СофияПловдивВарнаБургасРусе

Валентин Терзийски: На топлофикациите им се вменяват социални дейности. Трета година работят на загуба

В Румъния държавата плаща 51% от сметките за парно на битовите потребители, казва човекът на Христо Ковачки

Валентин Терзийски. Снимка: авторката

Валентин Терзийски е изпълнителен директор на “Топлофикация Плевен”, която е собственост на Христо Ковачки, и е председател на Асоциацията на топлофикациите. Завършил е ВМЕИ в София (сега Технически университет), инженер е със специалност електрически машини и апарати. Имал е частна фирма, от 2002 г. работи в областта на инженеринга към енергийно предприятие. От 2004 г. започва в топлофикациите като инвестиционен консултант на “Топлофикация Враца”, собственост на фирми, близки до Христо Ковачки. Терзийски притежава 50% от “Фууд партнерс”, в чието управление пък участва Ковачки.

– Г-н Терзийски, бихте ли казали каква би могла да бъде отстъпката за редовните платци на столичното дружество?

– В другите дружества има практика да се стимулира в рамките на възможната печалба, оставена от регулатора. Тоест бонусът, който се дава на клиентите, които нямат просрочени задължения, да бъде в рамките на около 5% .

– Много малка отстъпка, за да бъде наистина стимул? Като се сравни с увеличението на цената на парното от миналия отоплителен сезон досега – с близо 40%.

– За да се намалят максимално цените на топлината енергия, топлофикациите трябва да имат възможност да гарантират инвестиции, които да доведат до разнообразяване на горивната база – тоест да използват биомаса или инсталации, които преработват битов отпадък, комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. За София такава инвестиция не е осигурена. Но точно такива комплексни мерки са необходими за много по-ниска цена на топлинната енергия. Такава е практиката в цял свят.

– Г-н Терзийски, отново се появи идеята „един блок – една сметка”, която бе отхвърлена при обсъждането на новия Закон за енергийна ефективност?

– Идеята не е възникнала от нищото. Това е практиката в цяла Европа. На 13 юли беше създадена работна група към министерството на икономиката и енергетиката, която трябваше да направи промени в Закона за енергетиката в сектор “топлоснабдяване”. Един от обсъжданите варианти беше да се предложи този европейски принцип. Промените са изготвени, но работната група не е заседавала от 4 месеца. Така че няма изменение в момента.

– Очаквате ли преди изборите да бъде приета такава промяна?

– Засега, както вървят нещата – по-скоро няма да има. Надявам се да има обсъждане, което ще доведе до промени, полезни и за двете страни – за доставчик и за клиенти. Но в момента няма заседание на работната група.

Какви промени предлагате?

– Топлофикациите настояваме за либерализиране на услугата ”дялово разпределение”. Към момента топлофикационното дружество по Закона за енергетиката е длъжно да бъде възложител на фирмите за дялово разпределение, които пък са изпълнители. Плащащият клиент, е трета страна, която не участва в преговорите. Тоест топлофикация се договаря каква цена ще платя на фирмата за дяловото разпределение, отчитането на уредите и изравняването, което е пълно изкривяване на всякакви принципи.

– Искате фирмите да не ви бъдат подизпълнители, а да се върне старото положение, когато хората от блока сключваха договор с определена избрана от тях фирма? Но тогава бяхме недоволни, защото никой не санкционираше фирмите и те се държаха като монополисти.

– Ние настояваме за следното: Дали ще бъде индивидуална собственост или етажната собственост в жилищната сграда, собственикът или собствениците трябва да решат по какъв начин ще се разпределя количеството топлинна енергия, което се отчита на търговския уред. Да решат как това отчитане да удовлетворява всички живеещи или собственици в тая сграда и да контролират този, който прави разпределението. А те, ако са доволни да заплащат това, което той иска, а ако не са доволни да предявят претенциите си в съда и да не плащат.
Това е основата на това, което бе наречено от медиите “един блок – една сметка”. Но не става дума за блок, а за търговски измервателен прибор- топломер – и за волята на собствениците как да бъде извършена една услуга. Тъй като в момента това право не се осъществява. Този търговски прибор обаче реално измерва енергията, която влиза в един или два входа, а не в цял блок.

– Но тази идея се приема негативно от хората.

– Според мен негативното отношение произлиза от негативно представяне на такава практика в чужбина. Основното е да накараме чрез закона собствениците да се грижат за имота си, а не топлофикация да защитава интереси пред фирмите. Тоест абонатите да преценяват. И сега законът им дава правото, ако не искат да ползват тази услуга – да се откажат от нея.

Но в момента всички са изпаднали в летаргия и под диктовката на “видни наши енергетици”, които уж защитават потребителите, въпреки че са участвали в написването на сегашните наредби, отказват всяко предложение и всяка услуга от тези дружества (б. р. – има предвид Павел Кърлев, главен секретар на Федерацията на потребителите). Пълен анахронизъм. Не може хора, които са писали закона и наредбите и изкривяват ситуацията на пазара, да критикуват и да казват – грешни са им сметките, методиките им са грешни.

Затова трябва да се даде възможност на хората – те да регулират дали имат нужда от услугата дялово разпределение. И ако имат – как да бъде организирана тя.

Валентин Терзийски. Снимка: авторката

– А какви трябва да бъдат критериите за образуване цената на топлинната енергия?

– Според нас проблемът е още в самия закон. Защото на всички топлофикационни дружества им се вменяват и социални дейности. Тоест – ако ще бъдат чисти търговски субекти, то правилата и законите трябва да са търговски и икономически обосновани. Ако има и социален елемент, да бъде намерен механизъм за неговото финансово обезпечаване. Защото няма търговско дружество, което да провежда социална политика за своя сметка.

– Тоест държавата да намери механизъм, по който да плаща социални помощи за парното?

– Да, в Румъния 49% от сумата за топлинна енергия се заплаща от битовия потребител, 51% са така наречените енергийни помощи. За всеки един потребител. Това е социална политика на държавата и тя го обезпечава с ресурси. В България социалната политика се прави от ценовия орган, тоест Държавната комисия по енергийно регулиране. Налагат пределна цена, независимо че тя е по-ниска от себестойността на продукцията, която предлага едно дружество или на енергията.
Има пазарен регулатор, защото по презумпция топлофикация е монополна структура и няма възможност за алтернатива. Но социалния елемент в цената, който трябва да бъде решен от държавата, е икономически.

Защото към момента, това, което се случваше до 1 юли 2008 година – разходите изпреварваха приходите и дружествата две години подред, това е трета година работят на загуба – не е логично. Основният урок от газовата криза, която ни се случи, според мен е, че трябва да бъдат осигурени средства и възможности да се инвестира в разнообразяване на горивната база и подсигуряване на алтернативни горива. Това може да стане само с парите от услугите.

– Как точно държавата субсидира в Румъния сметките за парно за всеки потребител?

– Държавата плаща директно на партидата на клиента тези 51% от цената, не се дава на топлофикацията като субсидия, както беше преди у нас. Не може да се даде на топлофикациите като субсидия, защото това би представлявало неправомерна държавна помощ. Но групи потребители могат да бъдат защитавани с такива механизми.

– Казвате, че цената на топлинната енергия може да се намали, ако се използват алтернативни на природния газ и мазута по-евтини горива?– Всички топлофикации, които представлявам, първо направиха инвестиции във високоефективно комбинирано производство, защото беше най-лесно то да се реализира. Освен това топлофикациите имат проекти за производство на топлинна енергия при изгаряне на биомаса. Но дори готови, проектите за използване на биомаса са свързани с ред анахронизми. Например ако говорим за отпадната дървесина от санитарни сечи и др. има проблеми със законовата рамка. Една инвестиция в инсталация, която използва биомаса, трябва да бъде осигурена с договори за доставка на отпадна дървесина минимум за 10 години. Към момента законодателството разрешава договорът да има срок от 3 до 5 години. Не е възможно да се сключи договор за по-дълъг период. За да има гарантираност на доставките, трябва да има обвързване. Обикаляме, говорим с кооперациите, но те казват – да, ама не мога да ти гарантирам договора по никакъв в начин, защото нямам финансов ресурс. Не може да ми даде банкова гаранция, като му кажа: о, кей подписвам договор за 20 хиляди тона слама. Ще ти ги плащам, но искам гаранция, ако не ги получа, трябва да си платиш. Защото аз ще оставя после моите абонати без енергия. Фермерите нямат финансовия ресурс да обезпечат такъв договор и съответно не поемат ангажимент.

– А към боклука, какви са намеренията ви? Ще го използвате ли за производство на топлинна енергия?

– Разбира се. Подобна практика има в много столици на Европа и в много други малки градове. Използва се не само битов отпадък, а и отпадък от животински ферми и от куп други подобни производства.

– Кога това ще се случи в българска топлофикация?

– За да стане, трябва да има законодателна рамка, която защитава интересите на инвеститорите – независимо какви са те – българки или чужди. В случая не се получава, защото такава няма. Самите топлофикации вече трета поредна година работят на загуба. При преглед на техните балансови финансови резултати всяка банка ще даде отрицателно становище по отношение на рентабилността на която и да е инвестиция.• Затова трябва да се даде възможност битовите абонати да избират начина на разпределението на енергията във входа. Тоест вашият вход може да реши, че не искате да се разправяте с фирма за дялово разпределение и ще плащате по отопляем обем на апартаментите. Сега е забранено да го направите. Дяловото разпределение е задължително. А би трябвало да можете да приемете и такъв вариант.

– Дяловото разпределение бе въведено като задължително, за да спрем да прахосваме топлинна енергия, да имаме възможност да пестим.

– Трябва да ви кажа, че има страни, в които е възможно да се плаща енергията според кубатурата на жилището, а не според дялово разпределение. Но тук цялата истерия се завърта не от това, че е невъзможна и некоректна такава постановка – топлофикация до топломера. А след топломера собствениците или наетите от тях фирми да се грижат за разпределението. Основният проблем е в доходите. Защото, ако се отчита, че средната заплата примерно за София е 560 лева, отоплението на един апартамент е 250 лева, сами разбирате, че има изкривяване на политиката по доходите. Това е основният проблем, а не начинът на разпределение на количеството енергия, което сте употребили.

– Доходите ли са най-големият проблем? Не е ли проблем разпределението на енергията? Как би могло да стане, за да е справедливо?

– В Чехия практиката е следната: има доставчик до топломер. След този топломер, енергията се разпределя между жилищата нагоре по етажите, като енергията за всеки апартамент се изчислява според неговия коефициент за топлоотдаване. Ако сте външен апартамент – има един коефициент, ако е вътрешен – друг, за да има справедливо разпределение на енергията. Защото цената на един външен апартамент е различна от цената на вътрешен.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.