СофияПловдивВарнаБургасРусе

„Геноцидът“ засенчва посещението на Обама в Анкара

Турци протестират пред американското посолство в Анкара срещу резолюция на американския конгрес за признаване на геноцида над арменците през 1915 година. Снимка: Ройтерс

„Години наред американският президент Барак Обама не предъвкваше думите си и наричаше „геноцид“ клането на арменците преди 90 години. Подобно на него постъпваха държавният секретар Хилари Клинтън и вицепрезидентът Джо Байдън“, писа Глен Кеслер от в. „Вашингтон пост“. В статията си Кеслер се позоваваше на писмата, които системно са подписвали тримата, искайки от тогавашния президент Буш да признае „за геноцид масовото клане на арменците“. Мнението им беше, че подобно признаване би могло да се определи като „велика и неоспорима глава от американската дипломатическа история“. По време на предизборната си кампания Барак Обама повтаряше, че като президент ще признае геноцида над арменците.

Преди изборите ангажиментът на Обама може да е бил полезен,за разлика от позицията на неговия съперник Джон Маккейн, който заклейми арменците, като каза, че „сегашна Турция не носи вина“. Но сега, когато Барак Обама е президент, този негов ангажимент го постави в трудна дипломатическа ситуация. Въпросът стана още по-актуален, след като се разбра, че американският президент се готви да направи официално посещение в Турция.

Миналата седмица сенаторът-демократ от Калифорния Адам Шиф внесе в Конгреса резолюция, с която прикани американския президент публично да признае клането на арменците като геноцид. „Когато говорим за масови убийства, трябва да говорим открито“, каза Шиф.

Представители на американското правителство твърдят, че Барак Обама е положил огромни усилия, за да реализира външнополитическите предизборни обещания. Той започна с премахването на затвора в Гуантанамо, разпореди се да бъдат изтеглени американски части от Ирак и установи близки контакти със страни, с които предишното правителство на Буш поддържаше много лоши отношения, като Сирия и Русия. Мнозина обаче признават, че въпросът с арменския геноцид е доста деликатен. „В момента сме се опитваме да видим как САЩ да помогнат на Турция и Армения да се примирят с миналото си“, каза представител на американския съвет за национална сигурност.

В момента, след много трудния период, последвал американското нашествие в Ирак през 2003 година, в отношенията между САЩ и Турция цари позитивен дух. Ахмет Давутоглу, съветник на турския премиер Ердоган, подчерта това на срещите си миналата седмица с видни представители на американското правителство. Давутоглу каза също, че след посещението на Ердоган в Ереван отношенията между Турция и Армения са се подобрили и че резолюция на американския конгрес за геноцида само би анулирала този прогрес.

Съветникът на турския премиер обаче не даде отговор какво ще стане, ако Обама повдигне „арменския въпрос“ преди визитата си в Турция. „Посещението ще бъде историческо за американско-турските отношения“, каза само Давутоглу и добави: „Смятаме успеха на тази визита за жизнено важен“.

Отварянето към Турция трябва да бъде компенсирано с растящите очаквания и надежди, които Обама е дал на арменците в Америка. Резолюцията, която беше внесена в конгреса, призовава американския президент „да квалифицира като геноцид системното избиване на 1,5 милиона арменци“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.