СофияПловдивВарнаБургасРусе

“Краят на историята” дойде

Радио Свободна Европа, САЩ

Плакат: артофдемокраси

Светът преживява смяна на парадигмата, която ще промени из основи начина, по който мислим и по който живеем. Общоприетите представи, някои битуващи на Запад от края на Втората световна война, а други датиращи от края на Студената война, не просто се подлагат на съмнение, а политат директно към кошчето на историята.

През 1992 година Франсис Фукуяма публикува труда си “Краят на историята и последният човек”. По онова време западният свят възприемаше основната му теза като нещо, разбиращо се от само себе си: “Възможно е да наблюдаваме не само края на Студената война или епилога на конкретния период от следвоенната история, но и края на историята като такава: т.е. стигнали сме до финалната точка на идейната еволюция на човечеството и универсализацията на либералната демокрация по западен образец в качеството й на окончателна форма на управление в целия свят.”

Днес тези думи звучат неуместно, ако не и напълно абсурдно. Все повече хора на Запад (с изключение на неколцина неоконсерватори) и повечето жители на другите региони на света оспорват това, което доскоро беше неоспоримо в западната представа за света – например представата за ролята на държавата в народното стопанство, за системата на управление на световната икономика, и за това, дали трябва да се осъществяват контакти с групировки, заклеймявани като “терористи”.

Глобалната финансова криза руши не само икономиките, но и основите на западния мироглед. Примерите са навсякъде. През последните 20 години Западът опасно дерегулираше редица сектори в икономиката, до приватизацията на услугите, традиционно предоставени на държавата, в това число и във военната сфера. Онези, които поставяха под въпрос това, бяха наричани “социалисти” – в американската политическа лексика тази дума е равносилна на ругатня. Днес жестоката реалност е, че държавата трябва да бъде активен играч в икономиката, за да се избегне повторението на грешките, които поставиха на колене целия свят.

Засега в световната икономика, както и по-рано, господства малка група западни страни – наследство от следвоенната епоха от Втората световна война, наречена “Бретън-Уудска система”. Устройството на световната икономика обаче явно изостана от времето. Както и преди, гласът на т.нар. “държави от БРИК” (Бразилия, Русия, Индия и Китай) продължава да не се чува в Световната банка или в Международния валутен фонд. Когато държавите от Г-20, сред които са и страните от БРИК, се срещнат в Лондон следващия месец, те ще заменят Г-8 и ще се срещат редовно два пъти в годината докато не отмине най-лошото от кризата. След това организацията ще бъде институционализирана.

Темата “западна либерална демокрация” е монополизирана от Запада, особено от САЩ. През последните 20 години злоупотребите с идеята за демокрация бяха толкова лоши, че на практика тя загуби всякаква полезност и се превърна в идеологическо “оръжие за масово поразяване” в ръцете на Запада.

Диктат на демокрацията

След края на Студената война понятието “демокрация” придоби едно единствено значение: поощряване на външнополитическата програма на Вашингтон. Много по-рядко можем да чуем призиви за демократизация на световния икономически ред. Отношението към Русия и към Китай остава подозрително, а концепцията за “свободна търговия” с други региони от света се подменя с едностранна политика под знамето “свободна търговия”, която е в полза единствено и само на западните икономики.

Същото се отнася и за сферата на международната безопасност. Къде може да се открие “либералната демокрация по западен образец”? НАТО твърди, че Русия няма право да диктува на алианса кои страни могат да членуват в него и кои – не. Но какво право има НАТО да застрашава други държави, в дадения случай Русия, като продължава процеса на разширяването си? И това ли е демократичен подход?

Съществува и темата “демократични избори”. Западът изцяло поддържаше изборите в Украйна и в Грузия (в хода на т.нар. “оранжева революция” и “революция на розите”). Вашингтон се задавяше от възторг, но стартираните от тези събития дългосрочни процеси в тези т.нар. “демократични” държави пораждат много съмнения за по-нататъшното политическо развитие на Украйна и Грузия. Още повече, че Вашингтон успя да се поздрави с овладяването на технологията на ускоряване на историята до края й, предречен от Фукуяма.

Какъв е резултатът? Украйна и Грузия се превръщат, ако вече не са го направили, в “провалени държави”, а последиците за сигурността на Русия от този колапс са значителни. Заради неоправданото и идеологизирано високомерие на Вашингтон Русия трябва да сърба тази каша – и в същото време да търпи обвиненията в авторитаризъм и стремеж към хегемония в региона. И да не забравим, ХАМАС беше избран по демократичен път, но “западната либерална демокрация” продължава да отхвърля резултатите от гласуването в тези страни, които не й харесват. Това си е чисто лицемерие.

Всички ще трябва да се приспособим към новите условия. Това няма да е просто за повечето страни в света, но най-големи трудности в епохата на промени ще изпита Западът, свикнал да заема “особено място в историята”. Мястото в историята се променя, при това по доста драматичен начин. Останалият свят в течение на десетилетия финансираше просперитета на Запада, в резултат на което САЩ станаха най-голямата държава-длъжник в историята. Днес е ясно, че това беше неуспешен модел и идеология. Сега ще трябва да плащаме всички и да бъдем възнаграждавани по равно – а от този принцип Западът се отказа отдавна.

Колкото и да е странно, Фукуяма се оказа прав с “Краят на историята и последният човек”. Историята никога не свършва, но несъстоятелните идеологии – да. Преди 20 години Комунистическата партия на Съветския съюз беше погребана. В светлината на най-новата история, фукуямовската “западна либерална демокрация” трябва да подготвя собственото си погребение. На панихида няма да плача – както и по-голямата част от населението на планетата.

*Питър Лавел е американец, живеещ в Москва, високоплатен ПР и бизнес консултант, близък до Кремъл. Политически наблюдател на руския правителствен англоезичен телевизионен канал Russia Today.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.