СофияПловдивВарнаБургасРусе

Речта на Обама в Прага за ядрените оръжия + видео

Снимка: Ройтерс

Барак Обама: Благодаря ви много. Благодаря ви за това прекрасно посрещане. Благодаря на хората на Прага. Благодаря на гражданите на Чешката република. Днес, аз съм горд да бъда тук с вас, в центъра на този велик град, в центъра на Европа. И за да перифразирам един от моите предшественици, също така се гордея, че съм човекът, който доведе Мишел Обама в Прага. Г-н Президент, г-н министър-председател, всички официални лица, които са тук, благодаря ви за извънредното гостоприемство. А на хората от Чешката република благодаря за приятелството към Съединените щати.

Научил съм се от много години да ценя добрата компания и доброто настроение на чехите в моя роден град Чикаго. Зад мен е статуята на героя на чешкия народ – Томас Масарик. През 1918 г., след като Америка обеща подкрепата си за независимостта на Чехия, Масарик държа реч в Чикаго пред над 100 000 души. Не мисля, че мога да достигна този рекорд – (смях) – но за мен е чест да мина по стъпките му от Чикаго до Прага.

В продължение на повече от хиляда години Прага се отличава от всеки други град на всяко друго място. Вие познавате войната и мира. Виждали сте империи да се въздигат и рухват. Заставали сте начело на революции в изкуството и науката, в политиката и в поезията. Чрез всичко това, хората от Прага са продължавали упорито да вървят по своя собствен път, както и да определят собствената си съдба. И този град – този Златен град, едновременно древен и млад – се издига като жив паметник на вашия непобедим дух.

Когато съм се родил, светът е бил разделен, а нашите народи са били изправени пред много различни обстоятелства. Малцина биха предсказали, че някой като мен един ден ще стане президент на Съединените щати. Малцина биха предсказали, че на американски президент един ден ще му бъде позволено да говори пред аудитория като тази, в Прага. Малцина биха предположили, че Чешката република ще се превърне в свободна страна, член на НАТО, лидер на обединена Европа. Тези идеи щяха да бъдат отхвърлени като бълнуване.

Ние сме тук днес, защото достатъчно хора игнорираха гласовете, които им казваха, че светът не може да се промени. Ние сме тук днес благодарение на смелостта на онези, които се изправиха и поеха риска да кажат, че свободата е право на всички хора, без значение от коя страна на стената живеят и независимо от това как изглеждат. Ние сме тук днес благодарение на Пражката пролет – защото простият и принципен стремеж към свобода и възможности посрами онези, които разчитаха на силата на танковете и оръжието, за да сломят волята на един народ.


Ние сме тук днес, защото преди 20 години жителите на този град излязоха на улицата, за да поискат обещания нов ден, както и основните права на човека, които им бяха отказвани твърде дълго. Sametovsa e Revoluce – Кадифената революция, ни научи на много неща. Тя ни показа, че мирният протест може да се разклати основите на империята и да покаже празнотата на идеологията. Тя ни показа, че малките държави могат да играят ключова роля в световните събития, както и че младите хора могат да проправи пътя за преодоляване на стари конфликти. И тя доказа, че моралното лидерство е по-силно от всяко оръжие.

Ето защо аз говоря с вас в центъра на Европа, която е мирна, обединена и свободна – защото обикновените хора повярваха, че над разделенията могат да се хвърлят мостове, дори и когато техните ръководители не вярваха. Те повярваха, че стените могат да бъдат съборени, че мирът може да надделее. Ние сме тук днес, тъй като американците и чехите повярваха въпреки всичко, че ден като днешният е възможен. Сега ние споделяме тази обща история. Но това поколение – нашето поколение – все още не бива да спира. Ние също трябва да направим избор. Тъй като светът стана по-малко разделен, той стана и по-взаимосвързан. И ние наблюдаваме как събитията се развиват по-бързо от способността ни да ги контролираме – глобална икономика в криза, променящ се климат, продължаващи опасности от стари конфликти, нови заплахи и разпространение на оръжия за масово унищожение.

Нито един от тези проблеми може да бъде решен бързо и лесно. Но всички те изискват да се вслушваме един в друг и да работим заедно, да се съсредоточим върху общите ни интереси, а не върху моментните различия, да преутвърждаваме споделените си ценности, които са по-силни, отколкото всяка сила, която може да ни раздели. Това е работата, която трябва да свършим. Това е работата, която дойдох да започна в Европа.

За да подновим нашия просперитет, имаме нужда от координирани действия през границите. Това означава, че инвестиции за създаване на нови работни места. Това означава съпротива срещу стените на протекционизма, които стоят на пътя на растежа. Това означава промяна в нашата финансова система, с нови правила за предотвратяване на злоупотреби и бъдещи кризи.

И ние имаме задължението заради нашето общо благоденствие и заради нашата обща човечност да протегнем ръка на тези развиващи се пазари и обедняващи хора, които страдат най-много, въпреки че те може да са имали много малко общо с финансовата криза, поради което ние отделихме над един трилион долара за Международния валутен фонд в началото на тази седмица, за да е сигурно, че всички – всички – получават някаква помощ.


Сега, за да защитим нашата планета, сега е моментът да се промени начинът, по който използваме енергията. Трябва заедно да се изправим срещу промените в климата, като приключим със зависимостта на света от изкопаемите горива, като впрегнем силата на нови източници на енергия като вятъра и слънцето, и призовем всички държави да свършат своята част от работата. И аз ви уверявам, че Съединените щати вече са готови да поведат в това общо усилие.

За да осигурим общата ни сигурност, трябва да засилим нашия съюз. НАТО беше основана преди 60 години, след като комунизмът завладя Чехословакия. Тогава свободният свят твърде късно научи, че не може да си позволи разделение. Затова решихме заедно да изградим най-силния съюз, познат някога на света. И ние трябваше да стоим – и стояхме рамо до рамо – година след година, десетилетие след десетилетие – докато желязна завеса не беше премахната и свободата не се разля като придошла река.

Това е 10-ата година от членството в НАТО за Чешката република. И знам, че много пъти през 20 век, решенията са били вземани без вас на масата. Великите сили са ви разочаровали или са определяли съдбата ви без чуят вашия глас. Аз съм тук, за да ви кажа, че САЩ никога няма да обърнат гръб на народа на тази страна. Ние сме обвързани със споделени ценности, със споделена история и с трайните задължения на нашия съюз. Член V от договора за НАТО го подчертава ясно: нападение срещу един е нападение срещу всички. Това е обещание за нашето време и за всички времена.

Народът на Чешката република спази това обещание, когато Америка беше нападната; хиляди бяха убити на наша земя и НАТО реагира. Мисията на НАТО в Афганистан е от основно значение за безопасността на хората от двете страни на Атлантика. Ние сме преследваме същите терористи от Ал Кайда, които нанасяха удари от Ню Йорк до Лондон, както и подпомагаме народа на Афганистан да поеме отговорността за бъдещето си. Ние показваме, че свободните народи могат да имат обща кауза, в името на нашата обща сигурност. И искам да знаете, че ние почитаме на жертвите на чешкия народ в тези усилия и оплакваме загубата на онези, които сте загубили.

Но Алиансът не може да си позволи да стои в бездействие. Ние трябва да работим заедно като членове на НАТО, така че да имаме планове, за да се справим с новите заплахи, откъдето и да идват. Трябва да засилим нашето сътрудничество помежду си и с други народи и институции по целия свят, за да се изправим срещу опасностите, които не признават граници. И трябва да се стремим към конструктивни отношения с Русия по въпросите от обща загриженост.

Сега, един от въпросите, върху които ще се съсредоточа днес, е основен за сигурността на нашите народи и за мира в света – това е бъдещето на ядрените оръжия през 21 век. Наличието на хиляди ядрени оръжия е най-опасното наследство на Студената война. Нямаше ядрена война между Съединените щати и Съветския съюз, но поколения живяха със съзнанието, че техният свят може да бъде заличен за един миг. Градове като Прага, които са съществували в продължение на столетия, които въплъщават красотата и таланта на толкова голяма част от човечеството, биха престанали да съществуват.

Днес Студената война е изчезнала, но хиляди от тези оръжия не са. По странен обрат на историята заплахата от глобална ядрена война си отиде, но опасността от ядрена атака се повиши. Още страни придобиха такива оръжия. Изпитанията продължават. Черният пазар на ядрени материали и ядрени тайни процъфтява. Технологията за производство на бомба се разпространява. Терористите са решени да си купят, произведат или откраднат. Нашите усилия за ограничаване на тези опасности са съсредоточени към глобален режим за неразпространение, но тъй като все повече хора и държави нарушават правилата, бихме могли да стигнем до точка, след която центърът не може да издържи.

Сега разбираме, че това има значение за хората навсякъде по света. Ядрена бомба, избухнала в един град – бил той Ню Йорк или Москва, Исламабад или Бомбай, Токио или Тел Авив, Париж или Прага – може да убие стотици хиляди хора. И без значение къде се случва, последствията биха били безкрайни – за нашата глобална безопасност, нашата сигурност, нашето общество, нашата икономика, за крайното ни оцеляване.

Някои твърдят, че разпространението на тези оръжия не може да се спре, не може да се провери – че ние сме обречени да живеем в един свят, където все повече страни и повече хора ще притежават най-страшните инструменти за унищожаване. Подобен фатализъм е смъртоносен противник, защото, ако ние вярваме, че разпространението на ядреното оръжие е неизбежно, значи по някакъв начин допускаме в себе си, че използването на ядрено оръжие е неизбежно.

Точно както се обявихме за свобода през 20 век, така трябва да отстоим заедно правото на хората навсякъде по света да живеят без страх през 21 век. Като ядрена сила – като единствената ядрена сила, използвала ядрено оръжие, САЩ имат моралната отговорност да действат. Ние не можем да успеем в това усилие сами, но можем да го поведем, можем да го започнем.

Така че, днес аз ясно и убедено заявявам ангажимента на Америка да се стреми към мира и сигурността на свят без ядрени оръжия. Не съм наивен. Тази цел няма да бъде постигнато бързо – може би не в моя живот. Тя ще се нуждае от търпение и постоянство. Но сега също трябва да пренебрегнем гласовете, които ни казват, че светът не може да се промени. Трябва да настояваме: „Да, ние можем.”

Сега, нека да ви опиша траекторията, по която трябва да се движим. Първо, Съединените щати ще предприемат конкретни стъпки към един свят без ядрени оръжия. За да сложим край на мисленето от Студената война, ние ще намалим ролята на ядрените оръжия в националната ни стратегия за сигурност и ще призовем другите да направят същото. Не се заблуждавайте: докато тези оръжия съществуват, Съединените щати ще поддържат сигурен, надежден и ефективен арсенал, за да възпрат всеки противник и да гарантират защитата на нашите съюзници – включително Чешката република. Но ние ще започнем работа за намаляване на нашия арсенал.

За да намалим нашите бойни глави и запаси, ние ще договорим нов Договор за съкращаване на стратегическите оръжия с руснаците тази година. Президентът Медведев и аз започнахме този процес в Лондон и ще се стремим към ново споразумение до края на тази година, което да бъде правно обвързващо и достатъчно смело. И това ще постави основата за по-нататъшни съкращения, а ние ще се стремим да включи всички страни с ядрени оръжия в този процес. За постигане на глобална забрана на ядрените опити, моята администрация незабавно и агресивно ще преследва ратификацията от САЩ на Договора за пълна забрана на изпитанията. След повече от пет десетилетия преговори, вече е време изпитанията на ядрено оръжие да бъдат забранени.

И за да се спре изграждането на блокове, необходими за производство на бомба, Съединените щати ще се стремят към нов договор, който наистина да слага край на производството на радиоактивни материали, предназначени за използване в ядрените оръжия. Ако искаме сериозно да спрем разпространението на тези оръжия, трябва да сложим край на производството на материали, от които се създават. Това е първата стъпка.

Второ, ние заедно ще укрепим договора за ядрено неразпространение като основа за сътрудничество. Основният принцип е прост: страните с ядрени оръжия ще преминат към разоръжаване, страните без ядрени оръжия няма да ги придобиват, а всички страни ще имат достъп до мирна ядрена енергия. За укрепване на договора трябва да възприемем няколко принципа. Имаме нужда от повече ресурси и власт за засилване на международните инспекции. Имаме нужда от реални и непосредствени последици за страните, уловени в нарушаване на правилата или опитващи се да напуснат договора без причина.

И трябва да изградим нова рамка за гражданското ядрено сътрудничество, включително и международна банка за гориво, така че страните да имат достъп до мирна енергия, без да се увеличават рисковете от разпространението. Трябва да бъде право на всяка страна, която се отказва от ядрени оръжия, особено на развиващите се страни, включването в мирни програми. Никой подход няма да успее, ако се основава на незачитането на правата на народите, които играят по правилата. Ние трябва да впрегнем силата на ядрената енергия в полза на нашите усилия за борба с климатичните промени, както и за да приближим мирните възможности до всички хора.

Но ние вървим напред без илюзии. Някои страни ще нарушат правилата. Точно затова имаме нужда от структура, която да дава сигурност, че ако някоя страна го направи, ще се сблъска с последиците. Тъкмо тази сутрин отново ни беше напомнено защо се нуждаем от нов и по-строг подход към справянето с тази заплаха. Северна Корея наруши правилата още веднъж с изпитание на ракета, която може да бъде използвана за оръжия с голям обхват. Тази провокация подчертава необходимостта от действия – не само този следобед в Съвета за сигурност на ООН, но и в нашата решимост да се предотврати разпространението на тези оръжия.

Правилата трябва да са задължителни. Нарушенията трябва да бъдат наказвани. Думите трябва да означават нещо. Светът трябва да бъде единен, за да се предотврати разпространението на тези оръжия. Сега е моментът за силна международна реакция и Северна Корея трябва да разбере, че пътят към сигурността и зачитането никога не минава през заплахи и незаконно оръжие. Всички народи трябва заедно да изградят по-силен, глобален режим. Ето защо трябва да застанем рамо до рамо и да окажем натиск на Северна Корея да промени курса.

Иран все още предстои да произведе ядрено оръжие. Моята администрация ще търси ангажираност с Иран на основата на взаимни интереси и взаимното уважение. Ние вярваме в диалога. Но в този диалог ние ще представим ясен избор. Искаме Иран да заеме своето място в общността на нациите, политически и икономически. Ние ще подкрепим правото на Иран на мирна ядрена енергия със строги проверки. Това е пътят, по който може да тръгне Ислямската република. Или правителството може да избере нарастващата изолация, международния натиск, както и потенциалната ядрена надпревара в региона, която ще увеличи несигурността за всички.

Така че, нека се изразя ясно: действията на Иран с ядрени и балистични ракети представляват реална заплаха не само за Съединените щати, но и за съседите на Иран и за нашите съюзници. Чешката република и Полша проявяват кураж като се съгласяват да приемат системата за отбрана срещу тези ракети. Докато заплахата от Иран продължава, ние ще продължаваме да разработваме система за противоракетна отбрана, която е икономически ефективна и доказана. Ако иранската заплаха бъде отстранена, ние ще имаме по-здрава основа за сигурност, а движещата сила за изграждане на противоракетна отбрана в Европа ще бъде премахната.

И накрая, трябва да гарантираме, че терористите никога няма да придобият ядрено оръжие. Това е най-непосредствената и изключителна заплаха за глобалната сигурност. Един терорист с едно ядрено оръжие може да отприщи масово унищожение. От Ал Кайда заявяват, че се стремят към бомбата и че няма да имат проблем с използването й. А ние знаем, че има недостатъчно охранявани ядрени материали по целия свят. За да защитим нашите народи, трябва да действаме с чувство за неотложност.

Така че днес обявявам ново международно усилие за обезопасяване на всички уязвими ядрени материали по целия свят в рамките на четири години. Ще въведем нови стандарти, ще разширим сътрудничеството с Русия, ще установим нови партньорства, за да сложим под ключ тези чувствителни материали. Трябва също да положим усилия да разбием черните пазари, да откриваме и прехващаме материалите, които преминават транзитно, и да използваме финансовите инструменти, за да пресечем тази опасна търговия. Тъй като тази заплаха е трайна, трябва заедно да превърнем начинания, като например Инициативата за разпространение на сигурност и Глобална инициатива за борба с ядрения тероризъм в трайни международни институции. И трябва да започнем с провеждането на Глобалния форум за ядрена сигурност, който ще се състои в Съединените щати в рамките на следващата година.

Сега, знам, че някои ще попитат дали ще можем да действаме по такъв широк дневен ред. Има хора, които се съмняват дали международното сътрудничество въобще е възможно, като се имат предвид неизбежните различия между страните. Други слушат приказките за свят без ядрени оръжия и се съмняват дали си струва да се поставя цел, която изглежда невъзможно да се постигне.

Но не се заблуждавайте: ние знаем накъде води този път. Когато страните и народите си позволяват сами да се определят според своите различия, пропастта между тях се разширява. Ако се откажем да се стремим към мира, той ще остане завинаги недостижим. Знаем докъде се стига, ако изберем страха пред надеждата. Да се отблъсне или пренебрегне призивът за сътрудничество е лесно, но също така и подло да се направи. Така започват войните. Така приключва човешкият прогрес.
В нашия свят има насилие и несправедливост, срещу които трябва да се изправим. Трябва да ги посрещнем не разделени, а заедно като свободни народи, като свободни хора. Знам, че призивът да грабнат оръжието може да обърка душите на мъжете и жените повече, отколкото призивът да го свалят. Затова гласовете за мир и напредък трябва да се издигнат заедно.

Това са гласовете, които все още отекват из улиците на Прага. Това са призраците на 1968 година. Това са радостните звуци на Кадифената революция. Това са чехите, които помогнаха да бъде съборена империята с ядрено оръжие без нито един изстрел. Съдбата на човечеството ще бъде такава, каквато ние я направим. И нека тук, в Прага, почетем миналото, като постигнем по-добро бъдеще. Нека да прехвърлим мостове над нашите различия, да градим върху нашите надежди, да приемем нашата отговорност да оставим този свят по-проспериращ и по-мирен, отколкото сме го заварили. Заедно можем да го направим.
Много ви благодаря. Благодаря ти, Прага.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.