Тайните за падането на Чаушеску излизат на светло

Мъже стоят край гроба на румънския диктатор Николае Чаушеску в Букурещ на 90-ия му рожден ден. Снимка: Ройтерс

В годината, в която падна Берлинската стена, малцина таяха надежда, че Николае Чаушеску, тогава най-жестокият диктатор в региона, скоро ще бъде свален от власт. Опозицията в Румъния се смяташе за прекалено немощна, много по-слаба от тази в Полша и Унгария – държавите, които подготвиха почвата за падането на Желязната завеса.

Но въпреки това през пролетта на 1989 имаше признаци, че и в Румъния нещо може да се промени. Срещу диктатора, който през 80-те години на миналия век значително засили терора в страната, започваше да се формира опозиция. Още повече, че хората бяха гладни и стояха на студено, защото Чаушеску беше решен да изплати външните дългове на държавата. Това означаваше купони за храна и ограничения в отоплението и електричеството.

На 11 март 1989 година радио „Свободна Европа“ прочете отворено писмо от шестима комунистически функционери, отстранени от Чаушеску, в което критикуваха диктатора. Впоследствие авторите на прословутото „Писмо на шестимата“ бяха разпитвани от Секуритате, ужасяващата тайна полиция на Румъния, и поставени под домашен арест. Най-интересната личност сред „шестимата“ беше Силвиу Брукан (1916-2006), бивш сталинистки функционер, превърнал се в критик на режима. Според него падането на Чаушеску е дело на крило в рамките на Секуритате, възползвало се от настроенията сред народа.

Няколко месеца преди „Писмото на шестимата“, през ноември 1988 година Брукан говорил със съветския лидер Михаил Горбачов в Москва. Срещата организирал Анатолий Добринин, тогава съветски посланик в Съединените щати. Преди това Брукан пътувал до Съединените щати със съдействието на Юлиан Влад, тогава шеф на Секуритате. Брукан имал отлични връзки в Съединените щати благодарение на дипломатическата си кариера от 1955 до 1962 година, първо като посланик в САЩ, а след това в ООН.

Но преди пътуването си през 1988 г. Брукан изпада в немилост в Румъния, защото през 1987 г. публично защитава протеста на работници във фабрика в трансилванския град Брашов. След като Чаушеску беше свален от власт, Брукан стана високопоставен член на Фронта за национално спасение на румънския президент Йон Илиеску. Твърди се, че той е един от хората, желали най-силно смъртната присъда на Чаушеску на 25 декември. Говорейки за ролята си тогава, Брукан каза след много години: „Знаех кога ще дойде влакът, чаках на перона и се качих“.

С изключение на Революцията през декември 1989 година, краткият бунт на работниците в Брашов е най-драматичният протест срещу Чаушеску. Той започва на 14 ноември 1989 г. като стачка в завод за трактори. На следващия ден работниците окупират централата на местната организация на румънската комунистическа партия, скандирайки „Долу Чаушеску“ и изгарят портрет на диктатора. Протестът е потушен, а около 300 участници в него – арестувани.

Но опозицията до голяма степен разчита на единични прояви. Дисидентите дори не се познават помежду си. Източникът им на информация е радио Свободна Европа, което румънците наричат „Букурещ Четири“, защото малцина се интересуват от пропагандата про-Чаушеску по трите държавни станции. Чрез „Букурещ Четири“ румънците научават през март 1989 година, че известният поет Мирча Динеску е под домашен арест. Динеску, който критикува режима в западни медии, е освободен след падането на Чаушеску.

Раду Филипеску, инженер, който като студент в Букурещ през 80-те години разпространява брошури с призиви за протестни демонстрации, също дължи името си на дисидент на западните медии. Прекарал в затвора години заради дейността си, той е освободен благодарение на натиск от „Амнести интернешънъл“ и отново започва да разпространява брошури.

Василе Параскив, работник, опитал се да създаде независим профсъюз в южния румънски град Плоещ през 80-те години на миналия век, няма този късмет. Секуритате го изтезава и затваря в психиатрична клиника с години, успявайки да прикрие от обикновените румънци това, което е направила. Повечето разбират за неговия случай повече от десет години след падането на комунизма.

81-годишният Параскив предизвика скандал в края на миналата година, когато румънският президент Траян Бъсеску поиска да му даде медал. Параскив възмутено отказа да го приеме, казвайки в лицето на президента, че не би приел медал от него, „комунист, като всеки друг“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.