Мини Нобеловите лауреати – физика, рап, салса и поглед на Запад

Как двама наградени студенти от Техническия университет в София виждат бъдещето си

Петко (вляво) и Ивайло са носители на мини Нобеловата награда за даровити студенти. Снимки: Нели Томова

Наричат ги Нобеловите лауреати. Те са на 21 и 22 години, и двамата са студенти в Техническия университет в София.
Ивайло иска да въведе физиката в рапа. Петко планира да стане програмист на Запад.
Общото между двамата е физиката и т. нар. мини Нобелова награда. Тя се връчва всяка година от Шведското посолство за постижения в областта на науката на един български студент .
Ивайло Недялков (21 г.) е „лауреат“ за 2005-а година. Петко Иванов (22 г.) – за 2006 г.

Ивайло учи индустриално инженерство на английски език, а Петко е специалност компютърни системи в ТУ. И двамата скоро ще получат дипломи за бакалаври и смятат да продължат обучението си в Европа. За двамата лауреати физиката е нещо, с което се занимават в свободното си време. Нещо като хоби. То обаче им е донесло по няколко първи места от олимпиади и състезания. Заради тези участия Шведското посолство ги прави лауреати на годишната си награда.

Ивайло иска да въведе физиката в рапа.

Ивайло Недялков от малък участва в конкурси и олимпиади по математика. Родителите му са математици, сестра му е завършила приложна математика в СУ.
Роден е на рождената дата на Айнщайн – 14 март и казва, че „Няма нищо случайно”.

Любимият му спорт е волейболът. В гимназията започва да се увлича по физиката и се занимава с математическа и компютърна лингвистика. Мини Нобеловата награда е получил заради постижения в областта на аерокосмическите технологии. Ивайло казва, че „за наградата е важно човекът не само да има изяви в дадена област, но и да е комуникативен, отворен, готин човек”. Някога мечтаел да стане космонавт, но сега предпочита да остане на земята.

Ивайло членува в организация „Менса”, където е изкарал 156 точки на тестовете за интелигентност, при минимум 148 за да бъдеш член. Определя като свой плюс множеството креативни идеи, които има, а като минус това, че „съм много мързелив, спя много и много си губя времето”. Казва, че креативните идеи му идвали най-вече в градския транспорт и в банята.
Ивайло е далеч е от общоприетия образ за учен, който не излиза от лабораторията, дори напротив. Рапът е другата му страст след физиката. Пише текстове на рап-парчета и е пял на няколко концерта, както и в дискотека „Трафик“. Преди десетина дни се е върнал от рап-конкурс в Италия. Любимият му рапър е „50 Cent“, въпреки че, „той е доста комерсиален и прави просташки рап, но ми харесва начинът, по който римува.“ Харесват му и част от негови текстове, които цитира пеейки: „Каквото и да правят не могат да ме спрат да светя, защото това е план на Господ, а не моя.“

Ивайло обмисля нововъведение в рап текстовете. Вместо да се пее само за жени, пари и коли, той предлага да „вкара физика в рапа. Така ще може хората да научават нещо от песента.” На тазгодишния конкурс за популяризиране на науката „Fame Lab” през март той е представил две основни формули във физиката рапирайки.
Той има идея за изобретение, свързана с едно особено превозно средство – кола-самолет – редки хибридни модели, които не се произвеждат масово. Идеята на Ивайло е да направи вече съществуващите коли-самолети по-стабилни, поставяйки допълнително крило.
Ивайло е и създател на „Клуб на младия талант“ в Техническия университет.
Правило в живота на Ивайло е „да търся оптималното решение – с възможно най-малко усилия да постигна най-много!„

Петко Иванов, мини нобеловият лауреат за 2006 г. не е рапър като Ивайло и е по-малко словоохотлив. Пада си по латино танците – докато учел в Германия в продължение на 1 година се включил в курсове по салса в университета.
Петко е от Бургас и подобно на Ивайло от 9-и клас ходи на състезания по математика и физика. Днес и Петко е в отбора по физика на Техническия университет. Занимава се с физика в свободното си време, иначе набляга на компютърните системи. Компютрите са страстта му. В момента е стажант в немската фирма „СААП”. За в бъдеще предпочита да работи по специалността си във фирма, а не да продължи да се занимава с наука, защото смята, че в индустрията има повече пари.

Петко смята да се занимава с компютри, а не с наука.

Член е на организацията ЕАСТЕК (Европейска Асоциация на студентите електроинженери), както и на Студентския съвет на ТУ. По отношение на това дали Студентския съвет може да повлияе на промяна в качеството на образованието, смеейки се Петко казва, че „може да повлияе на всичко освен на учебния план.“
От едната година обучение в Германия Петко е разбрал, че там практическата част от обучението е много по-добра, отколкото в България.
Според него да си отличник не е лесно и е „огромна доза късмет.” В България трудът не гарантира отличен успех, казва той. Обяснява го с небрежността на някои преподаватели, които не проверяват обективно контролните работи на изпитите.

На тазгодишния конкурс „Fame Lab“, Петко е говорил за нанотехнологиите и стеганографията (второто е клон на криптографията), а Ивайло се е представил с кратко филмче на тема „Физика на п’олета“ .

Отделно и независимо един от друг, за много от успехите си и двамата мини лауреати благодарят на своя преподавател Маринчев, който ги подготвял, вдъхновявал и помогнал много.

И Петко, и Ивайло обичат купоните и играят волейбол. Въпреки наградата двамата не смятат себе си за по-различни от другите и казват, че животът им не се е променил съществено. Наградата им носи най-вече вътрешно удовлетворение.

Ивайло казва, че Техническия е страхотен университет.
Петко пък смята, че в него, както и в повечето университети в България преподавателите се отнасят несериозно към учебния процес. Прави сравнение с Германия, където е учил и преподавал една година. Преподавателите там се отнасят „по-човешки“ и винаги са готови да говорят със студентите по даден проблем в приемното им време. Той казва, че там посещаемостта на лекциите е значително по-голяма от тази в България. Петко е спечелил стипендия и ще продължи обучението си с магистратура в Германия. Ивайло, пък кандидатства за Швеция.

Ивайло и Петко не се стремят към голяма Нобелова награда, не мислят и да се занимават сериозно с наука. И двамата смятат, че да се прави наука в България е трудно. За в бъдеще освен професионална реализация, Ивайло иска да намери начин, чрез който да обясни законите във физиката по по-опростен и разбираем начин.

Двамата смятат, че в българските университети много се преписва и дават като пример ТУ. И на двамата им се е налагало да ползват „пищови“. Ивайло казва: „То е просто абсурдно в нашата държава да не се ползват такива неща!“. Според него системата на образование „не е съобразена нито с учениците, нито с преподавателите.“ По този въпрос, Петко отново прави сравнение с Германия, където „не смеят да преписват, защото нямат нужда, пък и знаят, че наистина ще ги изключат, както е правилника, а не както е тук.”

Ивайло, сред повечето хора, е по-познат заради участието си в риалити шоуто „Красавицата и отличника“, което той определя като „Once in a lifetime experience“ (“Преживяване, което се случва веднъж в живота”).

Отношението към религията на двамата е различно. Ивайло определя себе си като силно вярващ човек и казва, че в днешно време „все повече хора, които се занимават със сериозна наука са вярващи, защото разбират, че нещата не опират само до формули“.
Петко не вярва особено в „тези неща“, но все пак смята, че има някаква висша сила, която е над всички.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.