Всекидневникът „Аз“ – ще четем ли само онова, което ни харесва

Никълъс Кристоф

В последно време се появяват не само некролози във вестниците, а и некролози на вестници. Сиатълският вестник „Пост Интелиджънсър“ (Post Intelligencer) е поредният вестник, който умря. Той вече съществува само във виртуалното пространство. Публиката все по-често търси новини не oт мейнстрийм телевизии и печатни медии, а от Интернет.

Когато влезем във виртуалното пространство, всеки от нас става редактор, пазител на портата. Ние избираме тези новини и мнения, които ни интересуват най-много. Според Никълъс Негропонте от Масачузетския технологичен институт този нов продукт може да се нарече „Всекидневникът Аз“. Ако това е тенденция, Господ да ни опази от самите себе си. Това е така, защото много неща доказват, че ние не обичаме добрата информация, а тази, която потвърждава нашите предубеждения. Ние вярваме на теория в сблъсъка на мнения, но на практика предпочитаме да се заобиколим с информация, която потвърждава това, което знаем.

В едно американско изследване са изпратени е-мейли с политически анализи от привидно неутрални източници до симпатизанти на републиканците и на демократите. И двете групи хора проявяват силен интерес да прочетат интелигентни аргументи, които потвърждават техните съществуващи нагласи. Изследователите забелязали умерен интерес у хората към глупавите аргументи, отнасящи се до другата партия, която те не харесват. Прочитането на солидни аргументи, които могат да подкопаят нечия лична позиция, обаче събудило много слаб интерес.

Дори и аз понякога се чувствам виновен, че търся селективна истина в Интернет. Винаги се обръщам за мнения за Близкия Изток към блога на проф. Хуан Коул, който е умен, добре информиран и разумен, което означава, че често съм съгласен с неговото виждане. Малко вероятно е да прочета блога на Даниъл Пайпс, друг експерт за Близкия Изток. Той също е умен и добре информиран, но той е по-малко разумен според мен, отчасти защото често пъти не съм съгласен с него.

Ефектът на „Всекидневникът Аз“ ще е да ни изолира още повече в нашите собствени вече херметизирани политически виждания. През миналата година излезе една удивителна книга „Голямото сортиране: Защо струпването на сходно мислещите американци ни разделя все повече“ на Бил Бишъп. Авторът пише, че американците се сегрегират сами в комуни, клубове и църкви, където са заобиколени от хора, които мислят точно като тях.

Снимка: Goodshoot

Според него повече от половината население на САЩ живее в щати, които гласуват или за демократите, или за републиканците. През 60-те и 70-те години на двадесети век в такива избори само около една трета от хората, живееха в такива щати. „Нацията става все повече политически сегрегирана и ползите от наличието на различни мнения са изгубени в правотата на хомогенните групи“, пише авторът.

Друго изследване между хора в 12 държави показва, че американците са най-малко склонни да дискутират политика с хора, които имат различни от техните виждания. Това важи най-силно за хората с висше образование. Изхвърлените от образователната система по време на гимназията имат доста разнообразни другари за дискусии, докато тези, които са завършили колеж, се предпазват от некомфортни мнения.

Резултатът е поляризация и нетолерантност. Харвардският професор по право Кас Сънстийн, който в момента работи за Обама, направил проучване, което показва, че когато либерали или консерватори обсъждат теми за потвърждаващи действия или за климатичните промени със сходно мислещи хора, тяхното мнение бързо става по-хомогенно и по-крайно, отколкото преди разговора.

Например няколко либерали се притеснявали, че инициирането на действия срещу промяната на климата може да навреди на бедните, докато няколко консерватори подкрепяли вземането на решения в такава посока. След като тези хора обсъдили въпроса със сходно мислещи индивиди само за 15 минути, либералите станали още по-убедени либерали, а консерваторите – по-големи консерватори.

Упадъкът на традиционните новинарски медии ще ускори възхода на „всекидневника Аз“. Ние ще започнем все по-малко да се впечатляваме от това, което четем, и все по-често ще откриваме потвърждения на нашата мъдрост. Опасността е, че тези собственоръчно селектирани „новини“ действат като наркотик, приспивайки ни в собствените ни убеждения, чрез които ние възприемаме света в черно-бяло, а той обикновено се разкрива в сивите оттенъци.

Какво е решението? Данъчни спирачки за либералите, които гледат Бил О`Райли, или за консерваторите, които гледат Кийт Олберман (б. р. – известни тв водещи, съответно от „Фокс нюз“ и МСНБС)? Не, докато американският президент Барак Обама не ни даде универсална здравна система, не можем да рискуваме да предизвикаме изблици на сърдечни удари. Вероятно единственият път напред за всеки от нас е да се стремим да се развиваме интелектуално като спорим с партньори, чиито мнения не одобряваме. Приемете го като духовни тренировки като ходенето на фитнес. Ако не достигнете до изпотяване, тогава не се брои.
Сега ме извинете, докато отивам да прочета редакторската страница на „Уолстрийт джърнъл“.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.