Брент от Калифорния: България става твърде западняшка. Губи си чара

Снимки: авторката

Преди две години Брент Сандерс от Калифорния разказа историята си пред e-vestnik (Американците не са свободни хора. Избрах България). Той живее в България от 1991 година и преподава английски език. България за него е по-свободно място от Америка и тук той може свободно да изразява мнението си. Две години по-късно Брент казва, че не му харесва как страната ни се превръща в „западняшка“. „Аз избягах от това, а сега то ме настига“, казва американецът. Той обмисля да се премести да живее в индианско племе, близо до природата. Брент разказва на български език за това как се променя България, за бъдещото разпадане на САЩ и новата си мечта.

Не ми е омръзнало от България. По-скоро тук става твърде западняшко, казва в началото на разговора ни Брент. А аз избягах от това. Чарът си отива. Аз не обичам идеята за строги закони, да живея като всички, да мисля като всички. В това беше чарът на България – всеки мислеше свободно, няма проблем всеки да изрази убеждението си. От една страна може да се каже – как се цивилизоват тези хора (смее се), по-лесно се общува с повече българи напоследък. В началото ми беше доста по-трудно. Но има го и моментът, че аз вече съм свикнал на българския начин на мислене, начин на живот. От друга страна започва да ми липсва дивотията, както беше едно време – започва да ми липсва хаосът, а тогава знаеш, че си жив.

Да, българите биха казали „Оправяме се“, но не мисля че е добре за никого да приеме това, което му се налага от Запад, или Америка, или НАТО. „Ето така трябва да бъдат нещата, вие трябва да имате такива закони като нашите, трябва да сте еднакви“, това е посланието на Запада. Така както са еднакви всички в Америка. От едната страна е стабилността, каквато я има в САЩ, в същото време обаче така се убива стремежът на човека към развитие. Когато всичко ти е уредено – към какво да се стремиш? Във всички западни цивилизации човечността се загубва. Така започва да става и тук. Проблемите, които виждам в България е, че никой не  протестира за нищо. Хората се примиряват. Пропагандата е навсякъде. И на хората тук вече не им пука, дали това, което четат и гледат е пропаганда, или не, също както е на Запад.“

За Америка мнението на Брент не се променя, той даже е още по-песимистично настроен.

Снимки: авторката

„Повечето американци, с които общувам не обичат да говорят по темата за новия президент и „очакваните промени“. Някои от тях са на моето мнение, че Обама не е „месията“. Медиите много изприказваха за него, но всички знаем, кои са собствениците на медиите и как те са с властта. Обама кой е – той има един мандат в Сената, няма никакъв опит. Властни хора са дали милиарди за кампанията му. Той е получил много повече пари от Уолстрийт, отколкото Маккейн, а ние доскоро си мислихме, че само републиканците „спят“ с тези от Уолстрийт. Демократите обаче са другата страна на монетата.

Обама беше непознат никому, преди да се кандидатира за президентския пост. Изведнъж се появи като „спасителят на Америка“, „месията“. Той е много красноречив, но когато чете речите си. Той естествено не си ги пише сам. Обама говори за промяна, но кабинетът му е от администрацията на Буш и Клинтън, и преди Клинтън – пак Буш. За каква промяна говорим? Каква промяна може да има в политиката, като политиците са едни и същи? Повечето американци не мислят за това, или не искат да се замислят. Те казват: „Обама, новият Кенеди“, той обаче не представлява нищо ново, освен цвета на кожата. Радвам се, че има тъмнокож президент, но трябва да се гледа каква политика излиза от неговата администрация, преди да казваме, че „е нашият спасител“.

В Америка идва социализъм. Българите все още помнят това, което е било тук. Сега се обсъжда, че всеки от 18 до 55 години ще трябва да служи, ще има бригади. Няма значение дали искаш, ти трябва да станеш част от бригада, която чисти градини, прави мостове. Това много ми звучи като „сталинските младежи“. Това дали е добре? Подготвя се промяна в здравната система в посока „да е достъпна за всеки“. Идеята е прекрасна, но ние знаем, че когато не плащаш, качеството на услугата пада. В момента всичко е платено и трябва да си плащаш осигуровки, които са много високи. Можеш да умираш в спец отделение на болницата, но не те пускат без осигуровки. Обаче крайността си има друга страна.

Съгласен съм, че всеки трябва да има достъп до здравни услуги. Но смятам, че когато няма конкуренция, няма стимул да си добър. Ако знаеш, че ще си получиш определената заплата, без значение дали ще свършиш повече или по-малко работа, то тогава няма защо да се стараеш. Това ми беше и наблюдението, като дойдох в България – и да вършиш и да не вършиш работа, пак получаваш пари. Като дойдох тук, всеки наричащ себе си „специалист“, всъщност не вършеше добре работата си. Преди време се казваше „българска работа“ – това значеше недовършена работа. Според мен всичко това е следствие на системата социализъм.

Аз очаквам промяна в Америка, но не за добро. Чета постоянно топ анализатори – тези, които са предсказали разпадането на СССР и те казват: „За една година ще видим големи неуредици в Щатите, войниците ще излязат по улиците да „пазят реда“. А това само веднъж се е случвало в нашата история. Нашата традиция е такава – войниците не трябва да са по нашите улици, те са обучени да убиват, а полицията е край нас, защото е обучена да ни пази.

Анализаторите предричат разпадането на щатите. В Оклахома има приет закон, който казва, че ако федералното правителство обяви извънредна ситуация, заради която военните излязат на улицата, ако има обявен вечерен час, то щатът „се изтегля от съюза на Щатите“. Вече около 30 щата имат законопроекти, които казват, че ако федералното правителство приеме такива действия, тогава те ще се отделят.

В началото на мандата на Обама един човек каза: „Гарантирам ви, ще има генерирана криза“, която щяла да тества способността на президента да управлява. Това бяха думи на Джо Байдън – вицепрезидента. Всичко това вече го усещаме и кризата е началото. Очаквам да има нещо по-сериозно. Не искам да съм много песимистично настроен, но от думите на анализаторите излиза, че може да има Трета световна война или глобален недостиг на храна. Казват, че Щатите ще станат като Третия свят и Америка няма да е супер сила. Когато едно правителство банкрутира, Обама, вместо да каже, че трябва да харчим по-малко, той решава да се влагат милиарди в Афганистан и в Пакистан.

Наскоро разбрах за фиат къренси  (fiat currency) –  системата от началото на 40-те, при която парите са декларирани от правителството като законно платежно средство.  В Америка стойността на банкнотите се базира на труда на американците, на тяхната трудоспособност. Освен техния труд, няма нищо друго, което да поддържа долара. В Америка в момента изкуствено се поддържат цените на едно ниво.

Според Брент най-трудните години за Америка предстоят. „Тогава няма да можем да „управляваме света“, което е добре, категоричен е той. Никога не е трябвало да се случва това“ (усмихва се). Някои от моите познати в Америка си загубиха работата, това е единственият резултат от кризата, за който съм чул досега. Повечето американци обаче работят за някого другиго. Собствениците на фирмите усещат кризата първи, после слиза по веригата надолу. Мисля, че кризата няма да се усеща толкова от обикновения човек в близките 6 месеца. В България хората казват: „Докато стигне кризата до България, кризата ще отмине“. Но аз имам приятел предприемач тук, който казва, че вече е уволнил половината си персонал и му е много трудно. Ще стане страшно, когато безработицата стигне 30-40%. И тогава очаквам още по-големи протести от тези, които наскоро бяха пред парламента. Не съм експерт, разбира се, просто се информирам от именити анализатори. Но България е част от света, няма как да не се усети кризата.

Повечето американци не искат да се замислят дълбоко за кризата. Ако им кажеш, че правителството не работи в наша полза, а си гледат своите интереси те не вярват. Гледат те странно и ти казват: „О, не, Обама е супер човек, той ни обича и иска само да ни помогне“.  Миналия път ти споделих мнението си, че повечето американци са много наивни и това се потвърждава с всяка изминала година. Повечето си мислят, че не може един президент, бил той и Буш, да има лоши намерения. Чувам постоянно: „Лошите неща, които са извършени през последните 8 години, са грешки. Буш е искал най-доброто за нас, но е сгрешил как да го постигне.“ Сигурен съм, че повечето ми приятели (аз общувам с тях във facebook), като видят какви статии пускам за правителството, кои хора са вътре, какви промени може да се очакват, пускам статии за финансовата система в Щатите, си мислят, че съм лунатик. Има планове Канада, Щатите и Мексико да станат едно, но не се пише много за това, че нашите управляващи искат да имат световно правителство, колкото и силно да звучи.

Искам да избягам от това. Ще се опитам да намеря нещо по-истинско за мен. България е една степен към истинското. Вече искам да се върна към природата. Имах планове да отида в някое село тук, но  ми се струва, че дори в малките села, хората не се разбират добре, карат се, убиват се. Сега мечтая да се преселя в някое индианско селище. Индианците мислят по друг начин, поне според моето впечатление. Тази мечта се появи скоро. Има тенденция в момента индиански общности да се обявят за суверенни. Тези хора казват, че не са длъжни да правят това, което им казва централното управление. В няколко щата в Америка, като Северна и Южна Дакота, Небраска има племена, които се казват Лакота. Те са се отказали от договорите, които имат с американското правителство и се обявяват за независими. Те имат право да приемат свои закони.

Племето кани всички хора, които искат да живеят свободно – тяхната философия е, че всяко общество, независимо от броя на хората в него, има право на самоуправление. Всеки има право да избере законите, които да го ръководят. И ти търсиш обществото, което е най-близо до твоите виждания. Ако не ти харесват дадени правила, се местиш в друга общност. Просто няма „федерално правителство“, „централно управление“, което да те контролира. Именно това ме привлича.

Като казвам, че искам да избягам, да ходя при индианците, това е защото не искам някакво глобално, централно правителство да ми казва какво мога да мисля, да чета, каква музика мога да слушам, каква религия да изповядвам.

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.