Държави на ръба на фалита. Къде сме ние?

Група протестиращи искат затвор за шефовете на AIG преди показанията им пред подкомисия на Конгреса на САЩ. Снимка: Ройтерс

Интересни икономически и политически новини чета напоследък, които ми навяват интересни изводи. Първо, голямата новина на вчерашния ден, която бе на първа страница на всички американски медии, но не стана толкова интересна у нас.

Собственикът на БТК – AIG, която получи на няколко транша 175 милиарда долара помощ от американското правителство, и в акции е на практика вече държавна компания (сиреч и БТК вече е държавна), е раздал 165 милиона долара в бонуси на 70-тина служители (някои получили над 4 милиона) от държавната помощ и това вдигна невероятен скандал. Само преди няколко дни AIG обяви колосалната загуба от 65 милиарда долара за последната година, която е интересна не само с размера си, но и с факта, че е по-голяма отколкото кумулативната печалба на компанията за всички времена при това с калкулираната инфлация. Или казано с други думи, кризата показва, че след всичко AIG никога не е била в действителност на печалба, или тази печалба е била химерно-счетоводна, след като е затрита наведнъж от една година криза.

Тази загуба на застрахователната компания постави не малко уместни въпроси – като защо е нужно една такава компания да се реанимира и да се държи на ръба на смъртта с парите на данъкоплатците (абсолютно всеки американец, включително и бебетата, е извадил от джоба си за последните няколко месеца по 600$, за да може тази конкретна компания да не обяви фалит тази година), вместо да се остави да си фалира спокойно, за назидание на всички? Но правителството и всички финансисти са се обединили около идеята, че остави ли се да фалира, AIG ще повлече още по-лошо икономиката и това ще струва още по-скъпо на данъкоплатците (засега, ако не й наливат още помощи), защото тя на практика през застраховане, презастраховане и инвестиции държи далеч над 1/3 от американските остойностявания на застраховките.

Казано с други думи, фалитът й би направил стойността на тези активи близо нула, и би взривила другия, засега негръмнал балон в застраховането и презастраховането, и скаченият за него в САЩ балон на американското здравеопазване. Този страх постави на дневен ред въпроса, как въобще е допуснато една компания, и очевидно нейният финансов балон, да достигне до такъв размер, че сега да е в състояние да изнудва цялата държава? Защото в много отношения AIG прави точно това – тя прилича на банка, която дава големи лихви по влоговете си, въпреки че няма как да ги поддържа, разчитайки на това, че никога няма да бъде допуснато да фалира, за да не засегне цялата банкова система, а държавата ще я подпомага и налива пари в нея тайно по време на криза (щото който каже, че дадена банка или банкова система е зле, отива на съд, без значение дали е вярно или не). Това де факто е Схема на Понци – новите влогове изплащат старите (ако банката е спряла кредитирането), с гарант държавата.

Много идеи какво да се прави има по отношение на AIG и много ядосване от страна на държавници и финансисти. Най-вероятно вече ще се появи международен финансов контрол, по-сериозен международен резерв, но и най-вече антимонополни закони, които няма да позволяват една финансова институция да бъде по-голяма от определен относително среден размер. Подготвяме се за края на мегабанките, мегазастрахователите и мегаинвеститорите. Не само поради кризата, но и поради нарочни закони. Като цяло в много отношения се повтарят и причините за кризата от 2000-та година, когато фалираха „Енрон“, по-късно „Уърлдком“ и куп дот-ком компании – фалшиво счетоводство, алчност за печалби, огромни толерирани разходи към мениджърите, и едно безкрайно разчитане, че пирамидата ще трае вечно, и държавата ще я защитава, и всичко това увеличаващо желанието за и съответно рисковите операции. Сиреч сякаш 9/11 и войната в Ирак скри икономическия проблем през 2000-ата година и го отложи с няколко години.

На този фон AIG, която е на практика умряла, зла компания, държана на системи, и под вече силен обществен натиск за евтаназия, си раздава на безименни сътрудници и мениджъри бонуси едва ли не по случай фалита, от държавните пари (средно по милион и половина на сътрудник), и това създава един сериозен и политически проблем. Това няма да се размине лесно, вероятно ще им вземат бонусите на раздалите си ги, или чрез запетайки в някой закон, или чрез нарочен закон за облагането им. Но е едно ехо за живота от миналото, който най-вероятно никога повече няма да бъде същият.

Урок, който макар и частен, ще е добре да научим и ние, защото същите процеси и ефекти и мислене се случват и у нас, и е по-добре да вземем мерки или да се настроим за последствията предварително, отколкото следварително. А тези проблеми ни засягат не само заради БТК.

Подобно е положението и с други финансови институции в САЩ, а (частният) Федерален резерв, освен че неконтролируемо печата пари, е похарчил огромна сума, на практика по-голяма от държавната помощ, в спасяване на финансови институции и следване на държавния спасителен план, който започва да изглежда все по-малко и по-малко спасителен.

Не ви ли напомня това малко на нашата история с Кремиковци? Мен лично изключително ме е страх държавата да се опита да реанимира умряло предприятие в условия на криза, и то заради 2000-5000 души, с колосални пари. По-добре да го оставят да фалира, отколкото да бутне цялата държава.

Друга интересна информация идва от начина, по който се развива кризата в Европа и специално в Източна Европа. Великобритания, чийто БВП се изграждаше изключително от финансовия пазар, е на практика на ръба на фалита. Там няма добро решение за спасяването на държавата, всяко решение е лошо. И в хаоса на лошите решения е трудно да се определи кое е по-малко лошото. Твърдението „Една лира равна на едно евро“ е вече практически факт, лирата се срива стабилно. Днешната й стойност е равна на 1.07 евро, и с тази тенденция, скоро може да е и под еврото. Британската банка печата екстра банкноти относително равни на 4% от парите в обръщение, и както е естествено, но някак изненадало банкерите, които са се надявали на друго, това допълнително обезценило лирата. Вече дори приказката „една лира – един лев“ не звучи невероятно.

Не по-леко е положението в „икономическото чудо“ Ирландия, която се беше превърнала в данъчен рай, и въз основа на това, най-вече от чуждестранните инвестиции създаваше икономически ръст в продължение на няколко години в края на 90-те, и дори бе започнала да възстановява загубеното си население (над 22 милиона души ирландци се изселват за под 100 години в САЩ), което 1850 година е наброявало 8 милиона, а 1970-а е едва 4 милиона, чрез привличане обратно на емигранти от ирландски произход от САЩ (както и сериозен брой поляци). Когато имаше икономически бум и престрелките в Северна Ирландия се бяха поукротили. Сега, когато икономиката се срива с такава скорост, че ще компенсира целия си натрупан растеж, и престрелките започнаха.

Още по-грубо е положението в Исландия, където на практика всички банки фалираха, а държавата събра помощи оттук и оттам в размер над 5 милиарда евро (горе долу колкото е теоретичният обем на еврофондовете за България) за да спасява 300-хилядното си население (по 15 000 евро на човек помощ, за да го спасят от фалит?!?).

Италия, която е държавата с втори по абсолютна стойност външен дълг в света след САЩ (но при съвсем различни икономически параметри), просто не заслужава коментар. Испания, разчитаща на имоти и туризъм, също е много зле. Франция и Германия засега се държат, но само благодарение на сериозни държавни мерки, които както САЩ вече ни показва, не могат да траят вечно, а ефектите от тях са много спорни. Всичко, което се прави на ниво ЕС обаче изглежда недостатъчно, но надали пък ще е супер грешно в тази система, в която всеки ход е грешен.

Ами Източна Европа? Спомням си как навремето говорехме да стигнем унгарците, чехите и поляците? Сега унгарците, чехите и поляците са се засилили да ни стигнат нас. Държавно здравеопазване, невероятни фалити на банковата система (такива, дето и ние не сме ги виждали, още), бюджетни дефицити, които изискват колосални милиарди. Унгария, с население колкото България, получи помощ по-голяма, отколкото са общите й еврофондове от ЕС само за да спаси бюджета си (за тази година), и се опита да изкрънка (неуспешно) специална помощ за Източна Европа от 150-190 милиарда, от която тя да получи като минимум още 25-30 милиарда спешно.

Ами Румъния? Миналата година протестиращи учители у нас твърдяха, че румънски учител получава два пъти по-голяма заплата в евро отколкото български. Под натиска на силни протести, покрай избори, правителството в Румъния увеличи заплатите на всички държавни служители, въпреки че бе предупреждавано от МВФ и ЕК, че поема невероятен риск в разгара на икономическата криза. Тогава румънският президент каза, че Румъния имала 6% икономически растеж и не знам си колко чуждестранни инвестиции и можела да си позволи да поеме този риск, защото риск нямало, отдавна било дошло времето да се вдигнели още държавните разходи. И това бе допълнително увеличаване на бюджетния дефицит по време, в което вече имаше сериозен бюджетен дефицит. КНСБ пък викаше – защо в Румъния заплатите са два пъти по високи от нашите?

Сега Румъния преговаря да получи екстра 18 милиарда от МВФ и ЕС, само за да закърпи бюджетния си дефицит, състоящ се най-вече от социални плащания и заплати на няколкото милиона държавни служители, които са близо 1/4 от всички работници (по-лошо съотношение, отколкото у нас). Говорят и че ще замразят заплатите в публичния сектор. Това което им казаха, че ще се случи, се случи. При това много по-силно отколкото им казаха, че ще стане. Днес след сериозното обезценяване на леята, учителската заплата в Румъния гони българската. Румънските заплати също. Дори се заговори, че стабилното финансово състояние на България при такива съседи ще ни изиграе лоша шега понеже румънските работници стават по-гладни, по-евтини и по-атрактивни от нашите. Дори КНСБ се притесни да не би увеличаването на заплатите у нас да се било забавило? И вече не дават Румъния за пример (а лош пример винаги ще се намери).

А аз не мога да си ги представя даже тези 18 милиарда? Това са по 810 евро на румънец. Това са 8-10% от техния БВП. Това е акумулираният растеж на БВП на Румъния за последните повече от 2 години. С този заем Румъния умножава този растеж по нула, и добавя плащания на лихви за в бъдеще. За няколко месеца тази държава сякаш от леко пред нас се върна години зад нас и затри всичко, което е постигнала. Засега. Не защото има шанс да дръпне, а защото има шанс и ние да паднем.

Литва, Латвия и Естония са в подобно положение. Тези икономически тигри всъщност се оказаха икономически пирамиди. Помощите, които получават, анулират многогодишно отчетен икономически растеж. Имаме девалвация на борда, масова паника, изключително сериозна банкова криза и обръщане на пари в чужда валута, оптимистичен бюджетен дефицит от 8%, ако държавата успее да не фалира до юни.

Кризата и намаленото търсене на петрол пък на практика убиват икономиката на Русия. Украйна е де факто във фалит. Турция преговаря за екстра 40 милиарда от МВФ (което си е на практика нищо при 100-милионното им население, в сравнение с 22-милионното население на Румъния, нуждаещо се от 18 милиарда). Гърция също е много зле и преговаря за помощ с ЕС и МВФ. Сърбия и тя се надява на няколко милиарда от МВФ. Само Словения и България са относително стабилни в Източна Европа. Засега. Дори Китай, Корея и Япония са в икономически колапс, а много се надяваха на тях да почнат да ни изваждат бързо от кризата. Япония изживя подобна криза и в началото на 90-те, когато някои американци (като например шефът на Cisco Джон Чембърс) им се смееха. Много ми се ще да ги питам сега какво мислят по въпроса.

България е заобиколена от съседи, всеки от които има остра нужда от помощ и преговаря за нея. А ние засега (официално) имаме бюджетен излишък, относително стабилна банкова система, резерв по-голям от външния държавен дълг, и покриващ частично външнотърговския дефицит, стабилна валута, ниска безработица.

Но добре ли сме?

Според МВФ увеличаването на социалните плащания е изключително опасно. А сме в предизборна обстановка и политиците се изкушават да го правят. Причината за опасността е, че резервът не е достатъчен да покрие едновременно фалити на банки, намаляване на чуждестранните инвестиции (за да не почне бизнесът да уволнява масово), социалните плащания, външния дълг и да защити борда. Всички резерви на бюджета (3% излишък, 2-3% очакван икономически растеж (значително подценен спрямо миналогодишния), определени сметнати постъпления от данъци, акцизи на горива, алкохол, и подценена инфлация, която евентуално ако е по-висока ще увеличи данъчните постъпления) май няма да са достатъчни, за да го спасят от бюджетен дефицит дори в момента.

Защото намалените цени на горивата намаляват постъпленията от акцизи. На практика отрицателната инфлация предните месеци намалява постъпленията от ДДС. Намалените потребления намаляват и постъпленията от други акцизи и данъци. Данните за срива на индустрията, както и опитът на Румъния и Латвия показват, че всичко лошо може да се развие дори само за един месец. И този бюджет от прекалено песимистичен миналата година, тази година започва да изглежда доста оптимистичен и започва да се говори за неговото сериозно ревизиране. Ще се преразгледат и заложени повишавания на заплати, пенсии и подобни.

Дори луди идеи започват да се прокрадват оттук оттам – да се намали минималният резерв на банките на 5%, да се въведе еврото като паралелна валута (без разрешение от ЕС), да се почнат преговори с МВФ за защитен заем (в случай на спешна нужда, макар това да носи немалко рискове), да се девалвира бордът. МВФ започна да ни казва, че левът е надценен (сиреч получаваме по-големи заплати отколкото ни се полагат), и е очевидно, че ако започне верижна реакция от проблеми, единственият начин държавата да увеличи резерва си, да увеличи ефективността на помощите, които получава от чужбина, ще бъде бърза девалвация на лева. Това за надценения лев се говори от МВФ от години, както и от някои местни икономисти.

Ако се стигне до девалвация, то от надценен ще го направят значително подценен, за да се компенсира външнотърговския дефицит, както и да се увеличат чуждестранните инвестиции. Но свалянето на лева ще удари банките и социалните придобивки, както и влизането ни в Еврозоната. От своя страна опитът на Литва показва, че девалвация и(ли) приказки за такава няма да ни спаси, а така тотално ще убием възможностите си за членство в Еврозоната, и известна глътка въздух. А се надяваме на членство по политически причини, по случай кризата, да ни спаси преди да е станало много лошо (и го предложихме на Западна Европа заедно с другите страни от Източна Европа), макар засега да ни отказват.

Ако едно е сигурно:

Сега не е времето за увеличаване на заплатите на работниците, нито в частния, особено нито в държавния сектор. Сега не е времето за увеличаване на пенсиите. Сега не е времето за увеличаване на каквито и да е помощи за образование, земеделци, Кремиковци и туризъм. Въобще думата „помощи“ и „безвъзмездно“ става мръсна дума. Единствената помощ може да бъде под формата на заеми. Държавните пари са твоите пари, държавата не може да ги извади, ако ти не можеш да ги извадиш. Следователно, ако ти не можеш да си позволиш определен стандарт и държавата не може да ти го осигури.

От друга страна сега е добро време за бизнес с чужбина. Ние сме евтини и стабилни. И така можем да се похвалим, за да привлечем чужди инвестиции. Но не и в строителство и хотели. Този бизнес е вече умрял. A и България има да получава 6 милиарда евро от ЕС, които на този етап са си жива помощ и екстра, която може да компенсира намаляването на чуждестранните инвестиции закратко, ако не си ги опропастим тези еврофондове.

Виж още текстове в блога на Делян Делчев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.