„Дзифт“ на фестивала South by Southwest в Остин, Тексас

Петък, 13 март, в Остин, столицата на Тексас, се откри фестивалът South by Southwest (SXSW), в който участва българският филм „Дзифт“. Живяла съм в Остин, либералния оазис на Тексас, седем години и страшно го обичам. От лежерно-шик, студентски град, през последното десетилетие се превърна в лежерно-шик, хай-тек, студентски, поскъпващ град, нарочно-провинциален, независимо-артистичен, макар и леко посредствен като резултати. Най-характерното е, че като хипи на мост, се опитва да не види бляскавия си център и бързо-разрастващата се градска среда и луксозни покрайности.

SXSW се провежда всеки март и е най-голямото събитие. Градът е свързан с имената на режисьори като Тарантино, Родригес, Линклейтър. Сам си е лепнал етикета „музикалната столица на света“. Фестивалът е основно музикален. Стотици банди от цял свят прелитат в Остин, спят малко по хотели, повечето по диваните на хазяи-доброволци. Идват с надеждата да направят контакти и да срещнат продуцент, който ще ги изстреля в орбитата на многото пари.

Втората хипостаза на фестивала е програмата на интерактив или дигиталните медии. Предвид хай-тек славата на Остин, който де факто е инкубатор на много иновативни фирми от този сектор, тази програма е също доста престижна. Обикновено се прожектират независими филми, които са по-заострени и провокативни от тези на Сънданс, но винаги има и по няколко мейнстрийм. Тук, разбира се, настроението е, повтарям, спокойно и лежерно, всеки обича всекиго, така че този фестивал е идеално място за независимите филми да се сдобият с нова публика и известност, далече от критично настроените акули на мегаполисите. И последно, лозунгът на града е Keep Austin Weird – Запазете Остин изчанчен, фриказоиден, странен. Сигурна съм, че екипът на „Дзифт“ ше си донесе в България рекламни фланелки с горенаписаното мото.

„Дзифт“ присъства в програмата на среднощните филми, тоест жанрови, обикновено хорър филми, излъчвани в полунощ. Не присъства в основната програма на дългометражните ленти, в тази на обещаващите нови режисьорски гласове, пропуснат е и в конкурсната програма. Има две прожекции, плюс една предварителна. Зад него стои мощната компания за независими филми IFC, и е включен в тяхната нова инициатива да се предлагат през следващите 90 дни по кабелната телевизия пет от фестивалните им филми срещу пет до седем долара.

                 Официалният трейлър на „Дзифт“ за фестивала в Остин

За „Дзифт“ не се говори като един от обещаващите филми, няма реклама, освен не особено атрактивно изречение – блърб и едно интервю на Явор Гърдев в един много хубав блог, информиращ за фестивала. В това интервю обаче Явор Гърдев се е изхвърлил (симптом на ниско самочувствие), а това малко е поучудило интервюиращата го американка. Тези интервюта имат за цел да привлекат аудитория към филма, да дадат възможност на режисьора по човешки и спокойно да представи труда си, да разкаже интересна случка, да покаже ентусиазъм за фестивала и града, да покани зрителите и да им каже колко е интересен филма и как е станал въпреки тези и тези трудности.

Явор Гърдев се е изхвърлил, както е прието да се изхвърляш в България с излишно интелектуалничене и несъществуващи новини. Американската публика има остри сетива за новото, оригиналното като техника, послания и текст. Явно, „Дзифт“ има един проблем и той е, че не е оригинален. Представен е като соцарт нео-ноар, тоест фюжън, какъвто в момента е на мода в Щатите, още повече на SXSW, където миналата година Родригес и Тарантино обясняваха с часове как са гледали кои филми и откъде са копнали за техните си. Ако беше впечатлил Бери Дженкинс (неговият „Лекарство против меланхолия“ е един от хитовете тази година), например, щяхме да знаем, въпреки че именно Дженкинс е спомогнал на „Дзифт“ да бъде поет от IFC.

Зоя Маринчева. Снимка: личен архив

Не съм гледала филма и не искам да се изказвам относно качествата му, дали е добър или не. Но съм свидетел на мощната рекламна кампания, която го изтика в България пред всичко и всички. Облъчена от посланията на същата тази кампания, с любопитство изгледах клиповете в youtube. Сравнявайки това, което видях с големите съвременни руски и полски ноар и хорър филми (като например руския „Нощна стража“), „Дзифт“ не ме зашемети нито с кинематографията си, нито с диалога си и историите. Бих казала, че този филм трудно ще пробие на запад, въпреки многобройните си фестивални участия, и това е за съжаление прагматичната истина зад лъжливите реклами.

Излъчва се в програмите за жанрови филми по късни доби, когато започват купоните и най-добрите музикални шоута (в Остин това е в клуба Stubb’s). Само най-запалените почитатели на хоръра ще отидат да го видят, въпреки че е представен като българската номинация за оскарите. Не е спечелил награда по западните кинофестивали, нито пък критически и блогърски интерес. Без реклама един независим филм трудно успява по принцип, трудно си намира разпространител, и ми е странно как създателите му успяха да организират най-шумната и агресивна маркетинг кампания в България, но не и на запад, не и на фестивалите, където мненията на блогърите и критиците, заедно с таланта на създателите, изпращат филма в звездна орбита или го сриват в земята. С интерес очаквам мненията на блогърите в Остин. Има време.

Виж още текстове в блога на Зоя Маринчева

*Зоя Маринчева е журналистка и преводачка. През 2000 г. се установява в Остин, щата Тексас.  Публикува авторска поезия, рецензии и преводи в български и американски издания, сред които To Topos, Two Lines, Washington Square Review, Zoland Poetry, антологията Thresholds, Литернет, Литклуб, Erunsmagazine. Сега живее в Сан Антонио.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.