СофияПловдивВарнаБургасРусе

Убийството на Мартин Борилски: не съдът, а подсъдимите са ръководили процеса…

Мартин Борилски. Снимка: borilski.blog.bg

Висшият съдебен съвет най-сетне благоволи да прояви нещо като реакция по повод един от най-скандалните съдебни казуси в посттоталитарната история на българското правосъдие: този с убийството на Мартин Борилски. Неговият инспекторат се зае да провери случая – и в крайна сметка стигна до следното повече от показателно заключение: “При проверката на наказателното дело за убийството на студента по право в Париж през 2001 г. Мартин Борилски се създава впечатлението, че не съдът, а подсъдимите са ръководили процеса.”

Това, че не правораздавателните институции, а подсъдимите са ръководили един проточил се близо десетилетие процес, не може да бъде тълкувано по друг начин освен като самопризнание за това, че в България няма правосъдие – или по-точно: че правосъдието работи в полза на престъпниците, а не на техните жертви.

Редно е да припомним, че до тази проверка се стигна едва след като френския посланик изрази по безпрецедентен начин учдването си от решението на Апелативния съд във Велико Търново, което за пореден път оневини двамата убийци на Борилски, чиято вина е безспорно доказана от френските следователи. И след като Франция възобнови процеса – въпреки решението на българския съд – което не може да се тълкува по друг начин, освен като едностранно налагане на предпазна клауза по отношение на българското правосъдие. Една мярка, която като нищо може да бъде приложена от други страни-членки – като се има предвид драстичния характер на този прецедент и изключителното дебелоочие, с което случаят “Борилски” бе замазван и прикриван.

Проверката на инспектората хвърля светлина върху някои подробности от механизмите на това бавене и прикриване. Един от основните механизми за бавене на топката е бил свързан с пращане на многобройни съдебни поръчки до Франция – призовки на свидетели и вещи лица, които след това са били повтаряни отново и отново с нови искания. В крайна сметка по време на четвъртото съдебно заседание прокурорът е поискал да бъдат заличени някои от френските свидетели, които „дублират възпроизвеждане на факти, за които дават сведения други свидетели“. Защитата обаче е използвала това искане, като се е противопоставила на заличаването и е съумяла допълнително да забави процеса.

През всичките тези девет години, през които се е точило делото, убийците на Борилски са си били на свобода: въпреки неоспоримите доказателства за вината им – като тяхна органична тъкан под ноктите на убития, въпреки очевадните противоречия в техните показания, въпреки че става дума за убийство, извършено по изключително жесток начин.

Може би е редно в крайна сметка да се запитаме: добре, инспекторатът на ВСС е установил нередности от калибъра на това, че “не съдът, а подсъдимите са ръководили процеса.” Къде са обаче санкциите за магистратите, които са допуснали този абсурд? Какво са решили висшите магистрати по повод поведението на техните варненски колеги например – като се има предвид фактът, че всички съдебни състави и прокурори във Варненския съд са си направили отвод от това дело – и то само защото единият от подсъдимите е син на бивш техен колега?

Това не е ли де факто отказ от правосъдие? Как бихме могли – и кой би могъл да се довери на тяхната безпристрастност и обективност, след като те са предпочели да си затворят очите пред най-тежкото възможно престъпление, за да преодотвратят справедливото наказание за сина на техен колега? В крайна сметка: това ли е моралът и справедливостта на българската Темида? И това ли е ликът, който трябва да покажем пред цивилизования свят – точно в тази област, в която се концентрират най-тежките критики и най-откровените недоумения?

Виж още текстове на сайта svobodata.com

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.