СофияПловдивВарнаБургасРусе

Руски зенитни ракети в Иран са по-опасни от ядрено оръжие

в. Москоу тайм

Главата на ракетата с далечен обсег Гадр 1 се връща във военна база край Техеран, след като е дефилирала на военен парад в Иран. Снимка: Ройтерс

Иран е Куба на Близкия изток. Изолирани отдавна и поставени под санкции, и двете страни са узрели за промени. Най-вероятно през първата част от президентството на Барак Обама ни чакат пробиви и във взаимоотношенията с Куба, и във взаимоотношенията с Иран. С Куба ще е по-лесно, въпреки че Иран е много по-важен, от гледна точка на задачите, пред които са изправени САЩ в Афганистан и в Пакистан.

Целият свят, с малки изключения, не желае Иран да се сдобие с ядрено оръжие. Разбира се, едно от тези изключения е самият Иран.

Възможно е обаче за пореден път да се тревожим не за оръжието, за което трябва. В настоящия момент много по-сериозен повод за безпокойство са направените от Иран през последните две години опити да купи от Русия зенитно-ракетни комплекси С-300. С-300 са съвременни и точни системи за противоракетна отбрана, оборудвани с ракети “земя-въздух”, изстрелвани от самоходни установки, които могат да следят едновременно до сто цели и да поразяват до 12 на разстояние до 200 км и на височина до 27 километра. Те осигуряват защита както срещу самолети, така и срещу крилати и балистични ракети, и са напълно способни да възпрепятстват или парализират въздушен удар от Израел, аналогичен на онзи, който еврейската държава нанесе по ядрените обекти на Ирак и на Сирия. Въпреки че най-важните ядрени обекти на Иран са разхвърляни по-скоро из цялата страна и са скрити под земята, онези от тях, които са на повърхността, също имат нужда от защита. Израелците чувстват, че закупуването от Иран на подобно въоръжение представлява за тях опасност, затова слуховете, че тя най-накрая е осъществена, може да подтикнат Израел да осъществи плановете си за превантивен удар.

Руснаците обаче като че ли изобщо не бързат да приключат сделката за почти един милиард долара. Защо? Може би Русия не иска да настройва срещу себе си Израел и Турция, тъй като търговията й с тези две страни е доста по-голяма, отколкото с Иран. Някои експерти предполагат, че причината трябва да се търси в разногласията между Русия и Иран или в руското правителство. Други са убедени, че Русия се готви да използва С-300 като разменна монета в преговорите с новата американска администрация. И скоро трябва да стане ясно дали са прави или не.

Всичко това обаче си има и втори план. Също както неопределеността, съществуваща по отношение на плановете и достиженията му в ядрената сфера, служи на интересите на Техеран, двойственото отношение към Иран служи на интересите на Русия. Москва не иска Иран да спре да бъде парий. Иран, открито взаимодействащ с Европа и със САЩ, би допринесъл за значително отслабване на Русия в дългосрочен план.

Ако Западна Европа иска да намали зависимостта от руските нефт и газ, Иран е най-удобният алтернативен маршрут за доставки на енергоносители от страните на Средна Азия и от Каспийския басейн. Освен това той е и важен източник на газ. Дори министър-председателят Владимир Путин каза, че без ирански газ западните проекти за газопроводи като Набуко са безсмислени.

На изток Иран граничи с Пакистан и с Афганистан – две страни, към които в близките години ще бъде насочена външната политика на Америка. След като руснаците ефективно подкупиха киргизкото правителство да закрие единствената американска база в Средна Азия, САЩ се оказаха принудени да превозват товарите през територията на Русия. За Москва това е източник на доходи, престиж и, в крайна сметка, влияние върху американските военни. Иран, на свой ред, би бил много по-добър алтернативен маршрут. Затова, веднага щом се появят признаци на сближаване между Иран и Запада, Москва може да се опита да ги осуети като най-накрая разреши на ислямската република да купи С-300. Ако в ръцете на Иран се окажат нови ракетни комплекси, кубинските аналогии ще станат още по-актуални.

*Ричард Лури е автор на книгите “Сталин – автобиография” и “Сахаров: биография”

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.