СофияПловдивВарнаБургасРусе

Проф. Иван Ангелов: Кризата танцува у нас. Бордът е спирачка. 1 евро =3,50-4 лв. през 2015 г.

Проф. Иван Ангелов по време на лекцията си. Снимка: авторът

Професор Иван Ангелов е роден в с. Българин, Харманлийско. Завършва ВИИ „Карл Маркс“ в София (днес УНСС).От 1960 г. е в Икономическия институт на БАН, където е член-кореспондент. В продължение на 12 г. работи в ООН. Икономически съветник на премиерите Георги Атанасов, Андрей Луканов и Жан Виденов. Миналата седмица в Харманли той изнесе лекция за икономическата криза и България пред учениците в гимназията, която е завършил. Те не бяха впечатлени от макроикономическите му анализи, но за специалисти тя е интересна,


още повече, че проф. Ангелов е от лявата част на политическия спектър. Ето част от неговите разсъждения:

Последната криза започна в САЩ и все още не е стихнала. Джоузеф Стиглиц, носител на Нобеловата награда за икономика, каза за нея, че тя е „Made in America and spread in the world“ – създадена в Америка и разпростряла се по света.
В историята си тази държава е имала 32 кризи, които са траяли средно 4.5 години. Напоследък се забелязва, че  продължителността им расте, а с това и негативните последици от тях. Според западни учени, пазарът има черти на саморегулиране, по силата на „невидимата ръка“ на Адам Смит, въпреки че той не е казвал никога това.

Една от причините за последната криза е липсата на държавен надзор и регулация, стремежът за бърза краткосрочна печалба. Маркс говори, че когато тя е най-важната,  може да се мине и през трупове. Банките раздаваха безразборно ипотечни кредити. Всеки си мислеше: „Ще купя имот, ще построя върху него и ще го продам на печалба.“ Да, ама не. Дойде време, когато взелите кредит не могат да го обслужват, банките взимат жилищата, а голямото предлагане смъква цените и се получава така, че построено за 50 хиляди, сега се продава за 30.

Появиха се раздути до перверзност финансови пазари, които превърнаха своето развитие в самоцел. В един момент той се оказа, че е 50 пъти по-голям от този на Щатите. Икономическото поведение на САЩ също доведе до финансовата криза. Те имат най-много пари в МВФ и могат да упражнят право на вето там, тоест да диктуват правилата. Те ни учеха на рестриктивност, спестовност и финансова дисциплина, а в същото време разхищаваха най-много. Буш започна с 4 трлн долара дефицит и остави с над 8 трлн. долара.

Поведението на банкерите също бе под всякаква критика. Преди заплатата на мениджърите е била 40 пъти по-висока от средната заплата на техния персонал. Сега са станали 400 пъти по-високи от тях. И в България е така. Шефът на БНБ получава месечно 20 – 30 хил. лева. Оказа, че в САЩ нямат никакво натрупване, и на семейно равнище,  нямат никакви спестявания. Всеки живее на кредит и всички са се разпростряли извън чергата си. Расте държавният им дълг и бюджетният  дефицит.

Други причини са очевидните, нелогични световни ценови колебания. Един барел петрол от 160 долара, сега е 40 – 45. Затова не може да има никакви нормални икономически причини. Ще има ефекти от негативните очаквания, които са мощен деструктивен фактор. Има нобелов  лауреат, който е изследвал това поведение на пазара. Има ли страх, има повишено търсене, което води до повишение на цената.
Глобализацията е причина за бързото разпространение на заразата по целия свят. Сегашният свят е така взаимно преплетен, че когато Америка кихне, светът заболява от пневмония.

Какво влияние оказва тази криза в България?

Кризата се почувства най-напред във финансовия сектор, а ние като по-малко развита държава, имаме по-слабо развита банкова система. Инвестиционно банкиране у нас почти няма, а отвъд океана започна именно там, затова нямаше как да ни засегне – ние просто го нямаме. Независимо от това, банкерите се уплашиха – 90% от активите на банките ни са собственост на чуждестранни, които вече пострадаха.

В същото време промишленото ни производство е 19% по-малко, а в преработващата промишленост спадът е още по-голям – 21-22%. Производството на напитки е спаднало наполовина, на метални изделия три пъти, на компютри наполовина. Това е срив за икономиката.

Проф. Иван Ангелов дава като пример няколко книги с данни по време на лекцията си. Снимка: авторът

Трендът от продажби в търговията е намаляващ. Във външната търговия положението е подобно. През септември, един нормален месец, износът е 2.7 млрд. евро. След няколко месеца пада на 950 млн., а през януари – на 818 млн. Три пъти и нещо за три месеца и нещо. Това жестоко подбива нашата икономика.

Предприятията спират да произвеждат Вносът също намалява. Някои ще кажат, че това намалява дефицита. Тези, които внасят материали, такова рязко намаление ги удря жестоко, парализира ги. Намаленият внос ще намали производството и то ще изнесе по-малко. Намаляват и данъчните постъпления. Има намаление и на преките чуждестранни инвестиции. Между половин, максимум 1 милиард ще бъдат те в България за следващата година. Ще бъдат намалени приходите от чужди туристи с 35 – 40%. Ще намалеят приходите и на българските превозвачи. По малко производства, по-малко стоки.

България вече е в рецесия по официалните правила

Ако в две последователни тримесечия производството спада с 1-3% е мека рецесия, а ако е със 7-8%, говорим за дълбока рецесия. У нас, не само че е рецесия, а в депресия. В същото време ние сме единствената бедна страна в Европа с бюджетен излишък. Това са официални данни, взети от сайта на Националния статистически институт.

Намаляват и трансферите (б. р. – на пари) от български работници от Западна Европа. Те са приблизително 1.5 млрд лева. Страните в Западна Европа са в криза и от месеци мнозина се завръщат. Тези хора, не само че няма да печелят и да прехвърлят пари у нас, но с идването си са безработни. Страната ни ще се лиши техните пари.

Ние сме малка държава и зависим от износа. През миналата 2008 година той е бил, по предварителни данни, около 28 млрд. лева. Очакванията ми са, че за тази година той ще спадне, в сравнение с това равнище с около 30-35%, а може би и повече.
Има и влошаване по вътрешни канали. Ограничени са и вътрешните инвестиции. При тази неяснота, много фирми се отказват от тях. Според мен производството ще спадне между 4 и 6%. Добри приятели сме с министър Петър Димитров, той не е лошо момче, но каза, че очаква растеж от  2-2.5%. Запомнете тези числа, защото това няма да се случи.

Как да предотвратим рецесията?

Кризата започна в Америка, а сега танцува у нас. Не можем да я предотвратим, но правителството може да я смекчи. В подобна ситуация, писмо от Джон Кейнс до президента на САЩ Рузвелт започвало със: „Spend, spend, spend“ (б. р. – харчи, харчи, харчи). Това, което частният сектор не може да прави, поради несигурен хоризонт, държавата да го замести частично с държавно  финансиране. Това прави и президентът Обама.

Ограничените държавни разходи, които ни се предлагат сега, водят до разруха. Нашето правителство прави точно това. Той прави така, че да бъдат замразени средства в здравеопазването, в науката, в инфраструктурата, в строителството. Правителството каза, че няма да увеличава заплатите в държавния сектор. Това означава, че ще се уволняват хора. Фиксираният валутен курс също влияе жестоко на конкурентноспособността на българската икономика. По този показател сме на 70 място в света и на последно в ЕС. Имаме много нерационални структури, стари технология – само 3% е високо технологичният ни износ.

По време на криза, Кейнс казва, че антицикличната политика е единственото лекарство. Да се действа противно на икономическия вятър. В сайта си предлагам над 20 мерки за излизане от кризата. На 22 декември 2008 г. пратих открито писмо до премиера Сергей Станишев, с което добронамерено препоръчах експанзивна бюджетна и мека парична политика за преодоляване на спада и ускоряване на съживяване на стопанската активност. На 14 януари 2009 г. нобеловият лауреат по икономика проф. Пол Кругман в отворено писмо дава съвети на Барак Обама как да се излезе по-безболезнено от кризата. Не съм си сверявал часовника, но духът на моето писмо е като този на неговото.

Правителството не смекчава ударите и ще си плати за това на изборите

– Адекватно ли се държи правителството в момента?

– Не и това, личи от всички мои публикации. Трябва да има по-мека политика. По-ниски лихви, по-малко строги ограничения при отпускането на кредити. В САЩ, Япония, Швейцария, Великобритания, лихвите са почти до нулата – 0,2-0,25%. Това я лишава от възможността да стимулира. Тогава се въвеждат така наречените количествени изисквания – държавата изкупува държавни облигации и съкровищни бонове от преди 20-30 години и инжектира свежи парични ресурси в притежателите на тези хартийки, с надеждата, че те утре ще отидат да купят потребителски стоки с тях. Второ – държавата трябва да компенсира държавните разходи

– Икономическата криза ще доведе ли до политическа?

– О, разбира се! Всяка икономическа криза има социални последствия, когато хората излизат на улицата, лишени от работата. Те не се интересуват кой е причинил кризата, те искат това правителство да им помогне. То може да я смекчи, но не го прави, и ще си плати цената на изборите през юни или юли. Аз съм привърженик на БСП, но за мен има само един култ – това са числата и фактите. Щом те говорят едно нещо, мен партията не ме интересува.

Бордът е спирачка за развитието на икономиката. Към 2015 г. левът ще скочи на 3,50-4 лв. за 1 евро

Аз съм от първите, които предложиха Валутния борд. През 1996 година във вестник “Пари” написах първата си статия за това. През последните години валутният борд вече играе негативна роля. Питайте тези предприятия, които работят за износ. Те са жестоко пострадали, защото нашият валутен курс е обвързван. Една чаша и тогава и сега я продаваме за 1 евро. Тогава производителят на чашата е получавал 2 лева от износа, а себестойността му е 1.80. През това време растат заплати, суровини, а на производителя му излиза повече. Това е последицата.

Грешат хората, които се гордеят с фиксирания валутен курс. Време е да се мине към плаващ и да осигури по-меко приземяване, за да сме подготвени, когато ни приемат в еврозоната. Да изпускаме малко по малко парата от локомотива, тоест натрупаната инфлация. Трябва да обезценяваме лева плавно, както правят всички други източноевропейски страни, които не са във валутен борд. Плаващият курс е амортизатор. Когато го няма, той жестоко удря производството. Вземете за пример Литва, Латвия, Естония. Там спадът е с двуцифрени числа и това се дължи на фиксирания курс. Аз мисля, че към 2015 година левът ще бъде пуснат да плава свободно и тогава той ще скочи над 3,50, а може до 4 лева за евро.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.