за Русия в Съвета по национална безопасност. Макфол особено шумно осъждаше факта, че Русия се отказва от демокрацията.

Тази нова линия удивително прилича на позицията, която заемаше администрацията на бившия президент Бил Клинтън: САЩ са най-добрите приятели на Русия, защото в националните интереси на Москва е да се интегрират в Запада. И е въпрос само на време Кремъл да осъзнае грешката си и да признае водачеството на САЩ. Освен това основната цел на политиката на САЩ по отношение на Русия трябва да стане подкрепата на реформата и прехода към пазар и демокрация. Този род размисли пречи на Вашингтон да прави каквито и да било фундаментални отстъпки спрямо стратегическите интереси на Русия (както ги вижда Кремъл) и в частност по въпроси като противоракетните бази, а също така и членството на Грузия и Украйна в НАТО. САЩ изразяват недоволство от опитите на Русия да запази влиянието си в близката чужбина, въпреки че самите те строят военни бази зад граница, край границите на Русия – от Румъния до Узбекистан – още от края на Студената война.

Нежеланието на администрацията да приеме нов подход се влошава от редица коментари, които предсказват цялостен колапс, който скоро трябва да застигне Русия заради срива в цената на петрола и световната финансова криза. В САЩ властва убеждението, че процесът на възход в Русия е свършил, няма никакви перспективи за установяване на демокрация, а като цяло страната е готова да се върне към състоянието на немощ, както беше през 1990-те години, благословени от много американци. В такъв случай – какъв е смисълът да се правят каквито и да е отстъпки? По-просто е да се изчака една година, докато валутните резерви привършат и тогава да се сключи сделка при още по-изгодни условия.

Един въпрос обаче не търпи отлагане: това е въпросът за удължаване на договора за съкращаване на стратегическите ядрени въоръжения СТАРТ, чиито срок на действие изтича на 5 декември. Принципът на взаимното възпиране работеше добре, и отказът от него би бил прибързан, когато Русия разполага с 4000 ядрени бойни глави. Още повече, че участието на двете свръхдържави в процеса на ограничаване на ядреното въоръжаване се явява важен фактор за този процес в световен план. И въпреки че според много хора Русия въобще не се интересува от продължаване на договора, и двете страни трябва да започнат бързо да се движат в нужната посока, за да успеят до декември.

Администрацията на Буш беше готова да се откаже от договора, тъй като концепцията за двустранното съкращение на въоръженията ограничаваше армията на САЩ и не й даваше да се разгърне в пълна степен. Неоконсервативната логика на Буш беше следната: тъй като Русия не може нито да модернизира, нито да обслужва стратегическите си ракети, значи не е в интерес на САЩ да поддържат паритет с нея. Значи САЩ могат свободно да се стремят към пълна военна доминация и хегемония в целия свят, включително централна Евразия. Администрацията на Обама трябва да се откаже от това опасно мислене възможно най-скоро.

Но дори да бъде постигнато съгласие по СТАРТ, по-далечните перспективи за разширяване на двустранното сътрудничество изглеждат мрачни. САЩ нямат намерение да развързват ръцете на Москва по отношение на «близката й чужбина», а Русия не е готова да се примири с претенциите на САЩ за хегемония. Т.е. поредното охлаждане на отношенията е въпрос на време.

*Питър Рутланд преподава теория на управлението в университета Уесли и сътрудничи на центъра «Дейвис» за изследване на Русия и Евразия в Харвардския университет.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.