Расмусен: прекалено независим и неудобен за Америка

Новият шеф на НАТО Андерс Фог Расмусен на пресконференция в Страсбург, след като стана ясно, че единодушно е одобрен за високия пост. Снимка: Ройтерс

На юбилейната среща на върха на НАТО в Страсбург и Кел, отбелязала 60-годишнината на алианса, беше посочено кой ще смени Яп де Хоп Схефер на поста генерален секретар на организацията. Това е Андерс Фог Расмусен, министър-председател на Дания от 2001 година.

Очевидно очаквал новото си назначение, политикът подаде оставка ден след като лидерите на НАТО одобриха кандидатурата му. Редица западни медии твърдяха, че кандидатурата му е била пламенно подкрепена от САЩ.

Наистина, датският премиер от самото начало подкрепяше войната на САЩ в Ирак. Освен това винаги е заемал твърда позиция спрямо претенциите на пасионарния* мюсюлмански свят. На пръв поглед Расмусен е идеалният кандидат, който да лансира и внедрява идеите на САЩ в НАТО. Ако обаче направим сравнение между днешния генерален секретар на алианса Схефер и неговия приемник, последният ще изглежда далеч по-независим, съответно, неудобен за САЩ.

През 1982 година холандецът Схефер стана член на дясната партия „Християндемократически призив“. Постепенно се изкачи по политическата стълбица, през 2002-ра получи длъжността министър на външните работи и концентрира външната политика на страната именно около иракската операция. Когато зае поста генерален секретар на НАТО, в Ирак все още действат над 500 военнослужещи от Холандия.

Расмусен членува в либерални политически обединения от 17-годишна възраст. През 1987 година е назначен за министър на данъците, но през 1992-ра подаде оставка заради обвинения, че предоставял объркана и невярна информация за дейността на министерството. След девет години се върна в голямата политика като министър-председател. Както става ясно впоследствие, Расмусен успя да се задържи на този пост по-дълго време от всички останали политици.

Като премиер на страната той активно подкрепяше идеята да се разреши църковна венчавка на хомосексуалните двойки. Нещо немислимо за датската Евангелска лутеранска църква. Тези идеи са неприемливи и за многобройните консервативни религиозни течения в САЩ. И твърде трудно бихме си представили някой държавен глава на Съединените щати открито да изрази подобно мнение.

Накрая, въпреки подкрепата си за „миротворческата операция“ в Ирак, Расмусен все пак изтегли от страната датските бойни части. От 2007 година Дания държи в Багдад малоброен контингент от експерти за обучение на местните въоръжени сили и за участие в хуманитарни операции.

През 2005 година, когато датското издание „Юландс постен“ помести карикатури, представящи модерния ислям като цяло и по-специално пророк Мохамед, Расмусен отказа да се извини публично. И обясни, че самият той навремето бил пострадал от датския печат, чиято свобода и независимост са гарантирани от конституцията, но не се е оплаквал. „Така работи демокрацията у нас. Не мога да поднеса извинения от името на независимия печат“, заяви премиерът.

Расмусен прави впечатление на политик, убеден в своята кауза. Това донякъде го сближава с Джордж Буш. Има обаче съществена разлика между двамата: Буш се бореше за разпространение на американските ценности, а Расмусен е радетел за опазване на европейските.

На юбилейната среща на НАТО политиците един след друг изтъкваха нуждата алиансът да се сплоти, заявяваха, че всички участници трябва да имат еднакви права. Като представител на колективните настроения в НАТО Схефер избра по-проста формулировка. През януари той заяви, че блокът трябва да следва собствените си интереси, различни от американските.

Убеден съм, че като политик с либерални възгледи Расмусен ще подкрепи тази идея. Още повече, че НАТО се кани и занапред да приема в клуба си нови европейски държави, както сочи заключителната декларация от срещата в Страсбург.

Ако САЩ наистина са заложили на Расмусен, това надали е знак, че американската дипломация се чувства стопанин в кулоарите на НАТО.

По БТА
*Руският историк, географ и философ Лев Гумильов (1912-1992) говори в трудовете си за „пасионарен тласък“, с който даден етнос започва експанзията си. Руският лингвистичен сайт „Мир словарей“ дава следното определение: „Пасионарният тласък е поведенчески импулс, насочен срещу инстинкта за лично самосъхранение и видово оцеляване“.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.