Тайните за падането на Чаушеску излизат на светло
В годината, в която падна Берлинската стена, малцина таяха надежда, че Николае Чаушеску, тогава най-жестокият диктатор в региона, скоро ще бъде свален от власт. Опозицията в Румъния се смяташе за прекалено немощна, много по-слаба от тази в Полша и Унгария – държавите, които подготвиха почвата за падането на Желязната завеса.
Но въпреки това през пролетта на 1989 имаше признаци, че и в Румъния нещо може да се промени. Срещу диктатора, който през 80-те години на миналия век значително засили терора в страната, започваше да се формира опозиция. Още повече, че хората бяха гладни и стояха на студено, защото Чаушеску беше решен да изплати външните дългове на държавата. Това означаваше купони за храна и ограничения в отоплението и електричеството.
На 11 март 1989 година радио „Свободна Европа“ прочете отворено писмо от шестима комунистически функционери, отстранени от Чаушеску, в което критикуваха диктатора. Впоследствие авторите на прословутото „Писмо на шестимата“ бяха разпитвани от Секуритате, ужасяващата тайна полиция на Румъния, и поставени под домашен арест. Най-интересната личност сред „шестимата“ беше Силвиу Брукан (1916-2006), бивш сталинистки функционер, превърнал се в критик на режима. Според него падането на Чаушеску е дело на крило в рамките на Секуритате, възползвало се от настроенията сред народа.
Няколко месеца преди „Писмото на шестимата“, през ноември 1988 година Брукан говорил със съветския лидер Михаил Горбачов в Москва. Срещата организирал Анатолий Добринин, тогава съветски посланик в Съединените щати. Преди това Брукан пътувал до Съединените щати със съдействието на Юлиан Влад, тогава шеф на Секуритате. Брукан имал отлични връзки в Съединените щати благодарение на дипломатическата си кариера от 1955 до 1962 година, първо като посланик в САЩ, а след това в ООН.
Но преди пътуването си през 1988 г. Брукан изпада в немилост в Румъния, защото през 1987 г. публично защитава протеста на работници във фабрика в трансилванския град Брашов. След като Чаушеску беше свален от власт, Брукан стана високопоставен член на Фронта за национално спасение на румънския президент Йон Илиеску. Твърди се, че той е един от хората, желали най-силно смъртната присъда на Чаушеску на 25 декември. Говорейки за ролята си тогава, Брукан каза след много години: „Знаех кога ще дойде влакът, чаках на перона и се качих“.
С изключение на Революцията през декември 1989 година, краткият бунт на работниците в Брашов е най-драматичният протест срещу Чаушеску. Той започва на 14 ноември 1989 г. като стачка в завод за трактори. На следващия ден работниците окупират централата на местната организация на румънската комунистическа партия, скандирайки „Долу Чаушеску“ и изгарят портрет на диктатора. Протестът е потушен, а около 300 участници в него – арестувани.
Но опозицията до голяма степен разчита на единични прояви. Дисидентите дори не се познават помежду си. Източникът им на информация е радио Свободна Европа, което румънците наричат „Букурещ Четири“, защото малцина се интересуват от пропагандата про-Чаушеску по трите държавни станции. Чрез „Букурещ Четири“ румънците научават през март 1989 година, че известният поет Мирча Динеску е под домашен арест. Динеску, който критикува режима в западни медии, е освободен след падането на Чаушеску.
Раду Филипеску, инженер, който като студент в Букурещ през 80-те години разпространява брошури с призиви за протестни демонстрации, също дължи името си на дисидент на западните медии. Прекарал в затвора години заради дейността си, той е освободен благодарение на натиск от „Амнести интернешънъл“ и отново започва да разпространява брошури.
Василе Параскив, работник, опитал се да създаде независим профсъюз в южния румънски град Плоещ през 80-те години на миналия век, няма този късмет. Секуритате го изтезава и затваря в психиатрична клиника с години, успявайки да прикрие от обикновените румънци това, което е направила. Повечето разбират за неговия случай повече от десет години след падането на комунизма.
81-годишният Параскив предизвика скандал в края на миналата година, когато румънският президент Траян Бъсеску поиска да му даде медал. Параскив възмутено отказа да го приеме, казвайки в лицето на президента, че не би приел медал от него, „комунист, като всеки друг“.
По БТА