Платон, държавата на кокошките и сметките за тока
Понякога се стряскам от мисълта, че Държавата ме взема за златна кокошка. Не за петел – за кокошка, нищо че нося панталони. Нищо лошо – нали и според Платон човекът е двуного без пера. В смисъл – оскубана кокошка.
Освен Платон, и Държавата обича кокошките – защото снасят яйца. И – най-вече заради това, че не са особено интелигентни. Миналата седмица прочетох, че виден британски бизнесмен – кокошогледач се бил загрижил за правата на кокошките, които снасят големи яйца. Според него кокошката, която снася големи яйца, била подложена на много по-големи неудоволствия и стрес от ония, които си ги цвъкат мъндзърки. Хората по света се грижат за чувствата и правата дори на кокошките си – нищо, че са неуправляеми и тъпи пернати. Нищо, че не четат вестници. И не гласуват. У нас – малко напротив, та оттатък.
Периодично държавата ни опипва по дънцата и преценява, че ще можем да й снесем още нещичко – на нея и нейните приятели. Нищо, че четем вестници и гласуваме! И даже не си прави труда да ни обяснява колко ни съчувства, че трябва да й снасяме все по-едри златни яйца!
Шест месеца след като ДКЕВР (безсмислена държавна комисия с безсмислено дълго име, няма нужда да го изписваме) нареди на енергоснабдителните дружества да не отчитат тока на тримесечия, а както си му е редът – всеки месец, дружествата плеснаха с ръце и ни предложиха нова услуга – да си променяме авансовата тримесечна вноска чрез Интернет. В замяна на това – поискаха от безсмислената държавна (виж по-горе) десет процентно повишение на цената.
Макар шест месеца – докато се правеха на ударени – да ни обясняваха, че тримесечното отчитане било, за да не ни качват цените. Тъй като се задават избори, министърът на това, което е останало от икономиката, се яви пред нас – кокошките – и с мълнии в очите ни обясни, че тая работа с повишението нямало да стане, защото в Гърция, например, токът бил поевтинял наполовина.
Дотук добре, но веднага след него, сигурно, за да не се притесняват приятелските ЧЕЗ-ове и Е.он-и, собствената му подчинена, г-жа Диловска, бивша зам-министърка на министъра, по-известен с инициалите Р. Овч., ни се накара едно хубаво, че плащаме най-евтиния ток в Европа и ни обеща след неизбежното десетпроцентно повишение да спре да ни лъже и с ниските цени на нощната тарифа – като ги вдигне. И ни обясни – понятно, като за кокошки, че цената на тока трябва да се върже с тази на топлоенергията и газа – да бъдела три пъти по-скъпа.
Понякога наистина имам усещането, че ме вземат за двуного без пера. Да си спомняте, че в студения януари някой ни се кле, че през април газът щял поевтинее? А помните ли, че само преди дни „Булгаргаз” предложи почти единайсет процента понижение на цената? Но за държавата ние сме кокошки с къса памет – според нея ние изобщо не помним, че петролът само за половин година падна от сто и двадесет долара за барел на четиридесет. Три пъти!
Какви ти тук десет процента, какви пет яйца!
Не ми е тъпо, че ме смятат за глупаво безмозъчно с пера и гребенче на главата.
Не ме е яд, че ме баламосват все по-нагло и по-тъпо. Яд ме е, че вече дори не си правят труда да ме баламосват.