СофияПловдивВарнаБургасРусе

Последният китайски евнух разкрива тайните на двореца

Цзя Инхуа (вляво), автор на „Последният китайски евнух”, със Сън Яотин в дома му в Пекин през 1996 година. Снимка: Ройтерс

Само два спомена караха възрастния Сун Яотин да се просълзи – спомените за деня, в който баща му отряза гениталиите му и за деня, в който семейството му изхвърли съхраняваните в консервираща течност органи, които биха го направили отново пълноценен мъж след смъртта му.

Като млад последният китайски евнух е бил изтезаван и беден. В революцинен Китай е наказван заради ролята си на „императорски роб“. Накрая обаче е бил почетен и оценен, главно защото е надживял събратята си и се е превърнал в уникална реликва, частица от „живата история“.

Сун може да разкаже за мъчителните ритуали на Забранения град, за последните дни, прекарани там от император Пу И, и за бурния политически процес, дирижиран от японците през 30-те години на миналия век. Евнухът избягал, но попаднал във вихъра на гражданската война, после станал деец на компартията, след това – обект на преследване от радикалната левица, преди най-сетне да го оставят на мира.

За този бурен живот разказва книгата „Последният китайски евнух“, написана от любителя историк Цзя Инхуа, който дълги години е бил приятел на Сун и е успял да изкопчи от него тайни, които са били прекалено мъчителни или интимни, за да бъдат разказвани на любопитните журналисти или на служителите на държавния архив.

Последният китайски евнух починал през 1996 година в стар храм, превърнал се в негов дом. Тази година биографията му беше публикувана на английски. Тя засяга теми табу като сексуалния живот на евнусите и на императора, на който са служели, ужасяващите кастрации, често пъти правени у дома и често пъти с летален изход. Разказва за разюзданите нрави и за позора, съпътстващи обещаната голяма власт.

„Сун се колебаеше дали да разкрие тайните на императора“, казва Цзя и допълва, че евнухът е останал лоялен към старата система, защото й е посветил голяма част от живота си. „Аз бях единственият човек, на когото имаше доверие. Не се доверяваше дори на семейството си, след като то изхвърли „съкровището“ му”, допълва Цзя. Когато говори за съхранените гениталии той използва езика на евнусите.

„Съкровището“ било изхвърлено по време на хаотичния период на Културната революция между 1966 и 1976 година, когато всичко, свързано със стария строй можело да изложи живота на хората на опасност. „Плака само два пъти. Когато ми разказваше за кастрацията си и после, когато сподели за загубата на „съкровището“ си“, казва Цзя. Историкът работи като чиновник в енергийния сектор, но посвещава цялото си свободно време, за да запази за историята разказа за предсмъртните дни на имперски Китай. Като дете той бил очарован от евнусите и принцовете, които били негови съседи.

След години усърдна изследователска дейност, той успял да събере чудновати и пазени в тайна подробности за всеки аспект от живота в императорския дворец, както и тайни за сексуалността и жестокостта на императора, които биха се озовали на челните страници на таблоидите. Векове наред в Китай евнусите били единствените мъже извън императорското семейство, допускани до частните покои на Забранения град. Те буквално жертвали репродуктивните си органи с надеждата, че ще имат изключителен достъп до императора, който помагал на някои от тях да станат богати и влиятелни политици.

Бедното семейство на Сун го накарало да поеме по този мъчителен и изпълнен с опасности път. Надявали се, че един ден той ще може да тормози тираничния земевладелец, който ограбвал труда им и изгорил дома им. Отчаян, бащата на Сун извършил кастрацията на леглото, в кирпичената им къщурка. Не използвал упойка и го превързал само с намазнена с олио хартия. В уретрата на Сун било вкарано гъше перо, за да не се запуши, докато раната заздравява.

Сун останал в безсъзнание три дни и после два месеца едва можел да помръдне. Когато най-накрая станал от леглото, историята му изиграла първата си лоша шега, както щяло да става и по-нататък. Той разбрал, че императорът, на когото се надявал да служи, абдикирал преди седем седмици.

„Животът на Сун бил много трагичен. Минал през изпитание, което мислел, че си струва заради баща му. Оказало се обаче напълно лишено от смисъл“, разказва Цзя в дома си, претъпкан със стари книги, вестници и снимки. „Сун беше много умен и проницателен. Ако империята не беше рухнала, той щеше да има големи шансове да стане много влиятелен човек“, допълва Цзя.

Позволили на младия бивш император да остане в двореца, а Сун бил подготвян да стане прислужник на императрицата. Но императорското семейство било изгонено от Забранения град най-безцеремонно и това сложило край както на вековните традиции, така и на мечтите на Сун.

„Бил е кастриран, а после императорът абдикирал. Успял да влезе в Забранения град, но Пу И бил изгонен. Сун го последвал на север, а след това марионетният режим рухнал. Сун се почувствал така, сякаш животът му изиграл лоша шега“, казва Цзя. Много евнуси избягали със съкровища от императорския дворец, но Сун си тръгнал само с множество спомени и с усета си за политическо оцеляване, който му служил през последвалите години на гражданска война и идеологически смут. „Сун така и не забогатял. Не се сдобил с власт, но натрупал богат опит и много тайни“, каза Цзя.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.