СофияПловдивВарнаБургасРусе

Баща ми – полицаят

Днес се случи нещо. Не лично с мен, с баща ми.

Нещо толкова гадно и толкова идиотско, че не мога да си намеря място. През последните 35 години животът на баща ми премина в служба на МВР.

През съзнателните ми 21 години, през които съм живяла с нашите, дежурствата, акциите и стресът бяха част и от моя живот. Спомням си, че съм била на около 4-5 години, когато се стрясках насън, защото го чаках да се прибере от дежурство… очаквах да чуя стъпките му по стълбите и когато чуех познатия шум, заспивах спокойно.

Баща ми е човекът, от когото съм се учила на много неща. И едно от тях е, че човек ако не си обича работата, пиши я бегала. Да, той обичаше работата си! И я вършеше с желание, въпреки че да си непрекъснато „на разположение“, да ходиш на произшествия и да си ставал свидетел на какви ли не гледки, е работа, която определено не е за всеки.

Бях горда, когато случайни хора по улиците го срещаха и му благодаряха. Години наред, по време на полицейските отчети, баща ми неизменно беше номер 1 по брой на разкрити престъпления. Но какво от това, по дяволите! После системата бавно и сигурно започна да го мачка. Да, оказва се, че да си честен и почтен в този живот е равносилно на това да си бита карта. Мръсниците станаха прекалено много. Жал ми беше да гледам как този човек, който за разлика от 90 процента от новоизлюпените полицайчета, влага в работата си сърце и душа, през последните няколко години беше подлаган на какви ли не унижения.

Е, последното и най-жестокото беше днес. Извикаха го спешно в полицията, бил дошъл шефът на областната дирекция, искал да говори лично с баща ми. Висях два часа в колата, чаках го, защото се притеснявах как е – все пак 58 години, високо кръвно и прочие… Само се молех да е добре. Оказа се, че са го повикали, за да му кажат, че е пенсиониран. От утре.

Самата процедура приличала повече на арест, отколкото на раздяла с дългогодишен добър служител. Генчев – шеф на областната, още с влизането му казал да си даде пистолета и значката. Казал му – от утре си в пенсия. И толкова. И вместо да чуе нещо от сорта на: „Благодаря, че служи на МВР безкористно 35 години.“ Баща ми бил този, който благодарил най-сърдечно за това, че свалят огромна тежест от плещите му. И си тръгнал.

Но идиотията не свършва до тук. Колегите на баща ми са получили разпореждане да не контактуват много-много с него, защото баща ми „изнасял информация за медиите“. Да уточня – „медиите“, това съм аз. И, не че има някакъв смисъл, но мога да се закълна, че информацията за крими-темите, по които съм писала, съм я взимала от мои си източници, нямащи нищо общо с полицията.

Знаете ли какво мисля? Не са прави тези, които обвиняват за всичко редовите полицаи. Търсете виновните по горните етажи. Защото те са окупирани от мазни, алкохолизирани и тъпоумни плужеци, които са обвързани яко с каквито се сетите интереси и групи.

А както е добре известно, плужеците не мислят, те изпълняват заповеди. Отгоре. И това, което могат най-добре, е да се влачат, оставяйки мазна следа. Долу.

На плужеците не им трябват мислещи и работещи хора. Трябват им роботи, които да изпълняват заповеди. А, и по възможност – с манекенски мерки. Това е. Каквато ни държавата, такава и полицията й.

Заслужаваме си блатото – до последната капчица.

Боли ме.

Виж още текстове от Мадлена Георгиева на bgreporter.com

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.