СофияПловдивВарнаБургасРусе

Пролетно размразяване между Русия и САЩ

Руският президент Дмитрий Медведев на заседание на Съвета по сигурност в Москва. Снимка: Ройтерс

Кризата дисциплинира. Не е само съвпадение, че първата среща между президентите Медведев и Обама е организирана успоредно с форума на Г-20 в Лондон. Тъкмо идването на финансовата криза потуши миналата есен очерталата се конфронтация между Русия и САЩ.

Фалитът на „Леман брадърс“ изведе Барак Обама на победната финална права от президентската надпревара в САЩ. Смяната на администрацията във Вашингтон, наред с осъзнаването, че Русия е зависима от американската икономика не само при влизане в криза, но и при излизане от нея, принудиха Москва да преразгледа фундаменталните на пръв поглед „поуки от август“ и да уточни своите приоритети. Както знаем (от стара съветска песен), първа грижа днес са самолетите – впрочем, тъкмо обратното.

Досущ като пролетен празник, в руско-американските отношения настъпва разведряване. Лондонската среща ще е първа и кратка, а затова и особено приятна. Вероятно ще стартира процес на преговори за стратегическите оръжия. Пролетно съживяване се очаква и на други площи от занемареното поле на контрола върху въоръженията – от противоракетната отбрана до обикновените въоръжени сили в Европа. САЩ ще се присъединят към започнатия от Кремъл разговор за „архитектурата на европейската сигурност“ – самата му неконкретност може би ще е удобна за обсъждане на деликатни въпроси, от Арктика до Грузия. След изстрелите в Кавказ вече е напълно очевидно, че има за какво да се говори.

Проблемите, рязко повишили напрежението в руско-американските връзки миналото лято, за щастие вече не са толкова остри. На преден план в дневния ред на глобалната сигурност виждаме теми, които може да съдействат за сближаване между Москва и Вашингтон – Афганистан, Иран, отчасти Северна Корея. От страна на САЩ не липсват изявления, че в стабилизирането на Афганистан е желателно да се включат регионални играчи, а в решаването на иранския ядрен проблем – водещи световни държави. В отговор Москва изпраща сигнали, че е готова за сътрудничество и по двете направления. В Москва и в Хага една след друга протичат конференции за Афганистан и въпреки очевидната конкуренция сред миротворците става ясно, че се борят срещу един и същ противник.

Очевидно е и нещо друго. Сътрудничеството между Русия и САЩ/НАТО по афганистанските въпроси има определени граници. Москва разширява възможностите за транзит през своя територия, но САЩ развиват железопътни превози от Рига до Централна Азия и ще се стремят да не зависят твърде много от северния маршрут. Същевременно Русия (става дума за закриването на базата на САЩ „Манас“ в Киргизстан) отправя сигнал, че занапред отношенията на други държави с нейни съюзници в региона ще трябва да минават през Москва. Вашингтон чу сигнала, но няма намерение да признае Русия за регионален хегемон. САЩ по-скоро ще си намерят друга база в близост до Афганистан, отколкото да приемат ролята на руски субарендатор. Крайно мъгляви са перспективите за сътрудничество по въпроса, който най-много тревожи Москва – борбата срещу афганистанското производство на хероин и опиум, залели с наркотична вълна руските градове.

Още по-трудна ще е съвместната работа, свързана с Иран. Ясно е, че в американско-иранските отношения наближава развръзка. Поне теоретично е възможно Вашингтон и Техеран да се споразумеят да нормализират двустранните отношения и съответно да договорят параметрите на евентуален компромис за иранската ядрена програма. Абстрактно погледнато, този вариант, напомнящ пробива в отношенията между САЩ и Китай през 1971-1972 година, ще отговаря на геополитическите интереси и на двете страни. Той рязко би засилил позициите на САЩ в Близкия и Средния изток, би укрепил ролята на Иран като регионална сила и заедно с това би създал рамки за прагматично сътрудничество между двете държави.

Подобен неочакван завой в политиката на САЩ едва ли ще зарадва особено Москва (а също така Тел Авив, Рияд, Кайро и много други съюзници на Вашингтон). Впрочем, условията за исторически компромис между САЩ и Иран днес са доста по-неблагоприятни, отколкото ситуацията в американско-китайските отношения от самото начало на 70-те. Затова пък са много повече шансовете един неуспех на Обама като миротворец да засили позициите на онези кръгове в САЩ и в Израел, според които само употребата на сила би осуетила опитите на Иран да се сдобие с ядрено оръжие. Часовникът във Вашингтон наистина тиктака по-бавно, отколкото в Тел Авив, но е ясно, че тъкмо Барак Обама ще трябва да вземе решение какво да се прави, ако Иран не склони да ограничи ядрената си програма и да я постави под международен контрол.

Ако преговорите се провалят и САЩ започнат военна операция срещу Иран, това ще разтърси системата от международни отношения по-силно, отколкото войната в Ирак. В Русия никой не бива да се радва, че този трус ще означава неизбежни загуби за САЩ. Една нова война в Средния изток ще предизвика турбулентна вълна, която здраво ще удари и Русия.

Как да постъпим? Москва естествено няма възможност да поеме в случая с Иран роля, аналогична на тази, която играе Пекин в Пхенян – Иран във всяко отношение съвсем не е КНДР. Освен това, Москва разбира, че дори частично нормализиране на иранско-американските отношения ще отвори вратите на Иран за транснационалните корпорации и ще проправи пътя на иранския газ към Европа – ето и основните резерви за осъществяване на проекта „Набуко“.

Налага се прогнозата, че руско-американското сътрудничество по иранското направление, както и по афганистанското, ще върви предпазливо и в ограничен размер. Разликата е, че иранската ситуация ще изисква решения в обозрима перспектива – 12 до 24 месеца. Москва все още има време, за да склони влиятелните групировки в Техеран (в зависимост от това, как ще завършат президентските избори в Иран през юни) да сключат компромис с международната общност по ядрената програма на страната. Готовността на иранците за компромис на свой ред може да засили позициите на онези вашингтонски среди, които клонят към споразумение с Иран – ако бъде гарантиран сигурен контрол върху спазването му. Въпросът е дали Москва е готова да тласка Иран към споразумение не само на думи, но, ако се наложи, и с дела – т.е. със санкции.

Отговорът на този въпрос, а също и това, как Вашингтон ще отговори на въпросите, които най-силно тревожат Русия (НАТО, ПРО, Кавказ и т. н.), пряко ще зависи от способността на Русия и САЩ да съгласуват базовите си позиции и да разработят общ подход към най-важните предизвикателства за международната сигурност, събрани днес в пространството от Палестина до Пакистан. Независимо от явните разногласия и противоречия, работата би трябвало да започне още днес. За разлика от икономическата криза, при военната жертвите се броят другояче.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.