СофияПловдивВарнаБургасРусе

Бог среща Дарвин

Хартмут Веветцер

Колаж: ЕМУ

Вярата не е знание, така се твърди. С което се има пред вид следното: ти не притежаваш сигурност, моля, провери отново. Едва тогава от вярата, допусканията и надеждата се получава сигурно знание. Но дали това се отнася и до отношението между религиозната вяра и науката? И дали религията е само предварителен етап към науката? Или двете могат да съществуват една до друга? Или съществува дори трета възможност – вярата да превъзхожда познанието. По този въпрос в годината на Дарвин – 2009, между учените се разпалва един определен диспут.

С едно предложение за примирие харвардският еволюционен биолог Стивън Джей Гулд се надяваше най-после да премахне спора между знание и вяра. Природните науки трябва да се грижат за материалната вселена, за факти и функции. На религията в замяна на това принадлежи царството на моралните значения и ценности – това писа ученият в едно есе от 1997.

Теорията на Гулд функционираше оттук нататък като „Noma“, съкращението за Non-overlapping Magisteria, не-припокриващи се авторитети. Националната академия на науките на САЩ беше съгласна с Гулд. „Естествените науки и религията се отнасят до различни аспекти на човешкия опит“, такова беше мнението на академията. Мнозина учени бяха се почувствали подсилени във вярата си чрез изучаването на еволюцията.

Но границата между двата свята, между „авторитетите“, не остана недокосната дълго време. Преди всичко новите атеисти я поставиха под въпрос. Еволюционният биолог Ричард Докинс, водач на новите атеисти (The God Delusion), атакува светогледа на религията. „Една вселена с някаква свръхестествена същина в нея би била една принципно и качествено различна вселена от онази, която не притежава такава същина“, пише Докинс.

Религиите не се ограничават само до света на ценностите, но изказват и твърдения относно факти. Например това, че след смъртта си Мария се е въздигнала в небето. Дали тялото на Мария е изчезнало или не, може по принцип да бъде научно проверено. За Докинс стои извън съмнение, че Чарлз Дарвин, чиято еволюционна теория предоставя едно естествено обяснение за появата на живота върху земята, е отстранил с това „главния аргумент в полза на съществуването на Бога“.
От противоположната страна се намират многобройните преди всичко в САЩ креационисти. Те отричат Дарвин, което им осигурява допълнително внимание в юбилейната година на еволюционната теория.

Развитието на живота не е безцелен процес със случайни промени в наследствеността и последващ подбор от страна на природата. Не, казват креационистите, еволюцията не се е случила по този начин. При възникването на животните и растенията, а най-вече при това на човека, Бог е участвал в играта. Креационизмът има много различни разновидности. Те варират от стриктно вярващи в Библията, които определят възрастта на Земята на шест хиляди години, до представители на „интелигентния дизайн“. Те поставят навсякъде, където в биологическото обяснение на еволюцията има пропуски, думата „дизайнер“ – един шифър за „Бог“.

Но има и учени, които се опитват да поставят еволюцията и религията под една и съща шапка. Например американският физик Карл Гиберсън от християнския Eastern Nazarene College и неговият сънародник Кенет Милър, клетъчен биолог от Университета Браун. В техните книги Saving Darwin (Спасявайки Дарвин, Гиберсън) и Only A Theory (Само една теория, Милър), те защищават учението на Дарвин срещу креационистите. Същевременно те се опитват да поставят християнската си вяра в съзвучие с биологията.

При това учените не използват близката до ума идея за пантеизма, според която Бог е равнозначен на Цялото и гарантира един всеобхватен космически ред. В този смисъл дори самият Айнщайн е бил набожен. Той е вярвал в един Бог, „който се разкрива чрез законната хармония на съществуващото, а не Бог, който се занимава със съдбите и деянията на хората“. Така пише Айнщайн. Този вид вяра „разводнява религията до безсъдържателност“, смята Милър.

Гиберсън и Милър не приемат и „Бога на празнотите“, който се крие навсякъде, където все още има нещо необяснено, например в частиците от секундата след Големия Взрив. Не, Богът на двамата изследователи не се крие. „Вярвам, че светът е творение не един трансцедентен Бог, когото възприемам слабо някъде зад почти непроницаемата завеса на моя личен опит“, пише физикът Гиберсън.

Този Бог работи ръка за ръка с природните закони, с физиката и химията. Едно от значителните указания за неговото присъствие е появата на човека в природата. От гледна точка на Гиберсън и Милър еволюцията е насочена директно към човека. За да обосноват това, те аргументират с конвергенцията.

Конвергенция: зад това понятие от еволюционната теория се крие фактът, че природата е направила много от своите открития повече от веднъж. Така например очите са се появили повече от четиридесет пъти в животинското царство, независимо едни от други; динозаврите, рибите и китовете са „открили“ аеродинамичната форма всеки за себе си; торбестите животни са възникнали както в Австралия, така и в Америка. Очевидно съществуват определени екологически ниши, вътре в които се развиват живи същества.

За човека също има една такава ниша в природата, вярват Гиберсън и Милър. Homo sapiens се е появил почти неизбежно. Еволюцията вероятно не е нещо случайно.
Еволюционният биолог и атеист Джери Койн от Университета Чикаго е против това. „Привържениците на еволюцията вече отдавна са се отказали от идеята, че съществува неизбежен еволюционен прогрес по посока към по-висока сложност – един прогрес, който достига кулминацията си с човека“, пише Койн в списанието The New Republic. Някои неща говорят в полза на това, че еволюцията на човека не е била задължителна, а дори доста слабо вероятна.

Да, съществуват примерите за конвергенцията, но има и не по-малко такива за случаи, в които тя не се е появила. Така например в Австралия не са се развили човекоподобни маймуни, но човекът все пак съществува. Ето защо е трудно да се говори за една подготвителна ниша, в която човекът просто е трябвало да се приспособи. В действителност неговото появяване е зависело от случайността. А именно от факта, че африканските гори са изсъхнали преди милиони години, появили са се савани, които са направили възможно за ранните човешки същества да слязат от дърветата и да проходят на два крака.

Вторият аргумент за вярата е „антропичният принцип“. Според него, физическите свойства на космоса, неговите градивни елементи и закони, са направени по такъв начин, че те правят възможен живота, а заедно с това и човека. Всъщност логично, защото инак не бихме били тук. Дори микроскопични промени в основните константи, например при заряда на един електрон, водят до това, че звездите не могат да съществуват достатъчно дълго време, за да направят еволюцията възможна.
„В определен смисъл вселената е имала смисъл още от самото начало“, пише Милър. „Ако космосът е бил подготвен за човешкия живот, то от гледна точка на един религиозен човек е повече от оправдано да се допусне, че всеки от нас е мисъл на Бога – въпреки факта, че ние сме възникнали чрез естествени процеси.“

Не толкова бързо, контрира Койн. Съществуват и природонаучни модели на обяснение. Може би физиците ще бъдат в състояние някой ден да намерят доказателството за това защо вселената трябва да бъде точно такава, каквато е. Или съществуват множество различни вселени с различни физически закони. Естествено е тогава, че ние живеем в онази вселена, в която природните закони допускат живот.

Допускането, че Бог стои зад всичко, не обяснява за Койн нищо. То не помага да се разбере природата. Койн цитира френския математик Пиер Симон Лаплас. Той бил заговорен от Наполеон по повод петтомния му труд върху слънчевата система: „Господин Лаплас, казаха ми, че вие сте написали тази голяма книга за вселената и никъде вътре не споменавате нейния творец.“ Лаплас отговорил: „Тази хипотеза не ми е необходима.“

От сп. Либерален преглед

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.