СофияПловдивВарнаБургасРусе

Как САЩ се разстроиха от Северна Корея

За пореден път американският отговор на провокация от Пхенян е объркан и несигурен

Южнокорейци гледат по телевизията запис от изстрелването на севернокорейска ракета с далечен обсег от 1998 година. Снимка: Ройтерс

Определящата характеристика на политиката на САЩ в отношенията със Северна Корея е непоследователността. И като че ли тази политика не претърпя особени промени от момента, в който администрацията на Буш преотстъпи Белия дом на Барак Обама. В неделя Обама се отнесе към изстреляната от Северна Корея междуконтинентална балистична ракета като към извънредно събитие. Когато помощниците му го събудиха в Прага в четири и половина сутринта, той заяви строго, че “правилата трябва задължително да се спазват” и че “нарушаването им трябва да бъде наказвано”. Освен това Обама заповяда на представителя си в ООН незабавно да работи за приемане на резолюция по този повод от Съвета по сигурност.

Съветът по сигурност на ООН обаче веднага се възпротиви срещу въвеждането на санкции срещу режима на Ким Чен Ир, което е напълно разбираемо. Само два дни преди очакваното изстрелване на ракетата специалният представител на президента Обама по севернокорейския проблем Стивън Босуърт публично заяви, че “натискът не е най-продуктивният подход” в отношенията със Северна Корея. “Когато пушилката от изстреляната ракета се разнесе,” каза той, основен приоритет на администрацията ще бъде да убеди Пхенян да се върне на масата за преговори за ядрената му програма.

Босуърт предложи да пътува за Пхенян “когато е удобно”, за да започне двустранни преговори – нещо, за което севернокорейският режим винаги е молил. Освен това той обеща и “стимули”. “Мисля, че има неща, които можем да предложим и да направим, и които севернокорейците ще приемат като позитивни,” заяви Босуърт пред репортери.

Вярно, че Босуърт каза, че ако се проведе изпитание на ракетата, ще има “последствия” и че американската политика трябва да съчетава “натиск и стимули”. Но едва ли е някой ще се изненада, че Китай и Русия ще се обявят срещу нови санкции, или че Северна Корея би изстреляла ракетата си въпреки всички предупреждения от САЩ. Защо да се вслушва в подобни предупреждения, щом като администрацията вече ясно заяви, че основният й отговор на подобни действия ще се състои в засилено дипломатическо внимание, подсладено със “стимули”? Или с други думи – точно това, което иска Ким.

Администрацията на Буш се опита да изолира Северна Корея и да й оказва натиск. След това премина към преговори с предложения за подкупи. Нито първата, нито втората тактика не доведе до промени в поведението на режима, който продължава да споделя ядрените си тайни с другите държави-аутсайдери, като в същото време съхранява собствен арсенал от бомби. Босуърт проявява изумителна увереност в това, че ще успее да промени този модел на поведение. “Напълно сигурен съм, че в условията на интензивни преговори и голяма дипломатическа активност” може да се преодолее отказът на Северна Корея да се извършват проверки на плутониевите й запаси, казва той.

А Обама като че ли вярва, че ще успее да засили натиска над Пхенян благодарение на обявената в Прага политика на възраждане и засилване курса към глобално неразпространение на ядреното оръжие. Предложените от него мерки са ценни и необходими – например новите усилия за контрол на ненадеждно охраняваните ядрени материали, забраната за създаване на нови материали за оръжия и откриването на международна банка за ядрено гориво за обезпечаване на доставките за АЕЦ.

И въпреки това, севернокорейският и иранският режими едва ли ще променят отношението си към тази политика. Отстъпките, които бяха откопчени от Ким Чен Ир в миналото, бяха последвани от сурови стъпки от страна на САЩ и Китай. Преди всичко, замразяването на чуждестранните банкови сметки на управляващия режим. Трудно е да повярваме, че Обама ще успее да постигне повече успех отколкото предшественика си без повече последователност и настойчивост в прилагането на подобно лекарство.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.