СофияПловдивВарнаБургасРусе

„Дзифт“ и завистниците

Захари Бахаров във филма “Дзифт”. Снимка: Мирамар филм

снощи си поръчах да гледам Дзифт срещу $5.99 по канала на Independent Film Channel – кабелен канал известен с добрия подбор на игрални и документални филми. там и по Сънданс са двете места на които може да се гледат инди филми, както и неамерикански филми. с радост седнах да гледам Дзифт; кога български филм е успявал да се появи на платен канал тук? никога.

напук на киселеещите бг интелектуалци, които ми обясниха, или обясниха от пресата, че кво пък толкова, този филм не е добър, не е това, което трябва да е Новото Българско Кино, че това, че онова….. ЗАВИСТ. не бяла, а черна завист и нищо друго.

Дзифт не е съвършен, но е много добре разказан, конструиран, заснет, музикално оформен, ритмичен и интересен за гледане. носи почерка на театралния Гърдев без обаче да е театрален, което е постижение. досега обикновено театралните ни режисьори правещи кино не са успявали да се отърсят от театралността си на екрана.

Захари Бахаров е страхотен, секси, интересен, с прекрасен задник:) и много органичен. всъщност няма много или малко органичен – или си органичен, или не и Дзифт има проблем с някои от актьорите. за мен Таня Илиева е говорещ провал. ако си мълчеше, щеше да е ок, защото в говоренето й личи ужасно, че не е актриса. то е безформено, леко мучащо и в пълна противоположност с анорексичните й ръце и крака на богомолка, които вероятно са изиграли решаваща роля да бъде избрана. за съжаление Явор Гърдев се е подвел по физиката й, която подхожда на образа, но една добра актриса щеше да изиграе в пъти по убедително хищността на жена-богомолка дори и да е с къси крака. за мен тази роля е пропуснат шанс за режисьора да направи интересен женски образ.

Михаил Мутафов е красив с изкуственото око, но говори все едно, че е на сцената, а киното не търпи неестественост. Владо Пенев също е забавен, въпреки, че е недоизведен докрай актьорски и режисьорски. драматургично си го има. Снежина Петрова е номер едно. изключителна. Бойка Велкова и Светлана Янчева с по една реплика са запомнящи се също. а да, и перуката на Таня Илиева като певица от филм на Тарантино или на Линч, или и на двамата, беше ужасна.

заемките от големи филми на големи режисьори не дразнят, напротив, симпатични са. в този контекст досега не съм гледала български филм, който да е успял да открадне нещо по талантлив начин. този успява.

началото на филма ми беше трудно, дори досадно. просто не желая вече да гледам каквото и да било свързано със соц лагери и изверги, така както не искам повече да видя нито един филм за Холокост. не сме имали Вайда, няма и да имаме, а и да имахме, стига….

Явор Гърдев е направил филм, който може да бъде разбран от всеки тук и по света, защото фокуса му не е върху идеологията, а върху екшъна. това е добре, много добре. надявам се наистина да му е проправил път към Америка, защото режисьор като него умеещ да съчетава комерс с вкус, трябва да получи възможност да прави кино със сериозни пари.

а злобарите, които нямат друг начин да си сдържат завистта, да си зашият устите за да не говорят глупости – качествата на Дзифт са в пъти повече от недостатъците му.

Вижте още текстове в блога на Милена Фучеджиева

Б.р. – запазен е специфичният правопис на авторката.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.