Кофата на кмета

Нощем по сметищата на София - записки на един инспектор*

Столичната улица „Криволак“ на 19 март т.г. Снимка: Булфото

Днес. Прибирам се около 5 сутринта. Заспивам веднага. Сънувам, че съм на делова вечеря със Симеон Кобургготски. Той иска да разбере дали не правя нова партия**, която евентуално ще му стане мандатоносител. Аз пък се интересувам какво смята да прави неговия неговият приятел Оман Кабус бен Саид след като загуби концесията за боклук в качеството си на мажоритарен собственик на „Икуест”.

Нямам представа как ще се омешат в съня ми цар, султан и боклук, десетина часа по-рано, когато отивам на площад „Александър Невски”. На дъгата откъм Столичната община вече са подредени една деветтонна и две по-малки четиритонни сметоизвозващи коли (боклучийки) на бургаската фирма „Титан”. Качвам се в кабината при Боги (Богомил). Току що съм получил карта от Сашо, отговорник на районния инспекторат в „Средец“. Мисията изглежда почти невъзможна – ще вдигаме „Шипка”, „Евлоги Георгиев”, Прошека (районът около бившата бирена фабрика и БНТ), „Иван Асен”, воеводските улици, преките от другата страна и комплекса „Яворов”. Циганите, начело с тартора Боби, се мятат отзад по двама на стъпенка. И тръгваме. Кофа по кофа. Момчетата са старателни и бързи. Включително и когато мятат в кабината току-що извадени от „бобрите” почти нови маратонки, пепелник или дори детска кукла.

Драмата започва, когато навлизаме по „Иван Асен”. Естествено „бобрите” са препълнени, а в преките – сметища, колкото щеш. Сметището е най-често е две-три до четири препълнени кофи, а около тях три пъти повече чували или пък направо разхвърлян по тротоара боклук. На Боги му е за сефте в района и е в небрано лозе. Едно е картата, която разгръщаме от време навреме, друго реалността. То са улички, преки, забранителни знаци, паркирани коли, присветващи с фаровете изнервени шофьори, подтичващи пред колата помияри. Няма само клошари. Изобилието тези дни ги е променило. Придобили са навиците на достолепни граждани в малките швейцарски градове – слизат долу при тръбите или пък гнездят по входовете, далеч преди софиянци да са превключили на Вип брадър.

Към единайсет сме на гигантско сметище зад кафето на ъгъла на „Иван Асен” и „Михай Еминеску” – срещу румънското посолство. Боби и тайфата успяват да изкарат за цигари и кафе, като вдигат две меви (85-литрови кофи) и няколко чувала на кафето. После подкарват сметището, разпростряло се на 30-на квадратни метра. Междувременно пристигат шефове от Столичния инспекторат. Получаваме нова, екстрена задача.

Трябва да вдигнем кофата на бат Бойко. Тя е от другата страна на Борисовата гради, при „Спортна София”. Целта е, когато утре в 7,30 часа кметът отиде на играе футбол, кофата да грее, а край нея, ако има начин, да искрят на светлината малки стъклени перли. Уви, вече сме пълни и Боги трябва да тръгва за сметището в кв. „Филиповци”, в близост до ЖК „Люлин”. Междувременно новините не са добри. Първо една от колите се заклещва някъде по преките на „6-и септември”. Не стига това, но Гошо, шофьорът, успява да изкърти стоповете на паркиран Фиат Пунто. Впрочем има и по-лошо. Предната нощ един от екипите се озовава в среднощно меле между мутри. Пак на „6-и септември”, близо до Кристал. Иначе заклещването в преките заради паркираните коли си е най-обикновено нещо. Докато шофьорът маневрира и псува, циганите опитват подместят колата, която пречи. Понякога успяват, но понякога и това не помага. И тогава инспекторът вика паяка.

…Както и да е, колата е пълна и Боги тръгва за сметището. Разтоварва и на връщане ме прибира от кръстовището на „Вардар” и „Тодор Александров”. Излизаме на „Драган Цанков”, правим ляв завой преди авкокъща „Капитолия” и навлизаме в Борисовата градина. Спираме на „Спортна София”. Пазачът надниква зад оградата на игрището и определено е доволен. Но радостта му е преждевременна. Боги напразно се опитва да пусне помпата. Подемният механизъм отказва. Прибираме чувалите, обираме „върха” на бобъра и изчезваме. Аз се прехвърлям в другата кола и с Гошо продължаваме в посока „Граф Игнатиев”, „Христо Белчев” и „Солунска”. Тук купищата с боклук са неописуеми. Почти 4 след полунощ е, но непрекъснато се оглеждаме – движението е доста интензивно. Дали пък след година-две няма да започнат и нощните задръствания. На „Солунска” приключваме. Колата е пълна. След малко Сашо, отговорникът на района, прави равносметката. Някъде малко над 300 бобъра за трите коли. От общо 900. Има няма 20-ина тона. Поне още 50-60 тона остават разпръснати из района, включително в същинския център на столицата. Утре телефоните на оперативния център в Столичната община ще загреят от обаждания на възмутени граждани. Но засега положението е такова.

Докато се прибирам, си мисля, че направих голяма грешка на преди две години. По-точно през есента на местните избори, когато моите приятели от СДС издигнаха кандидатурата ми за районен кмет. Сметища по улиците и възмутени граждани ? Не са мой проблем. Пързалки по улиците – също ? Счупени капаци на шахти – има си инспектори в голяма община да ги описват. И т.н., и т.н.

Опитвам се също така да проумея тактиката на кмета. Направо си е война и по ъглите из цяла София дебнат трийсетина хиляди кофи с боклук. Само дето не са тръгнали още по улиците. Борисов обаче е оставил в резерв администрациите в 24-те района и действа само със силите на главния щаб и специалното подразделение от около 400 човека, което сигурно познавате под името Столичен инспекторат. Кметовете на районите са си по къщите и сънуват следващите избори. Когато на платформата на някой от тях ще пише примерно „За чиста и подредена Надежда”.

Нататък вече знаете – сънувах Царя.

Но да не забравя – все пак с Гошо вдигнахме кофата в Борисовата градина.

Виж още текстове в блога на Пламен Даракчиев

___________

*Репортерът работи инспектор в Столичния инспекторат. Има карнетки в джоба си и бадж с личен номер 344. Зачислен е в така наречените мобилни групи към Оперативния център. Нещо като тюлените на бат Бойко.

**Преди години и без да иска авторът измисли и създаде Движение „Оборище” и не по негова воля по-късно то стана мандатоносител на Симеон Сакскобургготски.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.