Проф. д-р Богомил Ковачев: Направих обсерваторията на Рожен, обявиха ме за шпионин

Проф. д-р Богомил Ковачев в дома си. Снимки: авторката

Богомил Ковачев е роден през 1932 г., завършил е физика със специализация астрономия в СУ “Климент Охридски”. През 1962 г. Ковачев става инициатор за построяване на Национална астрономическа обсерватория и в течение на 28 години ръководи нейното изграждане, пускане в експлоатация и провеждането на научни изследвания в областта на съвременната астрофизика. Открива стотици нови галактики, между които и една огромна – с диаметър 500 000 светлинни години, и извършва тяхната класификация. От 1982 до 1989  г. е председател на Националния Комитет по астрономия и национален представител в Международния астрономически съюз. Член-съосновател на Европейското астрономическо дружество.

Бях ученик в Белоградчик, когато един от дъновистите, приятели на баща ми, който работеше в киното като техник, ми подари лещи да си направя малък телескоп. Уредът се състоеше от обектив и окуляр, увеличаваше около 6 пъти. Взимам го, гледам небето и виждам изумен, че звездите са цветни, не са еднакви. Има червени, сини, зелени.

Стана ми страшно интересна астрономията. С един мой приятел завършихме физика, като най-близка до астрономията наука. Като студент ме направиха председател на кръжок по астрономия. Беше 1955 година …в Борисовата градина имаше малък телескоп. Ръководителят на Катедрата по астрономия професор Бонев (академик Никола Бонев), който е учил в Германия, ми беше позволил да ползвам книгите от кабинета му. Завършвам следването си и питам проф. Бонев: каква работа мога да започна? Той казва: Ще ви направя секретар на Астрономическото дружество. После спечелих конкурс и станах редовен аспирант в Секцията по астрономия на Физическия институт към БАН.

Пускат първия спътник на Земята. Целият свят вече гледа небето. В България правим станция да наблюдаваме спътниците. Засичаме ги и съобщаваме данните в Съветския съюз и по тях изчисляват орбитите им. Но телескопите ни тогава бяха малки тръбички, стара техника. По едно време отговарях и за точното време. Бяхме няколко души, които се занимавахме с астрономия.

Настъпи време и ние да се развиваме. Професор Бонев направи предложение да се построи нова обсерватория. В Българската академия на науките по това време се бяха събрали акад. Георги Наджаков, акад. Любомир Кръстанов и други големи учени. Какво да правят? Искат съвет от Съветския съюз? От Академията на науките в Москва изпращат известния учен астроном доктор на физико-математическите науки Борис Василиевич Кукаркин. Да види с какво може да се помогне на България. След като се запознава с нивото на българската наука Кукаркин пише в доклад до председателя на БАН Тодор Павлов: „Много хубаво се преподава у вас астрономия, но вие се занимавате с някаква архаична астрономия.“

Един ден, след като руският учен си замина, ме вика научният секретар на БАН, Титко Черноколев, и ми казва: “Ковачев, изпращаме те в Съветския съюз да те обучават”… Аз тъкмо завършвах аспирантура в областта на класическата астрономия. Заминах да уча астрофизика (новата астрономия). Първо преминах програма в Държавния астрономически институт „Щернберг” към университета в Москва. След това бях в Ленинград, където се намира Пулковската обсерватория, след това учих и работих в Кримската, където по това време беше най-развитият център на астрофизиката в Съветския съюз…

Проф. д-р Богомил Ковачев в Института по астрономия на БАН. Снимки: авторката

Запознаха ме с големите телескопи и техните възможности. В Крим – вече имаше еднометров телескоп и се правеше по-голям – двуметров. По-късно в Кавказ започнаха да правят 6-метров телескоп, най-големият в света по онова време. Много щастлив се чувствах. Най-изявените учени в областта на астрофизиката ме приеха с желание да ме научат на знанията, които имат. Изясни ми се, че различните направления в астрофизиката са свързани с определени качества и възможности на инструментите, с които се наблюдават небето и звездите. Дали телескопът може да прониква по-далече, да наблюдава и не толкова ярки звезди и т.н.

От БАН ми бяха възложили да проуча и напиша доклад как да се организира изграждането на новата национална обсерватория в България… Когато се планира строителството на обсерватория, трябва и инструментите за нея да се планират с определена перспектива. Е, разбира се, по-големите телескопи по-далече ще гледат. Но България не може да купи 6-метров телескоп. По това време вече се произвеждаха 2-метрови телескопи, и за нас такъв уред би бил най-подходящ….

Междувременно в София на бърза ръка сключили договор да купят еднометров телескоп от германските оптични заводи “Карл Цайс” – Йена (след войната заводите бяха останали в Източна Германия). Научавам този факт и говоря със специалисти, с директорите на Кримската и Пулковската обсерватории, с други учени. Те казаха: „С този телескоп нова наука не може да се прави…” И аз малко наивно написах писмо до БАН, че не е редно да купуваме такъв телескоп от “Цайс”. Те са търговци, такъв имат, такъв продават. А трябва да се ориентираме към двуметров. “Цайс” вече бяха направили два двуметрови телескопа – за ГДР и за Чехословакия, правеха трети за Азербайджан и имаха опит в изработката на големи инструменти.

Пращам до БАН и становището на съветските специалисти, с които съм се съветвал… В него се казва, че нашето географско положение е подходящо за изграждане на модерна обсерватория – по на юг се намираме и виждаме по-голяма част от небето. България е на широчина, от която могат да се наблюдават и голяма част от южните съзвездия. Има условия за повече наблюдения – достатъчно ясни нощи и затова има смисъл да се направи по-голяма обсерватория.

Междувременно спечелих конкурс за хумболтов стипендиант и бях доста време в големи обсерватории в Западна Германия. Запознах се и със западния “Цайс” – фирмата “Оберхофер”. Научих колко пари са дали за техните телескопи, как се изпробват, какви приемници са направили. Накрая изработвам спецификация – какъв да бъде телескопът – с много условия – пак 2-метров, но с по-големи възможности, за по-мощни приемници. В нашата академия (свалям им шапка) приеха предложението. По това време се появи един нов материал – ситал, който има коефициент на топлопроводност 0, тоест като се нагрява и изстива, нито се разширява, нито се свива. До този момент огледалата на обикновените телескопи се правеха от стъкло. Новият материал би дал великолепно качество на телескопа.

Ситал се произвеждаше в Държавния оптичен завод в Ленинград. “Цайс” не бяха правили огледало от ситал. Трябваше да купят материала от Русия и да го обработят по нов начин, за да направят огледалото за телескопа. В договора, който подписахме с “Цайс”, бях поставил условие и за качеството на оптиката. Примерно светлината, която пада върху огледалото от една звезда и се концентрира в нейния фокус, да се концентрира в кръгче с диаметър половин секунда, за да може цялата светлина да задейства съвсем точно приемника и да се получи по-качествено изображение. И това наше искане беше прието.

Поискахме дифракционни решетки, които разлагат светлината, каквито тогава произвеждаха само американците… Искаме това, искаме онова… Така преговорите с „Цайс” какъв да бъде телескопът, какви качества да има, продължиха дълго. Лека полека се създаде един нов инструмент, какъвто германците не бяха правили дотогава…

Докато текат всички тези уточнения и преговори, в България се пристъпва към избиране на място за новата обсерватория… Трябва да я изградим на подходящо място. Защото немците си бяха бутнали двуметров телескоп в една гора почти на морското равнище, до циментов завод. Чехите отидоха на по-високо място, но не беше планина, а до Прага, където светлините на града пречат на наблюденията. Ние търсим най-подходящото място. Знаех, че обсерваторията трябва да бъде на високо. Да се избегнат долните слоеве мръсен, сгъстен въздух, по-малък пласт атмосфера да влияе върху образа на това, което идва от Космоса.

Направиха ме отговорник за новата обсерватория, с длъжност технически научен сътрудник. Правя основен проект каква да бъде обсерваторията. Тръгвам да обикалям България да търся подходящи места. Тогава чух какви ли не приказки – че най-хубавите места ги избирали за манастири и обсерватории. А пък професор Бонев ми казва: “Ковачев, избираш, избираш, но аз смятам да я правим в Добруджа.” “Защо, професор Бонев?” “Вие не знаете класиката. Йовков пише в един разказ, че в Добруджа звездите са едри.” Казвам: “Не мога да се подпиша – да бъде обсерваторията в Добруджа, на равно, дето има дебел слой въздух.”

Идва пак специалист от Русия, да види възможните места. Много му хареса България – да дава съвети, да обикаля страната. Една командировка, втора. Първият път си заминава със 7 куфара от тук. Той представи становище, че още 2-3 години трябва да се избира место. Тогава написах до Съветската академия – нека така да се избира площадката за обсерваторията в България, че да не бъде чак след 2-3 години, както препоръчва техният специалист. Там се сещат каква е работата и го спират от командировки в България.

Развързаха ми се ръцете – избирам 7 възможни места по разни планински върхове… Седнахме с мой колега над картите на България. Разучаваме така наречения астроклимат – ветрове, замърсяване… На 6 станции монтирахме еднакви малки телескопи и една година правихме наблюдения. Резултатите обработихме по френска методика, за да се види качеството на образите…

Оказа се, че добро местоположение за обсерватория е местността Рожен в Родопите. Другото хубаво място беше на Плана планина – данните там бяха същите.  Междувременно в Смолян решиха, че и те ще правят обсерватория. Чакайте. Ние една не сме направили… Стигнахме до компромис – националната да бъде на Рожен, в Родопите, над Смолян, все едно, че е и тяхна.

Кулата на големия телескоп и яркото звездно небе над нея. Снимка: nao-rozhen.hit.bg

Но да се върнем на телескопа. Започва изработката на новото огледало от ситал. Три пъти го правиха оптичните заводи „Карл Цайс” – Йена. Защо? От “Цайс” поискаха договорът да бъде като между соц страни – да експортират произведения от тях инструмент до българската граница, а оттам нататък ние да си отговаряме за него. Не се съгласихме…

Докарват новия телескоп горе на Рожен, но представителите на “Цайс”, когато разбират, че ще правим изпитания и на тях съм поканил да присъстват най-големи светила в астрономията и техниката от Съюза, си тръгнаха. Почти година новият 2-метров телескоп стои горе и не може да се пусне, защото германците не идват. Изплашиха се. Изпробването на уреда трябваше да докаже дали са изпълнени изискванията по отношение на качеството, залегнали в договора. А известните чуждестранни астрономи, които щяха да участват в експеримента, имаха опит в работата с 2-метров и други видове телескопи… нямаше как да бъдат заблудени.

Пиша тогава доклад до академик Ангел Балевски (председател на БАН по това време – б.р.). Той се разтревожи и праща писмо до Тодор Живков, че така и така не можем да се разберем с германците. Тогава Живков се обажда на Хонекер (държавен и партиен лидер на ГДР – б.р.), а той на директора на ”Карл Цайс” и ето ти ги германците пристигат…

Междувременно в края на май, след като германските специалисти си заминаха, ме вика председателят Балевски и казва: “Ковачев тука има едно писмо от академик Бирман (директор на оптичните заводи)… Виж”. Чета го: „Драги колега, дружба…това онова… нещата със сътрудничеството ни и с телескопа ще вървят… Накрая имам една малка молба към Вас. Понеже вашият представител не се държи добре с моите служители, дори понякога е бил арогантен в преговорите, моля ви, да го замените с друг.” Аз казвам: “Щом като решавате, моля ви се, дотук съм.”. “А, не, възразява Балевски. Я виж какво съм му писал пък аз.” И ми подава своето писмо до Бирман: „Скъпи, … пак думи за дружбата и т.н. ..Накрая що се отнася до вашата молба, с удоволствие,… но нямаме такъв човек…” Балевски си беше хитрец.

Става 9 септември и аз получавам лично писмо от същия академик Бирман: “Скъпи колега Ковачев, поздравявам ви с празника… и т.н.” Абсурдни писма…  Идват немците. Аз съм поканил отново светилата на астрономическата наука. Проверяваме уреда, резултатите показват и представителите на “Цайс” бяха принудени да признаят, че не са постигнати параметрите, заложени в договора. Питат ме: “Какво ще правим?” Отговарям: “Има договор, той не е изпълнен. Ще трябва да правите ново огледало.” Те казват: “Ама за това трябва още година…”

Правят ново огледало. Вдигат в завода в Йена нова кула, за да го изпитат по по-модерни начини. Наричат я „Кулата на Ковачев”… Защото ги е яд, че не приехме уреда на доверие и трябваше отново да го правят.  Случи се, че второто огледало пък го счупиха по време на транспортирането до Рожен. Така се наложи да правят огледалото за трети път. Можех ли да приема, че всичко е наред още с първото огледало, както искаха някои мои колеги, които написаха донос в ЦК на БКП, че съм пречил бързо да се приеме обектът. Сигурно съм могъл, ако не упорствах да получим уред с качеството, което сме заложили в условията на договора.

Но мен ме е движил винаги и само патриотизъм – в смисъл, че сме българи и искаме да получим това, което сме поръчали. А не това, което някой по-могъщ ни налага. Минава време монтира се огледалото и телескопът е готов. Става март 1981 година. Ще откриваме обсерваторията…

Следва – Проф. д-р Богомил Ковачев: Донос след донос. Шпионин тук, шпионин там… 

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.