СофияПловдивВарнаБургасРусе

Европейски булгартъпак

Иво Инджев

В един и същ ден по две телевизии прозвуча разказ на две дами по една и съща тема, която при първичен прочит намирисва на цигари. Но не само…

Известната Люба Кулезич разказа по „Нова телевизия” как е била малтретирана от шофьор на такси (и от солидарни с него полицаи!) заради забележката й да не пуши в нейно присъствие (до степен, че е била закарана в полицейско управление в София да обяснява как си позволява да не се маха от колата Му, щом като е обиден и иска да я изхвърли).

Неизвестната (засега) Валерия Петрова пък сподели пред RE:TV, че е била уволнена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството буквално час, след като в търсене на законните си права е стигнала (в опита си да се оплаче от натрапеното й пушене на работното място) до министъра Асен Гагаузов (солидарен с нарушителите на закона като пушач, който бил известен, по думите й, че „си плюел на думата”, т.е. на закона).

Признавам, не съм безпристрастен. Не знам какво е да си страстен пушач. Точно към този порок не съм пристрастен – през живота си не съм палил цигара. Съчувствам на пристрастените, сигурно им призлява от налагането на европейските норми (за американските – да не говорим…).

Да добавя и нещо от себе си.

Беше началото на годината, в която европейска България беше принудена да обяви на хартия мерки срещу пушенето на обществени места. С (много, видимо отдалеч) бременната ми съпруга и с белокоса, (също така очевидно) доста възрастна дама, попитахме в ресторант с царственото название „Корона” в центъра на София къде са местата за непушачи. Сервитьорът замалко щеше да умре от смях. Обясни ни откровено, че няма голямо значение (и беше прав – цигареният дим се стелеше навсякъде). На плахия ни опит да се позовем на току-що приетия закон в унисон с европейското законодателство, той отново ни срази с непобедимата логика: „ Абе, каква ти Европа, тук е България”.

Така е. Тук наистина не е Европа в гореспоменатия смисъл (и, уви, не само в това отношение).

Няма дим без огън. Нищо, че на него се греят надеждите на близо 75 на сто от българските граждани, които заявяват в социологическите проучвания, че са „ за” европейската ни интеграция. Не можем да санкционираме всички нарушители (май никой тук не е пострадал точно пък заради дреболия, като тровенето на „ближния” с цигарен дим?!).

Предлагам да започнем от споменатия министър. На изборите би трябвало да изпушим лулата на… ”войната”, на нетърпимостта към такива като него.

Още текстове от Иво Инджев в неговия блог.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.