СофияПловдивВарнаБургасРусе

Г-20 и останалите двеста – кой ще решава съдбата на света

Френският президент Никола Саркози пристига на срещата на Г-20 в Лондон, придружаван от британския премиер Гордън Браун. Снимка: Ройтерс

Латинска Америка иска срещата на върха на Г-20 в Лондон да помогне на континента да увеличи или поне да запази в същия обем латиноамериканския износ за Европа и САЩ. Африка иска Лондон да вземе предвид проблема около африканските гурбетчии извън пределите на континента, които по-рано изпращаха в страните си близо 25 милиарда долара годишно, а днес с около четвърт по-малко. Тази откъслечна информация е добро напомняне, че в Лондон се събират лидерите само на 20 държави, но решенията им фактически ще засегнат целия свят.

Ако преброим всички признати и непризнати държави, ще излязат може би към 200. Според грубите оценки обаче „двайсеторката“ представлява близо 85 на сто от световната икономика, затова тъкмо тя ще решава нещата. Което поражда и някои тънки моменти в днешната ситуация. Световният ред е несправедлив, това ясно личи от посоченото число – но ето че е повреден и той. И някаква набързо създадена група от лидери на водещи страни се кани да прави нещо по въпроса с досегашния ред.

Как възприемат срещата в Лондон онези, които не са поканени? Естествено, с тревога, ревност и завист, но и с надежда – може пък най-богатите да се освободят поне отчасти от своето високомерие и егоизъм? Тези настроения може да бъдат пренебрегнати, както става от половин век насам. Реалната картина на подготовката за Лондон обаче сочи обратното. Днес околният свят е по-важен за неговите лидери, отколкото беше вчера.

Много е важно да схванем две неща. Първо, в Лондон „развитият свят“ вече няма да бъде изправен срещу „развиващия се“, както по време на досегашните заседания на Г-7 и в по-малка степен на Г-8. Всъщност безсилието на „осморката“, нейната ненужност произтичаха до голяма степен тъкмо от това, че няколко от новите световни лидери, изпъкнали през последните години – Китай, Индия, Бразилия и други – бяха останали извън рамките на клуба. Те обаче започнаха да получават покани за всички заседания, организирани във формат „8+5“, тъй че влизането на новаците в клуба за постоянно беше само въпрос на време. Така се стигна и до „двайсеторката“. Днешните 20 отразяват по-точно списъка на световните лидери, отколкото петорката постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН или „групата на осемте“.

Второ, при новото разположение на силите, което започна да се формира сред страните лидери, много ще спечели онзи, който се осмели да изразява интересите на многото десетки държави в света. Защото бъдещето им принадлежи, а кризата още повече ни доближи до това бъдеще. Т.е. не бива да свеждаме политическия смисъл на събитието в Лондон само до това, че двайсетте лидери при закрити врати ще отнемат от САЩ икономическото им влияние и ще го връчат на присъстващите европейци или на китайците. Нещата са по-сложни. Зад тези закрити врати влияние и лидерство ще имат онези, зад които стоят невлезлите в „двайсеторката“.

Което си проличава в навечерието на Лондон. Китай например постепенно изгради извънредно мощна мрежа от връзки с развиващия се свят. Дори само да четем китайски вестници, от тях става ясно, че тамошните експерти тълкуват подготовката за Лондон задължително с оглед на това, как ще приемат нещата и какво ще кажат в арабския свят, в Африка и т. н. Начин на мислене, присъщ на глобална държава. Освен това, китайският вицепремиер Ван Цишан публикува в лондонския „Таймс“ статия, озаглавена „Г-20 трябва да гледа по-далеч от нуждите на двайсетте“. Той анализира всички решения, подготвяни за Лондон, от гледна точка на развиващия се свят. И отбелязва специално, че основната заплаха за този свят в кризисните времена е протекционизмът, затварянето на развитите пазари за стоки от Африка или от Латинска Америка.

А това вече не е само начин на мислене. Това е политическа акция. И сега става ясно защо в очакване на лондонската среща Китай отделя внимание не толкова на въвеждането на нова световна валута вместо долара, колкото на бъдещата нова роля на Международния валутен фонд, който да насочи усилия към съживяване тъкмо на бедните страни.

Бразилия – отново ако съдим по публикации в местни ключови издания – също разсъждава като представител най-малкото на целия континент Латинска Америка. Също както и в случая с Китай, правителството й дълго време преди това съзнателно води политика за преориентиране на търговските връзки към най-различни континенти.

За зла беда през последните години Индия и Русия твърде се увлякоха от новата си роля на „развити развиващи се страни“. Така изгубиха много неща, осигурени за тях от осмислената политика спрямо бившия „трети свят“. Най-силни позиции в този план имаше дори не Русия, а Съветският съюз, който печелеше доста от близостта си до „третия свят“. А Русия в определен момент се увлече по илюзиите, че представлява част от Запада – затова днес твърде често представлява само себе си. Странно нещо, картината с Индия не е много различна. И в крайна сметка позициите им в „двайсеторката“ изглеждат по-слаби от тези на Китай или на Бразилия.

Затова пък британското правителство вече заяви, че на лондонския форум трябва да бъдат представени позициите на най-бедните държави, предимно на тези от Африка. В навечерието на срещата премиерът на Великобритания свика в Лондон конференция на африканските лидери, обеща да запише всичко казано от тях и да го сведе до знанието на останалите деветнайсет обитатели на Олимп. Нека припомним, че „осморката“ се превърна фактически в „8+5“ тъкмо по време на британското председателство през 2005 година.

Световната история е пълна с несполучливи опити за изграждане на система за глобално управление. Никой днес не знае в какво ще се превърне „двайсеторката“ – в ново световно политбюро, което ще управлява планетата в близките няколко десетилетия, или просто в едно нищо. Никой не може и да предрече доколко ще са полезни решенията, взети в Лондон, и дали някой ще ги изпълнява. Затова пък очертанията на утрешния свят са напълно предвидими. Те ще проличат не толкова от решенията на Г-20, а от начина, по който десетките невлезли в „двайсеторката“ държави ще реагират на поредния опит да се постигне управляемост на света. И срещата в Лондон ще бъде полезна поне с това.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.