В Турция разкриват премълчавани факти за геноцида над арменците

Книгата на Мурат Бардакчъ, посрещната с мълчание в Турция

За Турция числото трябва да е прозвучало като бомба.

Според документ, укриван дълго време, който е принадлежал на вътрешното министерство на Османската империя, 972 хил. турски арменци са изчезнали от официалната статистика на населението между 1915 и 1916 г. В Турция каквато и да е дискусия за случилото се с арменците може да доведе до буря от гневни изблици. Въпреки това след публикуването на една книга през януари, числото и османските източници остават фактически неспоменати. Вестниците почти не писаха за тях. Телевизионните предавания не са ги обсъждали. “Нищо”, казва Мурат Бардакчъ, авторът на книгата. Мълчанието означава само едно, казва той: “Числата са твърде високи за обикновените хора. Може би те не са готови да говорят за това”.

Много поколения турци не знаеха нищо за арменския геноцид между 1915 и 1918 г., когато повече от един милион арменци са убити от Османската империя, която „прочиства“ населението. Турция заключва най-грозните моменти от историята си в типичния за Съветския съюз стил, като забранява споменаването на събитията в училищни учебници и официални документи. През последните 10 години обаче, когато гражданското общество се пробужда, част от турското общество открито задава въпроси за държавната версия на събитията. През декември група от интелектуалци пуска петиция, с която се извинява за отричането на масовото клане. Под нея се подписват 29 хиляди души.

Книгата “Запазените документи на Талат паша” прави автора й Бардакчъ участник в тези вълнения. Тя съдържа колекция от документи и архивни записи, които са принадлежали някога на Мехмед Талат, познат като Талат паша, „архитект” на арменското изселване. Документите, дадени на Бардакчъ от съпругата на Талат Хайрийе, преди да умре през 1983 г., включват списъци на населението. Според тези документи през 1915 г. в Османската империя живеят 1 256 000 арменци. Две години по-късно броят им е намалял до 284 157 души, казва Бардакчъ.

За неопитното ухо това е само тъжна статистика. Но всеки човек, който е запознат с проблема, знае, че за тази бройка се водят горещи спорове. Турция никога не е признала точно число на изселените или убитите арменци. Турският външен министър заплаши американския президент Обама, че отношенията им ще се влошат, ако признае убийствата на арменците за геноцид, преди да дойде на официално посещение в Турция през следващия месец. Крахът на Османската империя беше кървав, казват турските власти, и тези арменци, които са умрели, са жертви на този хаос.

Бардакчъ е съгласен с това виждане. Според него числата не показват броя на умрелите само в резултат на изселването на арменците. Той не е съгласен, че става въпрос за геноцид и казва, че Турция е била принудена да вземе мерки срещу арменците, защото те открито са подкрепяли Русия във войната срещу османците. “Това не е било нацистка политика или Холокост, казва Бардакчъ. Това са били тъмни времена. Било е трудно решение. Изселването е резултат от доста кървави събития. Правителството е било принудено да изсели арменската популация.”

Този аргумент не се приема от много учени, които смятат, че малкото на брой арменски въстаници не са били сериозна заплаха за Османската империя. Политиката на империята е продукт на схващането, че арменците не са мюсюлмани, на тях не може да се вярва и те са проблематична прослойка от обществото.

Хилмар Кайзер, историк и експерт по темата за арменския геноцид, казва, че данните, публикувани в книгата, са доказателство от самата Османска империя, че тя е водила изчислена до детайли политика за елиминиране на арменците. „Изведнъж на една страница виждаш потвърждение на числата, коментира той, сякаш някой те е ударил с тояга по главата.” Според Кайзер числата преди и след се отнасят до броя на убитите. „Няма друг начин за интерпретиране на този документ. Не можеш просто да скриеш един милион души.”

Според други изследователи статистиката е полезна добавка към историческия документ, но тя не носи нова интерпретация на събитията. „Тя само потвърждава онова, което вече знаем”, казва Доналд Блоксъм, автор на „Великата игра на геноцид: Империализъм, национализъм и крах на Османската империя”.

Бардакчъ е запален по историята от малък. Той се научил да чете и пише на османска азбука от баба си, което му помага да се срещне отблизо с писмената история на Турция – нещо, което много турци нямат възможност да направят. Авторът свири на танбур, традиционен струнен инструмент. Неговият дядо е бил член на партията на Талат, а семейството му е познавало много политици, участвали в изграждането на модерната турска държава. „Имахме огромна библиотека вкъщи. Те винаги говореха за историята и миналото”, спомня си Бардакчъ. Той иска числата да се знаят от всички, но отказва да ги интерпретира. Не предлага никакъв анализ в книгата си, а освен едно интервю с вдовицата на Талат, не съществуват други текстове извън оригиналните документи.

„Не исках да интерпретирам. Нека читателят сам прецени”, заявява Бардакчу. Според автора най-добрият начин за това е да се използват суровите факти, които могат да преодолеят пластовете емоционална реторика, затъмняващи проблема от години. „Вярвам, че в Турция се нуждаем от документи. Това е най-важното”, казва авторът. Според наблюдатели на турското общество мълчанието е знак, че въпросът все още е табу. „Важността на книгата е очевидна заради факта, че нито един вестник освен „Милиет” не е написал и един ред по въпроса”, написа Мурат Белдже, турски изследовател, през януари в либералния всекидневник „Тараф”.

Все пак публикуването на книгата в Турция е знак на демократична зрялост. Бардакчъ е пазил документите 27 години, защото е чакал подходящ момент за своята публикация. В момента държавата усеща нужда да се защитава. Миналото лято филм, разказващ за арменците, създаден от турски военни, се излъчваше в началните училища. След обществено недоволство той беше спрян. „Не бих могъл да публикувам книгата преди 10 години. Тогава щях да бъда наречен предател, казва Бардакчъ. Нагласите са се променили”.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.