Защо Швейцария прежали банковата тайна

Швейцарското знаме се вее пред логото на банка UBS на централата й в Цюрих. Снимка: Ройтерс

В средата на март Швейцария реши да разхлаби стриктните правила на банкова тайна. Това се случи под натиска на глобалната криза и настояването на все повече правителства за прозрачност на финансовите пазари и услуги. Правителството обяви, че страната няма да снеме изцяло банковата тайна, а само ще предава информация при постъпване на подробно искане по отделни случаи от страна на други държави. Какво означава конфиденциалността за швейцарците и приемат ли те промените, пише в. “Уолстрийт джърнъл”.

От Средновековието Швейцария е символ на банковата тайна – или на защитата на личния живот на клиентите, както настояват жителите на алпийската република. Миналия месец обаче фундаментът на банковото швейцарско дело рухна под напора на призивите за прозрачност: на техен фон швейцарските финансови институции изглеждаха анахронизъм като часовник с крушка. Почти масовата критика към швейцарските банки е свидетелство за това, колко бързо се променя отношението ни към “защитата на личния живот”.

Под натиска на САЩ, Германия, Великобритания и други страни с високо данъчно облагане, швейцарските банкери се съгласиха да се откажат от строгото спазване на банковата тайна – отдавнашното си кредо в отношенията с клиентите, обвинявани в родината си за укриване на данъци. До този момент, за да се получи информация от швейцарските банки за клиенти от тези държави, трябваше да се представят доказателства за по-сериозно престъпление – измама. Швейцария отдавна е предпочитано “пристанище” за частните вложители – в сметките на банките й два от 7-те трилиона долари, вложени от жителите на планетата в чужбина.

Законът, който швейцарските власти се съгласиха да променят, е приет през 1934 година, но кодифицира съществуващата от векове практика на конфиденциалност. Дълги години в целия свят се считаше, че предимствата на банковата тайна са повече от очевидните й недостатъци. На швейцарските банкери им трябваше почти половин век, за да се съгласят да разкрият сметките на евреите, загинали от ръцете на нацистите. В резултат за наследниците им беше създаден компенсационен фонд размер на 1,25 милиарда долара. Швейцарците предприеха и други стъпки, като мерките срещу тероризма и прането на пари, но отношението им към оплакванията по отношение на вложители от други страни, които укриват данъци, беше непреклонно.

Това не можеше да продължава без край – нали живеем в епоха, когато разпространяването на информация, традиционна считана за част от личния живот на хората, в това число сведения за личните им финанси, все по-често се възприема като правило. Регулаторите, например американската Комисия по ценни книжа, настояха да се обнародват данните за възнагражденията на топ-мениджърите на публичните компании. Финансовата помощ, която се оказва днес на финансовите институции, доведе до още по-голямо засилване на прозрачността в банковия и търговския сектор.

Общо взето, не може да не се отбележи, че именно новопоявилият се ентусиазъм по отношение на обнародването на личните ни данни беше в основата на такива онлайн-явления като LinkedIn, Facebook и MySpace. Днес от тях се възползват стотици милиони хора, и това създава атмосфера на прозрачност. Разчитаме да получим възможност да научим подробности за хора, които дори не познаваме. Може би приближаваме момента, когато ще се отнасяме с подозрение към онези, които не искат да се включват в тези “социални мрежи” и ще се питаме какво искат да скрият.

При тези обстоятелства швейцарският принцип на конфиденциалност изглежда старомоден. Но като ругаем страната за съблюдаването на банковата тайни, забравяме за важната роля, която Швейцария играеше дълги години в развитието на Европа. Банковата тайна предоставяше на гражданите на държави като Франция, Италия и Германия “сигурно убежище” за парите им във времената, когато родните им правителства провеждаха политика на девалвация на националните валути и контрол, на експроприация и конфискационно данъчно облагане.

Никой не подкрепя данъчните измами, а швейцарските банки дълго време бяха пристанище за капиталите на тираните и престъпниците. Страната обаче играеше ролята на “предпазен клапан” в плана за извънредно затягане на финансовите гайки, като ограничаваше нивото на данъците в други държави – та нали гражданите им винаги можеха да приведат парите си на сметка в Швейцария, където да са защитени от принципа на конфиденциалността. Председателят на Швейцарската асоциация на банкерите неслучайно твърдеше, че вместо да ругаят частните банки, чуждите правителства трябва да потърсят виновните в огледалото, тъй като “хроничното укриване на данъци е симптом за лоши отношения между държавата и гражданите”.

САЩ, където данъчните ставки са високи и ще продължават да растат, лобираха усилено заедно с европейците за промени в швейцарското законодателство. През февруари най-голямата швейцарска банка UBS се съгласи да плати глоба и да обнародва имената на няколкостотин американски граждани, които имат сметки в нея. След това Вашингтон поиска за данни за още много имена.

В дебатите за банковата тайна не се отделя особено внимание на неприкосновеността на личния живот. Лидерът на Социалдемократическата партия на Германия заплаши швейцарците като предупреди: “В миналото това щеше да е повод за изпращане на войска.” След това швейцарските политици загубиха обичайната си невъзмутимост. Един законодател от кантона Сен Гален отбеляза, че натискът от германското министерство на финансите напомня на германците, “които преди 60 години маршируваха по улиците в кожени сака, ботуши и с емблеми на ръкавите”. Министърът на външните работи на Швейцария извика при себе си немския посланик два пъти, като протестира срещу “обидните и агресивни формулировки” на представителите на немските официални и политически кръгове, лобиращи за отпадане на банковата тайна.

И днес конфиденциалността остава неотменна част от швейцарската етика. Социологическите проучвания показват, че гражданите на страната не приемат последните стъпки и считат, че снижаването на прага на сигурността подкопава устоите на швейцарското своеобразие. Президентът на страната Ханс-Рудолф Мерц беше принуден да успокоява съотечествениците и да ги уверява, че швейцарските банки не са загубили предимствата си. “Защитата на личния живот от неоправдана намеса на държавата е дълбоко вкоренен принцип”, отбеляза той.

И все пак, промените в работата на швейцарските банки са още едно доказателство за това, че все по-свободният поток информация променя отношението ни към най-фундаменталните принципи, какъвто е конфиденциалността. Както се убедиха швейцарците, това, което преди време се считаше за право на неприкосновен личен живот, днес се променя в задължение да се разгласяват данни за него. Възможността да знаем повече за другите се превръща в потребност.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.