СофияПловдивВарнаБургасРусе

Връщането на Франция в командването на НАТО създава проблеми на САЩ

Френският президент Никола Саркози обявява, че страната му ще се присъедини към обединеното военно командване на НАТО. Снимка: Ройтерс

Френският парламент одобри решението на Никола Саркози страната да се завърне в обединеното военно командване на НАТО. Ще отбележим, че президентът беше поел твърде голям риск и можеше да се провали – заложено беше дори доверието към кабинета. Съвсем не е сигурно обаче дали резултатът означава победа за САЩ. Защото пълноценното участие на Франция в НАТО може да изправи Вашингтон пред множество проблеми.

Депутатите от Националното събрание на Франция одобриха идеята за завръщане на страната в командните структури на НАТО. След гласуването в долната камара решението на френското ръководство трябва да бъде утвърдено от страните членки на алианса по време на срещата на върха, насрочена за 3 и 4 април. Не се очакват обаче никакви пречки пред това.

Миналата седмица Саркози обяви в Париж, че Франция се завръща в НАТО. Страната напусна пакта през 1966 година при управлението на Шарл де Гол. Сегашният президент аргументира хода си по следния начин: „Трябва да сме там, където се вземат решенията. По-добре да не чакаме, докато бъдем уведомени за тях. Ще заемем важно място там. Това е в интерес и на Франция, и на Европа. Франция ще стане по-силна и по-влиятелна, но ще запази независимостта си“. Според Саркози това ще подпомогне борбата срещу новите заплахи – тероризма, разпространението на ядреното оръжие, атаките срещу космически и информационни системи.

Пътят, по който пое Саркози, изобщо не будеше очаквания за приятна разходка. За да бъде одобрен съответният закон, президентът трябваше да издейства съгласието на над половината депутати в Националното събрание и на същия брой сенатори. Съпартийците му разполагат с 317 от 577-те места в долната камара, а в горната – със 151 от общо 343. Двайсет и трима парламентаристи от партията „Нов център“ също заявиха, че ще бъдат лоялни към държавния глава. Това обаче не гарантираше успех; необходимо беше да се спечелят и гласове от левия лагер. А социалистите, комунистите и по-дребните леви партии никога не са обещавали на Саркози комфортно управление. Нещо повече, появиха се разногласия дори сред привържениците му. „Сами финансираме участието си в мисии. Наши войници служат в Афганистан. Всъщност никога не сме напускали НАТО. Просто се връщаме в командните структури на пакта. Участваме в афганистанската мисия, също и в косовската, така че би трябвало да получим постове в командването на алианса“, смята Патрик Олие, депутат от „Съюза за народно движение“ (СНД).

В партията обаче има и други мнения. „От военна гледна точка няма нужда да се включваме никъде. Това няма да засили влиянието ни в НАТО. НАТО е американска машина и занапред ще е така. Дори ако се включим в командването й, няма да можем да променим същността на НАТО“, убеден е друг парламентарист от СНД – Жак Мияр.

Министър-председателят Фийон се представи в ролята на „тежка артилерия“ – реши да обвърже гласуването за НАТО с вот на доверие към правителството. Мнозина френски експерти съзряха своеобразен натиск върху депутатите от управляващото мнозинство. Обясниха, че просто няма да гласуват срещу правителството, иначе биха срещнали много трудности в подготовката за изборите на европарламент и за регионалните, където ще зависят от подкрепата на централните власти. И тази карта беше разиграна успешно – пречките за приемане на документа бяха преодолени.

Тук трябва да се обърнем към историята. Да припомним, че Франция напусна военната структура на НАТО през 1966 година. Тогавашният президент Шарл де Гол обясни, че е наложително страната да води външна политика, независима от САЩ. Дори това да накърни отношенията с Вашингтон, както впрочем и стана. Де Гол разпореди всички чуждестранни военни да напуснат територията на Франция (където имаше не една, а няколко американски бази). Същата 1966 година главната квартира на НАТО, разположена дотогава в парижкия дворец Шайо, се премести в Брюксел.

Формално Франция остана членка на НАТО. Тя продължаваше да споделя със своите съюзници разузнавателни данни, участваше в политическите срещи на алианса, дори в операции на територията на бивша Югославия и в Афганистан. Страната обаче не работеше по планирането на операциите, не плащаше редовно вноските си във военната организация. Нейни генерали не влизаха и в състава на върховното командване.

Различията в подходите на Де Гол и на Саркози са интересни, доколкото днешният президент членува точно в партията, основана от прочутия генерал. Остава на силни позиции и едно от крилата й, което подкрепя идеята за независим от САЩ курс във външната политика. А Саркози от самото начало се беше обявил за радикално сближаване с Вашингтон – стремеж, който зачертаваше 40-годишната политика на предшествениците му.

Едновременно с това френският президент е принуден да прави отстъпки на онези, които са против сближаване със САЩ. Той неведнъж е заявявал, че Европа трябва да води независима отбранителна политика. Завръщането на Франция към пълноценно участие в НАТО според него е шанс да бъде повишена ролята на Европа в алианса. Освен това Саркози приема положително идеята за създаване на армия на ЕС, независима от НАТО. Засега не се знае дали завръщането на Франция в НАТО ще е подарък или неприятна изненада за САЩ.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.