СофияПловдивВарнаБургасРусе

Смъртта на вестниците

Журналисти от американския вестник със 150-годишна история „Роки маунтин нюз“ слушат съобщението за закриването му. Снимка: Ройтерс

Смъртта на модерния вестник е случващо се в реално време, мултимедийно събитие. Когато журналистите на “Роки маунтин нюз” бяха събрани в нюзрума на редакцията в Денвър на 26 февруари, за да им кажат, че ще работят за последния си брой, те пуснаха изявления в блогове, онлайн видео, слайдове със снимки на просълзените колеги и ежеминутно предаваха съобщения в “Туитър”. “Странно е да отразяваш собственото си погребение”, каза един от репортерите.

Лошите новини за американските вестници валят прекалено бързо, за да могат да бъдат отразени. Закриването на “Роки” след 150 години история затвори кръга, в който “Джърнъл реджистър къмпани” и 180-годишният “Филаделфия инкуайрър” последваха собствениците на “Чикаго трибюн” и “Минеаполис стар трибюн” в процедурата на банкрут. Фамилията Хърст заплашва, че може да закрие „Сан Франциско кроникъл”. Миналият понеделник те обявиха, че „Сиатъл пост интелиджънсър” преминава изцяло в Интернет. Собственикът на „Ю Ес Ей Тудей” – корпорацията „Ганет”, отряза дивидентите на акционерите си подобно на „Ню Йорк таймс”, за да запази повече свежи пари. Заглавия като „Синсинати пост” и „Ню Йорк сън” залязват.

Некролози за новинарския бизнес се пишат в редакции по целия свят след като рекламите намаляват, а именно те дълго време осигуряваха инвестициите в новинарството. В това време Интернет медиите завземат мястото на печатните издания като посредник между рекламодателите и клиентите. Кризата засяга не само вестниците: повечето списания, търговски каталози и информационни агенции също страдат.

Никъде другаде обхватът на събитията не е така голям, както в американската вестникарска индустрия, където гражданската идентичност и често монополистичната хватка на рекламите са създали разнообразие от заглавия с журналистически ресурси, на които завиждат много чуждестранни вестници. Намаляващите тиражи и реклами не са нищо ново – но доскоро имаше надежда, че вестниците могат да бъдат спасени от частни лица или от сливания под шапката на силни корпорации.

Фалитите и закриванията бяха ускорени от спада с една трета на приходите от реклама, чийто връх от 2005 г. се разпадна на парчета. Собствениците бяха принудени да търсят нови идеи. Но какви перспективи за решение съществуват, когато „Барклис” предвиждат намаляване с още 21 % на приходите от реклами във вестниците през тази година? Дискусиите се въртят около две основни надежди: че даренията могат да заместят бизнес моделите и че читателите, които вече свикнаха да получават новини безплатно в Интернет, могат да бъдат научени да плащат за това.

Надписът на надгробния камък гласи: Печатни медии. Няма да ми липсват. Илюстрация: Хоумпейдж дейли

„Филантропите трябва да действат сега или ще видят как жизненоважна част от американската демокрация ще умре”, казват Дейвид Суенсен и Майкъл Шмит от Университета в Йейл пред в „Ню Йорк таймс”. Лабораторията за журналистика „Ниймън” е пресметнала, че ще струва около 114 млрд. долара да се субсидира всеки американски вестник. Благотворителният модел вече съществува – „ПроПублика”, която прави разследвания „в полза на обществото”, се подпомага от фондация „Сандлър” и други тръстове. Сайтът MinnPost.com е създаден в Минеаполис чрез дарения от местни семейства и фондации.

Пъзелът на печалбата: мнозина паднаха, а пътят е един?

Първата кръстословица се появява в американски вестник – във вече изчезналия „Ню Йорк уърлд”. Издателство „Саймън и Шустер”, създадено през 1924 г., публикува първата книга с кръстословици заедно с молив, съставена от Андрю Еджклиф-Джонсън. „Саймън и Шустер” започна през миналия месец експеримент, който би могъл стане модел за оцеляване на вестниците чрез набиране на приходи от нов вид съдържание.

Те започнаха да продават приложение с 365 пъзела за iPhone. Все още обаче не е ясно дали то ще издържи конкуренцията на безплатните пъзели. Не е ясно дали силната марка и сезонните тематични игри ще накарат хората да платят 4.99 долара (3.84 евро) за приложението. „Това е краткотрайна дейност, която е много подходяща за мобилен телефон”, казва Ели Хиршхорн, директор дигитални технологии в „Саймън и Шустер”. След като читателите решиха, че няма да плащат за новини, някои издатели започват да преоценяват дали определено съдържание има стойност за продажба. Твърде късно е за „Ню Йорк уърлд”, но други вестници могат да започнат с продаването на пъзели.

В Европа държавата има склонност да се намесва. Франция обяви, че ще налее 600 млн. евро в продължение на три години, за да увеличи двойно държавната реклама във вестниците, и ще намали данъците за дигитални инвестиции на печатни медии. Английски издатели лобират по-слаби конкурентни правила. Идеята за благотворителност или за държавна помощ не се нрави на мнозина. Субсидиите могат да създадат нелоялна конкуренция, а някои таланти вече страдат от пазарния залез. Сред поддръжниците на тази теза е  Алън Мутер, редактор ветеран, пишещ в блога „Размисли на новинозавъра”. „Два забележителни американски вестника са подслонени под крилото на неправителствени организации”, казва Мутер. Въпреки това „Крисчън сайънс монитор” се отказа от печатната си версия, а Институтът „Пойнтър” обяви, че продава „Конгрешънъл куотърли”, за да се съсредоточи върху „Санкт Петербург таймс”.

Движението за въвеждане на заплащане за новините в Интернет набира скорост след изповедта на един медиен магнат в сп. „Тайм”. Уолтър Исааксон се връща към времето, когато е бил управляващ директор, за да възрази, че новините не трябва повече да се разпространяват безплатно онлайн. Досега само специализирани новинарски издания като „Уолстрийт джърнъл” и „Файненшъл таймс” са успели да съберат значителен брой онлайн регистрации, които се заплащат. След като растежът на рекламни приходи спира, по думите на Исааксон, основните новинарски сайтове се нуждаят от лесен метод за разплащане, подобен на системата на iTunes. Предишните опити да се събират пари за отделни публикации не доведоха до успех, но този призив идва в момент, когато много собственици откриват, че тяхното решение да заложат на приходите от реклама, а не на абонаменти, също не работи.
„Кейбълвижън“, компанията собственик на „Нюздей“, и „Хърст“, собственик на „Хюстън Кроникъл“ казват, че ще започнат да събират пари от читателите на своите уеб сайтове. Артър Сълцбъргър, председател на борда на „Ню Йорк таймс“, също заяви, че ще направят опити да въведат такси за съдържанието, въпреки че предишният им опит преди година и половина се оказа неуспешен. „Ние отново анализираме как платеното съдържание ще увеличи размера на рекламния дял в бизнеса ни“, споделя Сълцбъргър.

Типична картина в Google News са линковете към стотици подобни и безплатни истории по дадена тема. Затова да се събират такси за новини ще е много трудно, освен ако продуктът не се промени драстично, коментира Антеа Стратигос от „Аутсел“, компания, изследваща печатните медии. Вестниците трябва да предложат съдържание, което читателите оценяват като по-ценно от масовата безплатна информация.

Специален сайт – newspaperdeathwatch.com – следи „смъртността“ на вестниците по света.

„Трябват ни човешки ресурси, чрез които да създадем канали по интереси, които имат най-голям потенциал за успех – за спортни отбори, майки, училищни спортове и други“, казва Стивън Суорц, президент на „Хърст нюзпейпърс“. „Блъфтън тудей“, създаден от „Морис комюникейшън“, след като закри „Каролина морнинг Нюз“, е смятан от мнозина за крачка напред – той е локално насочен, с читателски блогове на Интернет страницата на изданието. Инициативата е модел, който би могъл да бъде последван и от други компании.

Съвместното сътрудничество в сферата на новините между издатели и iTunes може би е спасение, което няма да се състои. Вероятно ще попречат антимонополните ограничения, създадени във време, когато политиците са били по-заинтересовани да не се появят прекалено властни медийни корпорации, отколкото за крехкостта на медиите. Сливанията на съседни вестници или на печатни и електронни медии на един и същ пазар са блокирани от няколко десетилетия. Медийните собственици имат малка надежда, че нещата могат да се променят при новия американски президент Барак Обама, който подкрепя диверсификация на медийната собственост.

“Ситуацията е такава, сякаш регулаторите са проспали времето от администрацията на Айзенхауер досега и изведнъж се събуждат и виждат iTunes”, казва пред в. “Далас морнинг” Джон Чачас, директор в медийния отдел на “Лазард”, компания, консултант при реструктуриране на вестникарски организации. Вестниците трябва да имат право създадат система, чрез която да следят и да взимат пари за повторно използване на съдържанието им чрез онлайн инструменти, коментира Чачас.

Таксуването на онлайн новини може да подпомогне издателите. Пороят от страшни новини показва, че индустрията е изправена пред три предизвикателства – несъответствието между разходи и приходи, неподходящи капиталови структури и свръхпредлагане. Надеждата за оцеляване на новинарските компании лежи в преодоляването на тези трудности. “Неизбежно стигнахме до извода, че разходите значително надвишават приходите в нашия бизнес в момента, казва Суорц. Нашата индустрия разви бизнес практики, които се оказват доста неефективни”.
Според Джонатан Кний, директор на медиен курс в “Кълъмбия бизнес скуул”, вестниците имат разходи почти колкото на авиокомпаниите. Профсъюзите, неефективното използване на печатниците, разпространителските мрежи и нежеланието на журналистите да разберат дали това, което искат да отразяват, интересува читателите, поддържат високи разходите.

Издателите решиха да отрежат националното и международното отразяване на новини и да се фокусират на местни проблеми, разчитайки на агенции за останалото. Пет вестника в Ню Йорк и Ню Джърси планират да обменят статии и снимки. По-задълбочено сътрудничество обаче може да противоречи на американските закони. Но един от най-големите разходи за печатните медии е обслужването на дълговете. Анализ на “Муудис” показва, че само “Ганет” има дългове, които са четири пъти повече от чистите им приходи без лихви, данъци, обезценка и амортизации. При “Трибюн” надвишаването е дванадесет пъти. “Много от тези вестникарски организации имат добри бизнес практики, но проблемът е, че имат прекалено много заеми”, казва Алън Мутер.

По-малко и тясно насочени вестници на пазар с по-слаба конкуренция, които наемат по-малко журналисти и вземат такси за онлайн съдържание, е неприятен сценарий за всички. Той обаче може да е и единствената надежда на сектора.

Журналистиката: “Основните ценности трябва да се запазят, за да се запази и продуктът”

В държава, където свободната преса е защитена от конституцията и вестниците измерват успеха си по наградите „Пулицър” и по приходите, мнозина са разтревожени от закриването на няколко издания и влиянието, което ще окаже финансовата криза върху журналистиката. Американската журналистика е „под огромен стрес”. Според Артър Сълцбъргър става все по-трудни да се инвестира в качествени репортажи, независимо дали за местното правителство или за Ирак, а бъдещето изглежда доста мрачно.

Щетите, които са понесли новинарските редакции, са обобщени в изследване на „Пю рисърч сентър”. До края на 2009 г. американските всекидневници ще наемат с 25% по-малко журналисти отколкото през 2001 г. Чуждестранните екипи страдат дори по-дълбоко. В половината американски щати вече няма вестници, които пишат за случващото се в Конгреса. Някои онлайн издания предлагат „солидна журналистика в ниши по интереси”. Те заедно с гражданската журналистика – блоговете – обаче са „далече от компенсиране на загубите от липсата на отразяването от традиционните медии”. Ограничените ресурси на една интернет медиа могат да свършат само след едно съдебно дело.

Не всеки се страхува от промените. Според друго изследване на „Пю рисърч сентър” 43% от американците вярват, че загубата на местния им вестник ще навреди на гражданския живот в тяхната общност. Други 42% обаче казват, че вестникът няма да им липсва, ако бъде спрян от печат, въпреки че печатните медии остават втория по големина източник за новини след телевизията, доста пред радиото и Интернет. Дилемата на собствениците е дали орязването на разходите, което често е съпътствано от намалени приходи, няма да изолира читателите. “Основните ценности трябва да се запазят, за да се запази и продуктът”, казва Антеа Стратигос, медиен консултант. Според анализатори това може да бъде постигнато, ако новинарските организации фокусират по-добре ресурсите си.

Изследователският център все пак предлага малко успокоение за наследниците на „традиционните“ медии, чиято виртуална публика е нараснала значително повече отколкото на новите медии през последната година. „Старите норми на журналистиката продължават да се ценят” е заключението на „Пю рисърч сентър”. Но то е последвано от още едно изречение: „Журналистиката, заслепена от стремежа към доходност и от страха от технологиите, оставя външни за индустрията играчи да открадват шанс след шанс на онлайн пазара.” Така журналистите не могат да очакват утеха от други за собствените си грешки.

Европа: Безплатните вестници са на предния фронт в тази война

Неотдавна безплатните вестници се смятаха за отмъщение над платените вестници. Сега обаче изглежда, че именно безплатните вестници ще са първите, които ще умрат. „Безплатните вестници са на предния фронт в тази война, защото те разчитат само на рекламни приходи”, казва изпълнителният директор на „Тринити мирър” Слай Бейли, който публикува над 100 безплатни заглавия във Великобритания.

В Европа вестникарските групи се борят с рекламодателите, които се пренасочват към Интернет. Най-сериозните заплахи за печатните медии са намалелите приходи от реклама и икономическата рецесия. Някои от най-застрашените компании имат сериозно присъствие на безплатни вестници в портфолиото си. „Меком” (Mecom), английският издател, който работи и в Холандия, Германия, Полша и скандинавските страни, отложи среща с кредиторите си, докато се бори да продаде свои активи. „Метро интернешънъл”, най-големият издател на безплатни вестници, обяви, че ще търси промяна в бизнеса си след като през миналата година компанията е надвишила заема си и няма да има достатъчно оборотен капитал за следващите 12 месеца. „Метро” се чете всеки ден от 18 млн. души в 22 държави.
Във Великобритания „Тринити мирър” и „Джонстън прес”, които издват около 230 безплатни вестника, обявиха незадоволителни резултати за последните месеци. Малката светлинка е, че приходите от продажби на платените им издания са се увеличили. Анализаторът от „Кредит Суис” Симон Бейкър смята, че регионалнте вестникарски групи в Европа имат все още силно търсене, но при тях рекламните приходи са намалели болезнено. „Решението за вестниците е да увеличат цената, за да се постигне баланс между читателите, които наистина искат да четат съдържанието им, и намаляващото търсене на реклама”, казва Бейкър. За регионалния издател, който е смятал безплатните вестници за добър бизнес модел, това е предизвикателство.

Безплатните вестници бяха по-успешни от платените, защото производството им е евтино. Все пак нищо, което печатните медии са измислили до момента, не е толкова жизнено колкото Интернет.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.