Различното наследство на комунизма в Източна Европа
Лесно е да се каже „комунистическа Източна Европа“ и да се приеме, че регионът е бил монолитен. В действителност между отделните страни, както и между свободите, които имаха техните народи, имаше огромни различия.
През втората половина на 20-и век, след като Съветският съюз разшири сферата си на влияние над Източна Европа, някои от тях нямаха независим живот. Латвия, Литва и Естония бяха включени в СССР и се лишиха от всякакви претенции за самостоятелност до началото на 90-те години. Но много други останаха отчасти независими, макар да живееха в сянката на Съветския съюз. И всяка от тях имаше различни подходи в управлението.
След разделянето на Берлин в края на Втората световна война източногерманските управници например бяха държани изкъсо от Съветския съюз. Така Източна Германия се превърна в един от най-диктаторските режими в източния блок. Унгария и Чехословакия предприеха по-либерални стъпки, които на свой ред насърчиха народните въстания срещу комунистическите им лидери през 1956 и съответно 1968 година. Унгарските лидери успяваха да поддържат сравнително отворен курс на управление дори и след потушаването на бунта, което провокира завистта на граждани от други страни от източния блок. Чехословакия тръгна по по-авторитарен път, а нейните лидери силно ограничаваха личните свободи.
През целия период на съветско влияние полските работници бяха настръхнали срещу комунистическия контрол, принуждавайки в крайна сметка правителството да отстъпи пред общественото мнение. В същото време Румъния беше управлявана от Николае Чаушеску, който ръководеше страната си като феодално владение.
Имаше и комунистически страни, които избраха да не са част от съветската сфера. Ръководителят на комунистическа Югославия от 1953 до 1980 година Йосип Броз Тито публично скъса с покровителството на Съветския съюз, напусна Варшавския договор и всъщност пое по собствен път. Въпреки комунистическия режим той отвори страната си към Запада, което донесе сравнителна свобода на пътуванията и значителен търговски обмен със Запада.
Албания също тръгна по свой собствен път, но реши да се самоизолира както от САЩ, така и от съветската сфера на влияние. Така албанското общество остана откъснато от останалия свят в продължение на десетилетия.
Тези различия си проличаха ясно след рухването на съветската система. Сравнително отворените общества като Унгария и Полша преминаха през по-лесен период на интегриране към Запада. България и Румъния изостанаха. А след обединението си със Западна Германия Източна Германия се възползва от огромните финансови помощи.
Нито едно от последвалите събития обаче не можеше да се предвиди. В крайна сметка най-отворената от комунистическите държави, Югославия, се саморазруши с етнически конфликти през 90-те години и от тогава се разпадна на седем държави, някои от които остават политически нестабилни и днес.
По БТА