СофияПловдивВарнаБургасРусе

Готов ли е Обама да отстъпи пред Москва?

Американският президент Барак Обама (вдясно) с руския си колега Дмитрий Медведев в резиденцията на американското посолство в Лондон. Снимка: Ройтерс

Има нещо леко изкуствено в топлата атмосфера около американско-руската среща на върха тази седмица в Лондон – първата след началото на президентството на Барак Обама. Тази добронамереност очевидно отсъстваше миналата година по време на кратката война на Русия в Грузия, която е основният съюзник на САЩ в Кавказ. Тя липсваше дори през януари, когато руският президент Дмитрий Медведев приветства встъпването в длъжност на Обама, като обяви планове за разполагане на нови ракети по границата с Полша, която е най-силният съюзник на САЩ в Източна Европа.

Но сега и двете страни натиснаха, както се изразиха, копчето за рестартиране, все едно възстановяването на отношенията е толкова просто, колкото рестартирането на компютъра. Действащите лица много добре знаят, че това не е така. Тогава какво точно се случва?

Налице са различни влияния, но решаващо въздействие оказват две сили – ефектът „Обама“ и икономическата криза. Добрите отношения с Русия сами по себе си не са сред приоритетите на Обама. За него добрите отношения с Русия са нещо, което трябва да му помогне да постигне приоритетите си, включително по въпросите на Иран, Афганистан и контрола върху въоръженията.

Няколко дни след встъпването си в длъжност той изпрати положителни сигнали към Русия. Хората от екипа му дадоха ясно да се разбере, че САЩ няма да бързат по двата въпроса, по които администрацията на Буш най-много раздразни Русия – плановете за бази за противоракетна отбрана в Полша и Чехия и разширяването на НАТО към Украйна и Грузия. Това беше съпроводено от промяна в риториката: критиките към режима в Русия бяха оставени настрана, а започна да се говори за прагматично договаряне по ядрените оръжия.

Ходът беше умен. Нищо не дразни Русия повече от лекциите, изнасяни от Запада. Бившата свръхсила, все още страдаща заради загубеното си влияние, иска отношението към нея да бъде като към равен. С решението си за преговори по нов СТАРТ (Договор за съкращаване на стратегическите оръжия) тази година Вашингтон умело поласка Русия, съсредоточавайки се върху област, в която Москва все още може да се сравнява с него.

Трудността се състои в цената, която САЩ може би ще трябва да платят. Вашингтон с радост ще отложи един скъп противоракетен щит, чието играждане ще отнеме години. Той може да отложи разширяването на НАТО, защото нито Украйна, нито Грузия е готова за членство. Но това не е достатъчно за Москва. Русия твърди, че има „привилегировани интереси“ в страните от бившия Съветски съюз. „Привилегировани“ не означава „изключителни“, казват руски служители. Този месец обаче министър-председателят Владимир Путин разкритикува плановете на Европейския съюз да инвестира в газопроводите на Украйна само защото Киев е обсъждал предложението с Брюксел преди Москва. Така че „привилегировани“ може да не означава „изключителни“, но със съгурност означава „господстващи“. САЩ трябва да действат внимателно.

На пръв поглед икономическата криза сближава Изтока и Запада, като Обама търси партньори, а Москва има желание за сътрудничество. Но както изтъкна руският външен министър Сергей Лавров миналата седмица в бележки към интервю за в. „Файненшъл таймс“, съществуват опасности. „За съжаление, в историята на международната политика през 20-и век има случаи, при които пътищата за излизане от (икономическата) криза са били намирани чрез война“, каза той. Лавров заяви, че световната икономическа криза изисква съвместен световен отговор.

Предзнаменованията обаче не са еднозначни. Лидерите от Г-20 ще се срещнат, за да обсъждат съвместния световен отговор, но те са разделени по ключови въпроси. Германия например критикува призивите на САЩ за стимулиране на икономиката чрез увеличаване на бюджетните разходи. Междувременно САЩ, държавите от ЕС и Русия разискваха протекционистки мерки.

Тъй като огромните резерви на Русия са на изчерпване, Москва е по-слаба във финансово отношение, отколкото когато цените на петрола бяха 150 долара за барел. Тя има нужда от заеми, но иска да си запази открит достъпа до доминираните от Запада световни пазари. Това би трябвало да направи Русия по-отговорна към Запада. Но е добре Обама да не приема това за даденост.
Ориентираните към Запада икономически реформатори в Русия нямат решаващ глас по външнополитическите въпроси, като това важи особено за страните от бившия СССР, където консерваторите имат господстващи позиции. Въпреки кризата Москва отпусна нови заеми на бивши съветски републики, сред които Киргизстан и Беларус, и готви кредити за Украйна.

Отпускането на тези пари ще има политическа цена. Обама правилно се съсредоточава върху теми от взаимен интерес с Медведев, но не трябва да забравя въпросите, които все още разделят САЩ и Русия – преди всичко съперническите им интереси в страните от бившия Съветски съюз.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.