СофияПловдивВарнаБургасРусе

Цитат в десетката: Две причини да не угасите светлините в Часа на земята

1. „Научната“ – след подробен разговор с човек с опит в електроинженерството, разбрах, че този Час на земята няма да има абсолютно никакъв ефект срещу консумацията на енергия, защото изключването на лампите трябва да се съгласува с електроцентралите, които пък трябва да си направят сметката и да изключат подаването, респективно производството след точни прогнози колко лампи ще бъдат изключени. С други думи, понеже такава прогноза не може да бъде направена, нито пък си струва да се изключват и рестартират цели генератори или whatever, а енергията просто ще си изтече, Часът на земята няма да има реален ефект върху глобалното затопляне, а само символичен. Което ни води и до втората причина:

2. „Идеологическата“ – за мен основният проблем с тази инициатива е в идеята за глобална солидарност, или иначе казано, в една неизказана, но съществена част в нея – тази за солидарност на бедни (но не супер-бедни) и богати в името на „по-висше благо.“ Това явление си има име: „класова колаборация.“ Има си и място в определена политическа система: фашизъм.

Накратко, Часът на земята ще бъде едно досадно упражнение във фашистка солидарност на отвеяната работническа/средна класа и богатите. А защо по-бедните, дето не замърсяват да стават солидарни с богатите замърсители (не само в Америка, Китай и Европа, но и в собствените им държави)? Защото това е начин за извикване на легитимация за управляващите, пардон, замърсяващите класи и никаква промяна в статуквото. Конструирането на тази легитимация се осъществява не само чрез параноидно-обсесивни простотии, като 100 месеца, но и чрез вменяване на лична вина, съвсем в хармония с неолибералния императив за „личната отговорност.“ Какво имам предвид? Вижте това видео първо:

Ами просто е: мантрата от видеото „Какво мога да направя АЗ, за да спра глобалното затопляне“ на фона на някакви заводи идва да вмени фалшива лична вина на хората. Как аз ще съм също толкова отговорна за замърсяването с моите 200-300 грама боклук на ден колкото е една автомобилна фабрика примерно? А нима имам избор да не правя моите 200-300 грама боклук на ден? Вие кога последно си купихте кисело мляко, което не беше сложено в пластмасова опаковка? Точно така, никога (освен ако не е било преди 50 години, но това не се брои).

Еко-параноята с личната вина е дълбоко шизоидна и антагонистична: значи, от една страна аз съм ужасно виновна, от друга, почти нищо не мога да направя: пластмасата е навсякъде, моторния транспорт е задължителен. Само че мога ли да си позволя хибрид, примерно? Или всичките ми дрехи да са от органичен памук? Ми не мога, защото тия еко-био-органик-хипи неща са всъщност супер скъпи и достъпни само за най-богатите, които се кефят да живеят „зелен“ живот в зелени къщи, да ядат само органик сьомга и т.н. Еко-вълната просто в момента е прекалено елитистка: ако имаш пари, живееш на чисто и ядеш хубава храна, ако нямаш: живееш в мръсно гето. А ако си глупав природозащитник, се превъзнасяш как „все повече хора стават ‘зелени'“ и не осъзнаваш, че всъщност си горд от името на богатите, които могат да си позволят да си купят чиста съвест чрез еко-консумеризъм.

Виж целия текст в блога на Епистемик мурк

––––––––––––––

Б. р. – e-vestnik пуска този текст без да е напълно съгласен с тезите на автора. Икономия на енергия технически може да се осъществи, дори при такава непланирана от централите проява, а солидарността не е непременно фашизъм. Но в текста се съдържат оригинални идеи, които заслужават да си дискутират.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.