СофияПловдивВарнаБургасРусе

В Студентски град – пиене и бой, секс и учене

В дискотека „Плаза“. Снимка: Петя Иванова

Рано сутрин в квартала на студентите по улиците е пълно с млади, сънени хора, които се отправят я към университета, я към някое кафене. Има и други, които изглеждат сякаш още на са изтрезняли от нощния запой. Приятно е – мирише на банички, кафе, а от т.нар. „Манджа стрийт“ се разнася ориенталският аромат на дюнер и фалафел.

Много млади хора – по това се отличават улиците на Студентски град от другите квартали на София. Голяма част от тези младежи за първи път са далеч от мама и татко, и животът им сега е по-друг. Няма контрол, няма неудобни въпроси, няма семейни сбирки за вечеря. Тези неща са отстъпили място на купони, сбивания, време за учене, секс и борба за оцеляване.

Докато седим с колеги в едно от кафенетата в УНСС, разговорът отива на разкази за живота в Студентски град. Георги споделя, че снощи се събрали с колеги в квартирата да се видят да пийнат, защото някой бил получил колет с провизии и ракия. ”Обикновено така правим, когато някой от по-близките ми приятели получи нещо от техните, се събираме и празнуваме. Жалко че ни развалиха купона снощи”. Около 12 часа някой „доброжелателен” съсед се обадил на полицията. „Ония дойдоха и започнаха с дежурните въпроси: „Вие знаете ли колко е часа?, Кой е наемател в тази стая? Правят ни се на интересни“, мърмори Георги.

Купон в общежитието. Снимка: Нели Томова

Петър: „Нашият блок е един от най-шумните и посещавани от служителите на реда. Ние бяхме около 16 души (б.а. студентските стаи са не повече от 15 кв.м), от които 6 са ми съседи. Дойдоха куките, а ние видимо почерпени. Имам един приятел, той е от София, все той се оправя с тях. Нещо им говори, омайва ги по различни начини и този път се разминахме с предупреждение. Иначе имам случаи – прибират в районното, защото куките като не са на кеф винаги може да си измислят нещо и да те набутат за една нощувка. А там безплатно един хубав „масаж“ – бой разбирай.” Животът в Студентски град си е едно надлъгване. Студентите лъжат родителите, че учат, лъжат се с преподавателите, че ще се подготвят, с полицията, че няма да се повтори.

Става време за лекция и се изнизваме от кафето в индианска нишка. Аудиторията се оказва тиха, спокойна, почти празна. При 60 места сме около 25-30. Отдавам го на факта, че сега един студент е длъжен да работи, иначе не се живее. Мама и тате ако помагат, то тази помощ или не стига, или… доникъде не стига.

Освен заведения, в Студентски град има и доста заложни къщи. Снимки: Нели Томова

Ако сравним живота на български и западно-европейски или американски студент, то той не би се отличил по нищо – всички се напиват, бият се, правят секс. Разликата е в перспективите след завършването. В чужбина има хора, които наблюдават студентите по време на тяхното образование, с цел да ги вземат като кадри. Дори държавата урежда позиции за завършилите студенти. У нас завършваш, търсиш работа, всички искат – 5-10 години опит, отслужил, родил…. Сайтовете за обяви бълват по 30 нови обяви на ден, зад които обаче няма нищо – само си попълват бройката за пуснати обяви на ден, а завършилият български студент чака да му се обадят.

Лекцията свършва и с колегите ми се насочваме към зала „Обедна“ в УНСС. Там цените за студенти са като навсякъде, а за преподаватели с 20% отстъпка. Горките преподаватели, живи да ги ожалиш. Едва свързват двата края, затова имат и отстъпка в стола, а „богатите“ студенти си плащат като навсякъде. Е, вярно, ако ти харесва, ходи там, ако не – прав ти път.

Докато си ядем обяда, продължаваме темата за живота в Студентски и започваме да си говорим за побоищата в квартала. Според колегите, живеещи там, ако попиташ 10 души по улицата, 9 ще ти отговорят, че са участвали в бой. Те са били и тях са ги били – тук това е неизбежно, особено ако си в дискотеката, боят е почти като да си поръчаш нещо за пиене.

Кольо: „Само да погледнеш някого по-накриво и започват да си мерят…, защото тук всеки се бори за нещо. Някои се борят за територия, други за жени, трети се бият, за да не им е скучно. Абе тук си е животинско царство, кой където мине и препикава за територия или се бие за надмощие.“

Студентите имат на разположения всякакви забавления, включително казина. Снимки: Нели Томова

Симеон разказва как преди седмица разбили главата на едно момче пред него. ”Вървим с моята, да я изпратя, а пред нас две групи от по 3-4 човека нещо викат и се разправят, не знам за какво. Вървим ние от другата страна на улицата и изведнъж като се почнаха едни ритници, тупаници. Един извади метален бокс и като почна да блъска другия, онзи само се сви на земята целия в кръв. А полицията тогава къде беше, няма я!”
Георги: „Постоянно се случва мутри, разни баровци, охрани на заведения, сотаджии да бият студенти. Спомням си преди време един приятел идва при мен в 15 часа целия пребледнял.

Чалга и танц върху масата в заведение в Студенски град. Снимка: Нели Томова

Разказва ми, че братът на неговата приятелка бил дневна смяна барман в едно заведение в Студентски. Моят човек отишъл да вземе нещо от него. Влиза в заведението, а там имало само трима, явно доста надрусани. Почнали да го блъскат, вадили му пистолет и му говорили някакви пълни глупости. Приятелят ми беше откачил. За едното нищо можеше да го гръмнат. Тогава си купи телескопична палка и си ходи с нея, не че ще го спаси, ако някой реши да го гръмне, ама за по-сигурно.“

Стоян: „Лошо е също и да стане проблем в дискотека и да те бие охраната. На тях не им пука, повечето са наблъскани безмозъчни вифаджии. Като те изкарат и ако се разминеш само с малко блъскане, е добре, иначе ще си те пребият и хич не им пука. Понякога мутрите им дават да им паркират колите и охраните още повече се вдъхновяват, тогава им никнат криле, а на тези дето ги бият, им никнат големи цицини и бушони.”

Около контейнерите обикновено има обръч от боклуци, защото отпадъците често се изхвърлят директно през прозореца. Снимки: Нели Томова

Между историите за сбиванията някой вмъква и истории за живота на част от момичетата, дошли да се образоват в столицата. Кольо: „Има и много женски сбивания, ама те са повече смешни и забавни, отколкото сериозни. Момичетата от провинцията, дошли в София, са много по-мотивирани да хванат някой чичко-паричко, който да ги изведе от стаята в общежитието, отколкото момичетата, които са родени в София.”

Петър добавя, че има немалко колежки от провинцията, които „със зъби и нокти са се добрали до момченца, чийто татко има повече парички и вече не живеят в „уютните” общежития.“ Освен тези силно устремени „дами”, има девойки, които работят за разни сайтове – събличат се, пипат се пред някакви сбръчкани дядовци от чужбина и си изкарват доста приличен доход за нула време.

Вдъхновението е осенило някой студент в коридора на общежитието. Снимки: Нели Томова

Според повечето студенти след убийството на Стоян Балтов има повече полиция по улиците на квартала. Нещата обаче се случват по старому. „Не може да стане чудо изведнъж“, казват колегите. Според тях промяната до голяма степен зависи и от самите студенти. Агресията им не се е изпарила след това събитие. Хората са си все така озлобени срещу някого и нещо. Колегите казват, че не само държавата трябва да направи нещо, промяната трябва да тръгне от самите нас – студентите. Държавата обаче трябва да бъде гарант, защитник и да помага за сигурността и спокойствието.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.