СофияПловдивВарнаБургасРусе

Митко Димитров: Дават в заменка на Ирена Кръстева сгради за над 500 млн.

Депутатът от „Атака“ Митко Димитров. Снимка: Борислав Николов

Министерството на финансите предложи и правителството прие фирма на издателката Ирена Кръстева да построи нова сграда за Националната агенция за приходите на мястото на недовършената сграда на бул. „Цариградско шосе“ в София, срещу Окръжна болница. За строежа се създава акционерно дружество (50 на 50%) между държавата и фирмата на Кръстева ИПК „Родина“. В дружеството държавата внася 4 имота – сградите на НАП на бул. „Дондуков“, на ул. „6 септември“, на ул. „Аксаков“ и своите 26% от терена на бул. „Цариградско шосе“. А фирмата на Кръстева – ИПК „Родина“ – ще апортира своята собственост от 74% от терена (40 дка) и ще доплати сума до изравняване на стойността на акциите. Лицензиран оценител е определил, че пазарната стойност на всички имоти, държавна собственост, е 83.3 млн. лв., а на дела на ИПК „Родина“ – 22.91 млн. лв.  Разликата от 60.4 млн. лв., която ИПК ще внесе в капитала на бъдещото дружество, ще се използва  за изграждане на нова сграда за НАП.
Според ръководството на министерството, новото строителство ще излезе по-евтино от ремонта на съществуващата сграда, а ИПК „Родина“, като акционер, ще осигури инвестиции. Решението на правителството беше отложено веднъж преди седмица заради възражения на министър Николай Василев, който изразява позицията на НДСВ. В печата се появиха откъслечни информации, че имотите, които вкарва държавата в дружеството, са на много по-висока стойност от акциите на другата страна. За строителството на сграда на Аценцията по приходите (Главна днъчна служба) на мястото на ИПК „Родина“ още преди 3 години Световната банка отпускаше изгоден кредит от 30 млн. евро – като част от проекта за реформа на данъчната система. Но българската страна не прие предложението, проведе търг за строителството, който обяви като неуспешен. Сега въпросът е решен направо от правителството. Част от коментарите са насочени върху факта, че Кръстева е издател на 6 вестника (сред които „Телеграф“, „Монитор“ и др.), а става съдружник на държавата. Сред малкото противници на сделката и включването като инвеститор в нея на Ирена Кръстева е депутатът от „Атака“ Митко Димитров, който беше интервюиран в предаването на БНР „Неделя 150“. Митко Димитров е 47-годишен, от Сливен. Завършил е „Комуникационна техника“ във ВНВУ „Васил Левски“ във Велико Търново. Работил е като инженер по далекосъобщителна техника във военен завод. Преподавал е в Техническия университет в София и в Инженерно-педагогическия факултет в Сливен.

Стенограмата от предаването е на „Агенция Фокус“, със съкращения.

По повод на решението за сделката на Ирена Кръстева (както неофициално и въобще официално се знае) – срещу няколко държавни имота, и срещу това – построяване на нова сграда на ИПК „Родина”. Какви са коментарите за сметка на това и какво предполагате, че ще се случи, г-н Димитров? Нека да кажа на нашите слушатели, че г-н Димитров пледира за това да бъде проучен произходът на капитала на Ирена Кръстева, която се смята, че в момента се настанява на медийния пазар тайно, полека и много мащабно. Слушаме ви?

– Ами стана традиция в края на мандата на всяко Народно събрание, 39-то и 40-то, да се правят най-големите кражби в България и най-големите сделки, които извън санкцията на Народното събрание успяват да минат по някакъв начин. Вие си спомняте 2005 г., когато в края на мандата на 39-то Народно събрание стана сделката с БТК, сега отново се оформят две-три сделки, за която вие казахте, едната от тях. Това беше отложено по-скоро заради натиска от страна на медиите, защото се даде гласност за тази сделка. Четири месеца по-рано партия „Атака” внесе в съответните държавни институции сигнал за произхода на парите и за това дали върху тези пари, с които Ирена Кръстева разполага, купува медии, около шест вестника, една телевизия и ред други сгради, дали тези пари са с легален произход и дали върху тези пари са платени данъци.

Нека да кажем, че г-жа Кръстева е била до този момент предимно държавен служител.

– Да, заедно, в тандем със сина си Пеевски, който е зам.-министър, но той като зам.-министър взима 90 % от заплатата на народен представител, така че едва ли един държавен служител ще може да си позволи такива, както се казва, харчове по време на финансова криза. Но това е работа на службите на ДАНС, на прокуратура, на финансов надзор, на НАП.

Все пак едно обяснение. Според вас тези, които стоят зад г-жа Кръстева, защото не се съмнявам, че там има и други, както се казва но спортен език – играчи, защо не се заеха да сложат една по-убедителна фигура, която няма да бъде уязвима откъде има тези пари? Смятате ли, че това е свързано с голямо самочувствие и направо нахалство, когато се залага на такъв човек?

– Ами по учебниците мафията винаги е свързана с държавата. Нахалството от нейна страна явно, че е подплатено с хора, които стоят зад нея. Нахалството е, че дори финансовият министър сключва сделка с имоти в центъра на град София, това са огромни сгради на НАП на „Дондуков”, на „Аксаков”. Тези сгради са в заменка и в уравняване на някакви 24 %, които Ирена Кръстева трябва да усвои върху еди-кой си терен на „Цариградско шосе”.

Кое според вас е укоримото на тази сделка? В какво състояние са сградите, които Министерството на финансите предлага?

– Всеки от нас е виждал тези сгради, те са в идеално състояние, извършен е ремонт през последната година, изцяло са постлани с кафяв мрамор или такива скъпи строителни материали, всичко в тях работи, те са в центъра на града, това са функциониращи огромни сгради, срещу нещо неустановено, нещо, което трябва да се строи в бъдещето. При тази строителна криза това всичко става без обществена поръчка.

Т. е. без конкурс?

– Без конкурс. Решение на финансовия министър или на министър-председателя това да бъде дадено точно и само на Ирена Кръстева. Има достатъчно строителни фирми, и български, и международни, които могат да построят една такава сграда. Тая сграда вие всички сте я виждали, със сините стъкла, е строена-недостроена. Аз имам съмнение, че в момента тези сгради, които се дават като заменка за уравняване на някакви си само 24 %, те ще бъдат скрито приватизирани. Както в момента се прави опит да се приватизира и бившата сграда на пощите.

– Т. е. дали ще бъде построена нова сграда на НАП, времето ще покаже?

– Това няма гаранция, но знаете ли, тези сгради, които се дават като заменка, са много по-скъпи, отколкото една огромна сграда да бъде построена. Всеки строител знае, че за около десетина-дванайсет милиона може да бъде построена сграда от вида и мащабите на МОЛ-а и на Сити центъра.

– А на тези сгради?

– Тези сгради надхвърлят сумите, според някои брокери това са над 500 млн.

– Даже е трудно да се каже точно колко струват. Ако имаме предвид и тяхното положение. Но това е само елемент, елемент от нахлуването на тази група, която стои зад г-жа Ирена Кръстева. А вие би трябвало да свържете нейното положение на медийния пазар и с няколко законопроекта, които влязоха на дневен ред и които очевидно панически се придвижват. Там вече има момента, който вие като народен представител можахте да проследите, въпреки че се опитвате да алармирате Конституционния съд. Специално за цифровизацията. За монопола, който май че се изгражда?

– Може би това е по-страшното, отколкото разменката на два имота и построяването на трети имот. Това е цифровизацията на ефира, това е малко технология – три мултиплекса, по 6 или 8 телевизии, които ще излъчват цифров качествен сигнал, така че всеки от нас ще може да приема тези 18 телевизии. В това няма нищо лошо. Проблемът е, че отново лицето Ирена Кръстева е замесена в този монопол и заедно с всички медийни други вестници – електронни или хартиени, тя става монополист на медийния пазар. В това състояние в закона няма определена нито санкция, нито възможност, нито вариант по какъв критерий тя ще качва отделни телевизии на тези цифрови мултиплекси. Ние не знаем дали тя ще бъде собственик на мултиплекса. В комисията, където бяха разглеждани тези закони, бяха тълкувани и други имена, но нещата показват, че тя има апетит към слагането на ръка на тези медии. А тези медии ще станат вече политически зависими, ще станат изцяло партийни медии, така че хората ще бъдат облъчвани с точно определена политика и това е лошото. Мога да дам един пример.

– Да?

– През октомври месец в Германия един вестник искаше да се корпорира с електронна медия, която има уеб страница, информационна агенция. Германското законодателство забрани това нещо да стане. А при нас, това са само две медии, даваме в ръцете, дори не знаем в ръцете на кого, защото няма такъв закон, който да определи задължение чия собственост са всички тези вестници, медии и други, които работят в България. Трябва да има такъв закон.

– Опитът на България в това отношение е първопроходчески и прилича на други страни, по-скоро от Третия свят?

– Може би проходчески, но в Испания този мултиплекс е държавен, в Германия, където има 36 ефирни телевизии цифрови, също е държавен. И там се определят точно критериите, по които една телевизия трябва да бъде качена на този мултиплекс. Докато в България добрите неща се заобикалят, а се взимат само крайно негативните неща от (…)

– Добре. Но другият въпрос, г-н Димитров, който ви отвежда до големия анализ за това какви корпоративни интереси се настаняват трайно върху цифровизацията и въобще върху медийния пазар в България.

– По-страшно от държавния монопол е частният монопол. Вие го знаете това, вие сте част от медиите, които са най за съжаление в България. Лошото е, че това нещо се узаконява в момента. То се узаконява със санкция от Народното събрание, вкарва се в закон, който дава направлението за тази модерна цифровизация в България. Която уж ще бъде на два етапа. Първият етап ще бъде даден на определени хора, вторият етап няма да се случи. Мога да ви кажа по закон първият етап големите градове София, Пловдив, Бургас, Варна, Русе, Плевен и Стара Загора ще бъдат цифровизирани. Хората в тези градове ще гледат качествена телевизия. В това няма нищо лошо. На втория етап участниците в първия етап няма да имат право да изграждат втория етап. И какво от това питам? При положение, че вторият етап това са малките общини. Например Елхово, Грудово, Звездец, Монтана и други подобни, които никой от обществената поръчка на втория етап няма да иска чисто търговски, чисто медийно да извършва такава цифровизация. И ще стане едно пренасяне отново на медийно облъчване от малкия град, където никой няма да знае какво се случва в България, към големите градове, на които им е все едно какво се случва в България.

– Мислите ли, че така може да се купи бъдеще? Т. е. чрез медията да можеш да си осигуриш бляскави успехи занапред?

– Знаете ли, когато през 2005 г. партия „Атака” буквално нахлу в парламента, тогава ни даваха 1,5 % преди изборите. А се оказа, че партия „Атака” е с 10 % през 2005 г. Сега тези 10 % ги дават в момента, но разликата е вече друга. Тогава ние не влизахме в сметките на никого. Нито на медийното пространство, нито на сметките на разни глобални държави, които правят политика в България. Винаги народът накрая казва ще има изненада. Типичната андрешковщина, която има във всеки от нас, уж си с управляващите, а когато влезе в тъмната стаичка и вземе да гласува, той прави своята изненада. Мисля, че пак ще има изненади. Добре е, хората да получават вече едно към едно информация. Защото станахме модерно технотронно общество, където отвсякъде можеш да получиш информация. От чужди сайтове, от български сайтове, от всевъзможни информационни агенции. Така че е добре поне националните телевизии, които се издържат от парите на данъкоплатеца, те да дават информация едно към едно.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.