СофияПловдивВарнаБургасРусе

Нервни, икономически и други кризи

Биляна Иванова. Рисунка: Валентин Ангелов

Днес на обяд видях чудно цъфнало сливово дръвче. Точно търсех къде да си закача мартеницата. Приближих се и какво да видя – под клоните някой вече бе закичил нашенска мартеничка. Турих и моята тъкмо до другата, да си правят компания. И по навик си намислих желание – дано нашенецът, който е оставил мартеничката преди мен, да не страда заради кризата.

Странно е колко набързо успяха да ни промият мозъците с тази зловеща икономическа криза. А само допреди половин година испанският министър-председател Хосе Луис Родригес Сапатеро твърдеше, че не ставало дума за криза, ами за най-обикновено забавяне на скоростта на икономическо развитие. Е, сега вече е ясно, че сме в криза или още по-точно в икономическа рецесия. В едно от първите си телевизионни интервюта след Нова година Сапатеро каза, че кризата ще бъде овладяна и нещата ще започнат да се оправят от пролетта. На мен ми се стори невероятно. Каква ще да е тази криза дето се оправя за 3-4 месеца? Въпреки това се вързах на оптимистичното обещание, защото сега като видя цъфналите дръвчета из мадридските улици, си казвам, че трябва да сме все по-близо до края на кризата. Но не би.

Банка дава под наем апартаменти, взети поради неплащане или разтрогване на ипотеки. Снимка: авторката

Пролетта настъпва, но кризата не отстъпва. Политиците взеха да местят началото на края на кризата към 2010-11 година. Междувременно опашките пред Държавната служба по труда (на испански ИНЕМ) стават все по-дълги. Мултинационалните компании обявяват масови съкращения на персонал. А сапуненият балон на строителните фирми се спука още преди светът да започне да се пита какво по дяволите означава ипотека субпрайм. Първи на опашката пред бюрата за безработни отиват последните постъпили на работа служители. По простата причина, че са най-евтини за уволнение. Също имигрантите.

Казват, че стотици вече се възползват от държавната помощ за завръщане в родината. Пуска се една молба пред социалните служби и испанската държава им купува самолетните билети. Даже им дава по 300-400 евро джобни за из път, само и само да се върнат по родните си места. Така държавата ще спести от здравеопазване, образование за децата им и обезщетенията за безработица.

Вярно е, че испанските банки не са толкова зле в сравнение с тези в Щатите и Великобритания. Тук досега няма фалирала банка, нито спестовна каса. А правителствените помощи се ограничават с държавни гаранции за кредитната система,   без да се наливат директно пари в банките. Но Испания води класацията по безработица в Еврозоната с цели 14,8%. Става дума за над 5 милиона безработни. Много от които имат да изплащат ипотеки.

Положението е сериозно. Но има и трагикомични нотки. Според една анкета от миналата седмица емигрантите са много по-оптимистично настроени от испанците и вярват, че кризата ще отшуми по-бързо. Т.е. оптимизмът на хората в по-неизгодно положение е по-силен, въпреки че голяма част от тях намират работа с много повече трудности, работят много повече часове и при много по-лоши условия. Не мога да не си помисля, че тези хора – мароканци, латиноамериканци, африканци и източноевропейци* – просто са преминали през много по-кризисни ситуации в собствените си държави. Навярно са чакали на още по-дълги опашки, може би са гладували, живели са в страх от мафии и корумпирани правителства. И сегашните оплаквания на испанското общество, което след 30-годишен непрекъснат икономически възход, просто трябва да затегне колана, не ги впечатляват толкова.

Заради кризата тази година януарските намаления започнаха още по Коледа. Дни наред движението около близкия търговски център бе тотално блокирано. Хората се изсипваха на рояци, за да хванат намаленията. После търговците се ожалиха, че оборотите паднали в сравнение с предходни години, но магазините бяха препълнени с хора кажи речи до средата на януари.

Опашката е пред едно от Бюрата за регистрация на безработни. Снимка: авторката

Човек би помислил, че става дума не толкова за икономическа, колкото за нервна криза. Медиите веднага подхванаха темата. Всеки уважаващ себе си информационен бюлетин има поне по един-два специални репортажа на ден – личната драма на работник от автомобилостроенето, останал без работа след 16 години трудов стаж, благотворителни организации отварят стол специално за безработни, съвети как да повишим шансовете си за нова работа, ако ни поканят на интервю и пр. и пр.

Тази истерия от медиите се пренесе директно в ежедневието на хората – в разговорите с колеги и приятели, в избора какво точно да напазаруваме от магазина и дали да не отложим по-големите покупки за по-нататък. Хората започнаха да се замислят преди да похарчат парите си. Банките също започнаха да минават през сито кандидатите за кредити. Само преди година и половина бе напълно възможно със заплата от 1600 евро банката да ти отпусне ипотечен кредит с 1200 евро месечна вноска. Е, сега вече не е. Ипотеките взеха да падат драстично, цените на жилищата също, макар и не толкова драстично, колкото им се иска на испанците.

Може да е малко жестоко, но става дума за истинска медийна мода. Народиха се куп нови предавания с кризисна тематика. Има даже готварско предаване, в което майстор-готвач отива на гости на домакинята и й показва как да сготви най-евтиното, но пълноценно меню. Все пак в Испания доброто хранене е издигнато в култ. А хората са свикнали да спестяват от всичко друго, но не и от закуски, обеди, вечери и аперитиви.

Едно от най-добрите попадения е новото реалити шоу „Оправяне на сметките”. Екип от финансови спецове анализира икономическата ситуация на едно конкретно семейство и дава съвети как може да се подобри. Някои от случаите в предаването са направо шокиращи. Например млада двойка на по 24 години изпада в истинско затруднение след колапса на строителния бизнес. Той зарязал учението, за да работи в строителството, тя продавала апартаменти. Няколко години средният им месечен доход надхвърля 8000 евро. Купуват си апартамент за живеене, и още един – заради инвестицията.

Когато й е нервно, жената отива в близкия търговски център и похарчва средно по 900 евро на куп за парцалки. Той не ходи толкова по магазини, но когато отиде, все ще купи я малък плазмен телевизор за спалнята, я нов сноуборд, я самолетни билети, за да отидат на пътешествие. Нещата вървят толкова добре, че дори не се сещат да спестяват. Идва кризата. Строителният сектор се сгромолясва. И двамата остават без работа. Нямат пари да плащат двете си ипотеки, нито дори вноските по изпразнените си кредитни карти. На всичкото отгоре чакат дете… Положението изглежда много черно, докато не дойдат предложенията на специалистите. Излиза, че всъщност не са толкова зле, колкото например емигрантите, но пък падат от по-високо.

Икономическата криза отприщи и разни други кризи – политически, идеологически, но колкото и странно да звучи на пръв поглед, това има и своите положителни страни. Данъкоплатците изведнъж станаха много чувствителни към публичните разходи. Имаше спорове кое е по-добре – да се изхарчи повече за новогодишно осветление, за да се насърчат хората да купуват или напротив – да се спести, за да се вложат повече средства в публични проекти, които ще отворят нови работни места. Миналата седмица електоратът на Галисия гласува категорично за смяна на автономното управление.

Досегашният галисийски президент Емилио Перес Тоуриньо свърши и доста добри неща, но остави много лошо впечатление като купи за представителни цели изцяло блиндирано Ауди А-8 за нескромните 480 000 евро. В публичното пространство вече се оформя и дебата върху това какво е бъдещето на капитализма, при положение че уж силно капиталистическите държави взеха да наливат пари в банки и предприятия все едно за планова икономика иде реч. Лъч светлина в тунела хвърлят умните глави, които настояват, че икономическата криза дава уникален шанс за ревизия на дивия капитализъм и безконтролната либерална икономика с цел да се постигне нов модел на общество – по-устойчив, по-екологичен и по-справедлив.

*Източноевропейците официално вече не се смятат за емигранти в Испания. От края на януари забраната за работа за българи и румънци отпадна окончателно. На практика обаче те продължават да се състезават за нискоквалифицираните вакантни места на пазара на труда заедно с останалите емигрантски общности.

Писмо отПисмо от Мадрид
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.