СофияПловдивВарнаБургасРусе

Завераджиите в СДС

Едвин Сугарев

Отново шум в СДС – и отново скандал, за радост на журналистите. Крясъци, напускания, тряскане на врати, избутвания и странни за десните усти епитети. Така протече Националния съвет на синята партия, на който коалиционното споразумение с ДСБ беше одобрено с две трети от гласовете.

Когато целия политически живот е скандал, когато политиката е сведена до долнопробно шоу, когато и самата държава си е един огромен, перманентно протичащ скандал, един от начините да се идентифицираш като десен е да избягваш скандалите. Да покажеш способност да прецениш ситуацията не само от позициите на личния си мъничък интерес; да защитаваш гледната си точка с аргументи, а не с крясъци; да притежаваш мъжеството да приемеш загубата на позиции и въпреки тази загуба да продължиш да работиш за общото дело.

Това е политическият маниер, който се очаква от дясното. Вместо това обаче ставаме свидетели на поредната семейна свада, развихрила се насред политическия мегдан.

Този път разколниците сами се погрижиха за своята идентификация. Спретнаха си тайна завера в навечерието на съвета – по най-добрите крамолни традиции в СДС. Толкова тайна, че още същата вечер електронните медии публикуваха съобщения, придружени със снимки на завераджиите. Според тези дописки в хотел “Шипка”, на стратегически разговор как да бъде бламирано коалиционното споразумение и как да бъдат искани оставките на подкрепящите го, се събрали зам. – председателят на СДС Пламен Радонов, областният шеф на СДС-Смолян Иван Кънев, председателят на СДС Хасково Янко Велев, подалият демонстративно оставка областен шеф на СДС-Търново Димитър Йорданов, Иван Колчаков, Марио Тагарински и незнайно още кои. Обсъждали атака в три направления: срещу председателя на предизборния щаб Найден Зеленогорски, срещу условията в коалиционното споразумение с ДСБ и срещу самия лидер на партията Мартин Димитров.

Тези фигури на практика съвпадат с новопоявилата се вътрешнопартийна опозиция в СДС. Към тях трябва да прибавим още и бившия лидер Пламен Юруков, Дора Христова – председател на СДС – Кърджали и член на НИС, и лидерите на СДС София. Поразителното е, че всъщност всички те атакуват едно споразумение, което вече е прието от партията с необходимото мнозинство, и се опитват да бламират първия лидер на СДС, избран не от делегати на конференция, а с гласовете на всички седесари.

Интересно – дали някой си спомня за началото на тези кавгаджийски традиции? За втората и третата Национални конференции например? Тогава точно по същия начин д-р Петър Дертлиев, Петко Симеонов, Александър Каракачанов, Стефан Гайтанджиев и още неколцина лидери отказваха да приемат гласуваните от делегатите на конференциите решения, касаещи срамната колаборация с комунистите във Великото народно събрание. Отказваха – въпреки че към осемдесет процента от делегатите на собствените им партии гласуваха за разтрогване на споразумението с БСП за “национално спасение”, реализирано чрез правителството на Димитър Попов, и за прекратяване на дейността на ВНС, което събрание, вместо да гласува конституция, правеше общи закони и бавеше топката – с цел стресираните след оставката на Луканов комунисти да си стъпят на краката.

Та след като се провалиха и на Втората, и на Третата национална конференция на СДС, тези лидери се събраха на тайна вечерна среща, написаха декларация, която отричаше решенията на конференциите, пуснаха я по БТА, отидоха рано сутринта в СДС, изгониха охраната и започнаха да заседават, като се опитваха да гласуват вече пуснатата си декларация, без да допуснат на заседанието другите лидери; в същото време президентът беше извикал Филип Димитров на уж важен разговор, и се опитваше да го задържи в президентството, докато превратът успее. Е, не успя. Всички знаете по-нататъшната съдба на тези лидери – до един се побратимиха с левицата. За десницата остана само песента на Васко Кръпката:

“Синьо елече Дертлиев облече,

синьо обаче с розов хастар…”

Та и сега така. Само дето завераджиите имат топла връзка май не с БСП, а с ДПС. Казвам това, защото лично аз напуснах синята партия след думите на тогавашния неин лидер Пламен Юруков, който едно към едно публично заяви, че няма доказателства за корумпираността на Ахмед Доган. И едва ли е случайно, че в тази компания попада и Дора Христова, която навремето имаше екзотичната идея за съюз между СДС и ДПС за местните избори в Кърджали. Или примерно Иван Кънев, чиято фирма „Пирин харт“ се смята от хората в Смолян направо за част от “обръчите” на Доган.

Пита се какво по-точно искат тези хора. Защото доколкото действията им говорят за техните цели, те искат да провалят коалиционното споразумение с ДСБ и да бламират Мартин Димитров. Кой би имал интерес това да се случи? Отговорът е елементарен: първо, разбира се, тройната коалиция, за която коалиционният тандем на старата десница с Бойко Борисов е най-неизгодният вариант на предстоящите избори – особено, ако се окаже, че сините наистина придобият тъй наречената “златна акция” в коалиционната формула – и следващия от нея властов ресурс. За сега управляващите има по-добри опции: ГЕРБ плюс “Напред” или ГЕРБ плюс Яне Янев и компания. Или още по-добре: БСП плюс ДПС плюс НДСВ плюс “Напред” на власт, ГЕРБ в опозиция, а разтурилите споразумението помежду си сини партии – извън парламента. Вариант, при който на България просто не й мърда пълното замразяване на интеграцията с ЕС и набутването й в сферата на влияние на Русия. Изглежда към това се стреми компанията, дирижирана от Христо Бисеров и Данчо Ментата.

Защото няма как да не е ясно, че стъпка назад вече е просто невъзможна; че ако сега се разтрогне дясната коалиция, това ще бъде поредната подигравка с чувствата на десните избиратели – и нито СДС, нито ДСБ ще влязат в парламента. Може би затова атаката се видоизменя, порядъчно лицемерно между впрочем: не против самото споразумение, а само против неговите клаузи. Против разпределението на водачите на листи например. Без значение, че това яде от едва-що появилия се електорален потенциал на обединяващата се след толкова разединения десница. И че нормалният избирател очаква неговите политически представители да обсъждат как да направят общото ни живеене по-добро и държавата ни – по-смислена, а не да си дерат очите в караници кой ще води тази или онази листа.

Естествено, грубият политически интерес е облечен в съответната висока реторика, която обръща както си иска хастара на истината. Например нежеланието да се поддържа коалиционния договор мимикрира под версията за някакви хора и обстоятелства, които пречели да се постигне “широка дясна коалиция”. Типичен пример за такава мимикрия е интервюто на Пламен Радонов пред елктронното издание “Всеки ден” – където като противодействие на “силовото” и “потайно” приемане на споразумението се посочва необходимостта от продължаване на коалиционните преговори с: “Новото време например, Обединените земеделци, “Радикали”, Български демократичен форум”. Само с тях ли? Или Пламен Радонов е забравил, че наскоро предлагаше СДС да се коалира с “Атака” вместо с ДСБ? Или си мисли, че никой не си спомня за вересиите на регионалната структура, от която се пръкнаха и той, и Пламен Юруков – която била “много демократична” според него. Толкова демократична, че издигна като съветник ректора на Търновския университет Пламен Легкоступ – същият, който в това си качество поиска да се постави паметник на Пенчо Кубадински на Алеята на славата – и инициира даването на титлата Доктор хонорис кауза от поверения му университет на… руския президент Владимир Путин.

Накрая две думи и за скандала, с който и Пламен Юруков, и Борислав Бориславов, и останалите завераджии напуснаха вчерашното заседание – предложението на бургаските представители лидерът на партията да избере сам листата, която ще води. Това, предполагам, ще бъде и темата с която ще се спекулира за в бъдеще – и медийно, и политически. Всъщност обаче поводът за тяхното възмущение не е свързан с презумпцията, че лидерът трябва да подлежи на същия режим на вътрешен избор, на който подлежат и обикновените членове. Реалната причина за скандалното им излизане от залата, последвано от съответните изявления, се дължи да простия факт, че едно такова гласуване би им избило основния стратегически лост за бламиране на Мартин Димитров. Идеята е той да се кандидатира в София и да не бъде номиниран – като по този начин бъде поставен в унизителна ситуация и принуден да подаде оставка.

Хитро, нали? И много подло. Не е допустимо лидерът на една национална политическа сила да се явява с провинциална листа. Не е допустимо да бъде бламиран от някакви местни апаратчици, бесни поради факта, че няма да съставят листите по стария си тертип – чрез апаратни споразумения помежду си. Само си представете за миг, че на софийската организация на БСП й скимне да отхвърли кандидатурата на Сергей Станишев като водач на листа, примерно в 23-ти избирателен район. Звучи невъзможно, нали? В СДС обаче е възможно. Колко му е – демократичен избор. Няма значение, че ще прецака изборния резултат на цялата коалиция. Няма значение, че подобен блам си е готов предизборен клип за комунягите. Няма значение, че с подобен акт подбиваш и тежестта на самата партия в коалиционните й отношения – включително и в тези с Иван Костов. Няма значение нищо, важното е да стане нашата. За което всякакви удари под кръста са позволени – и даже препоръчителни.

Виж още текстове на сайта svobodata.com

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.