СофияПловдивВарнаБургасРусе

Театър или политика: Саркози заплаши да напусне срещата на Г-20

Френският президент Никола Саркози на конференция на НАТО в Париж. Снимка: Ройтерс

Френският президент Никола Саркози заплаши да напусне срещата на Г-20 в Лондон, ако лидерите не постигнат конкретни резултати и решения за преодоляването на световната финансова криза. Той настоява за допълнително регулиране на финансовите пазари, достигащо до създаването на специален международен надзорен орган. Саркози поиска и създаването на списък на всички офшорни зони. Искрен ли е френският президент в действията си или играе театър, пита сп. „Тайм”.

Мария-Антоанета може и да е мъртва от 235 години, но това не означава, че във френските коридори на властта вкусът към драмата е изчезнал. Едва 48 часа преди откриването на срещата на Г-20 в Лондон – където разделените лидери ще се изправят пред застрашителното предизвикателство да намерят единна стратегия за противодействие на световната икономическа рецесия – президентът Никола Саркози заплаши да напусне срещата, ако колегите му държавни глави не успеят да отговорят на желанието му за международно регулиране на финансовите пазари.

„Кризата е прекалено сериозна, за да правим срещи, които нямат значение”, каза Саркози във вторник, след като по-рано предупреди, че „ще има празен стол – ще стана и ще си изляза”, ако на лондонската среща не бъде постигнат напредък. „Искам резултати”, обясни Саркози, запитан за заплахата си да си тръгне. „Всички са заинтересувани да постигнем резултати.” Може би е така, но на търсенето на консенсус сред 19-те национални лидери с различни виждания как да се противодейства на глобалната икономическа криза едва ли ще се помогне като един от членовете подхвърля истерични викове и поставя ултиматуми.

Франция, разбира се, представлява само едната страна на ключовите играчи на Г-20, настояващи за все по-твърда политика. САЩ и Великобритания настояват непосредственият приоритет пред правителствата да е колективното отпускане на щедри пакети със стимули, които да съживят търсенето, което пък от своя страна ще възпламени възраждането на икономиката. За Лондон и за Вашингтон амбициозната международна регулация на финансовите пазари, в най-добрия случай е приоритет №2. Но Франция и Германия, подкрепяни от повечето държави от Европейския съюз, отхвърлят „англо-саксонските” планове за финансиране със стимулиращи пакети за сметка на заемни средства. Те настояват, че по този начин само ще отложат момента, в който ще се заемат с регулирането на либералната среда, която направи възможна неконтролираната алчност на банкерите, на мениджърите на хедж фондове и на финансовите компании, донесли нещастието на световната икономика.

Между двата полюса са страни като Бразилия, Индия и Китай, които са скептични за хаоса, внесен в глобалната икономика от уж опитните западни правителства, които отдавна учат останалите по въпросите на икономическата политика. „Въпреки че всички са ядосани и загрижени, това, което трябва наистина да се случи, е време всички да спрат да си играят на обвинения и да се изправят пред реалността: в името на колективното спасение всяка нация ще трябва да положи тежки усилия”, казва Саймън Тилфорд, главен икономист в Центъра за европейска реформа в Лондон. „САЩ и Великобритания ще трябва да кажат неща, които континентална Европа иска да чуе – за мерките за предстоящата регулация. И тези европейски държави ще трябва да приемат, че икономиките им имат нужда от много повече финансиране и помощ, за да спрат доста по-драматичната криза, отколкото в САЩ.”

Как ще се случи това, когато лидери като Саркози са ангажирани в нещо, което Тилфорд нарича „капризна и детинска конфронтация”? Означава ли това, че представлението на Саркози с настояване за по-голям контрол и критичност към операциите на международната финансова система е чисто и просто театър? „Не, той е способен да си излезе, ако трябва – скандалът е класическа тактика да измъкнеш повече от партньорите си”, казва Силви Матели, икономист и специалист по международни отношения в Института по международни и стратегически отношения в Париж. „Целта му е да получи отстъпки за реалните притеснения на Франция и на Германия за това, как ще се противодейства на кризата. Ако ги получи, това ще е победа. Ако получи само обещания, ще направи това, което направи доста добре през ноември: ще представи голямото празно съгласие като голям пробив.”

„Дори да не напусне срещата, както заплаши, той ще получи подкрепа”, добавя Матели. „Не само във Франция и в Европа, но и в държавите с преходна икономика, които имат нужда от бързи и драматични промени.” Тилфорд смята, че заплахата на Саркози е послание до британския министър-председател Гордън Браун „да спре да се цепи от останала Европа, оказвайки пълна подкрепа за американската позиция, или французинът ще провали срещата, която е от критично значение за политическата репутация на Браун”, каза Тилфорд. Но стратегията на Саркози може да има неочаквани последствия.

„Ако продължи да настоява, че британско-американската позиция е просто грешна и откаже да отстъпи, Европа може да загуби кредита си на доверие в очите на отворения за диалог американски президент, за което се бореше толкова дълго”, добавя Тилфорд. „Сега е крайно важно това да бъде избегнато, защото до 6-8 седмици – когато безработицата продължи да расте – по-голямата част от Европа ще разбере, че е в доста по-отчаяно положение, отколкото би признала. И тогава няма да има избор освен да се обърне към възможността за стимулиране, която сега отхвърля.”

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.