Барак Обама: подходящият човек в неподходящото време

Американският президент Барак Обама по време на речта си в турския парламент в Анкара на 6 април. Снимка: Ройтерс

И стана така, че Барак Хюсеин Обама споходи Европа. В Лондон той спаси световната икономика, в Страсбург оздрави НАТО, в Прага отърва планетата от ядреното оръжие, в Анкара помири исляма и Запада, а на седмия ден се качи на президентския самолет „Еър форс уан“ и изчезна в безоблачната синева. Дали беше само мечта? Опасявам се, че да.

В много отношения първата европейска обиколка на новия американски президент действително беше триумф. Обама беше изразителен и разбираем, амбициозен и обаятелен. Личният му стил има по малко от чертите на император и на рок звезда, но с привлекателно смирение, неприсъщо на нито едно от двете занятия.

Освен непринудени маниери, Обама последователно демонстрираше и инстинкт за решителни действия, които изглежда надхвърляха възможностите на европейските лидери, с които се срещна. Той иска да премахне ядрените оръжия, да вкара шоково световната икономика в режим на възстановяване и да удвои усилията за спечелване на войната в Афганистан. Така че при европейската си обиколка Обама получи високи оценки по стил и амбиция. Дали може обаче да постигне целите си по същество?
Тук присъдата е доста по-съмнителна – по причини, по-скоро дължащи се на трудността на ситуацията, която наследи, отколкото на някакви конкретни слабости на новия президент.
Разривът между амбиция и реалност беше очевиден във всеки етап от европейската одисея на Обама.
Изходът от срещата на високо равнище на Г-20 в Лондон беше приветстван с голямо оживление на борсите. На всички им се ще да вярват, че световните лидери, подтикнати от Обама, могат да нормализират световната икономика. Декларацията на Г-20 обаче трябва да бъде третирана със значителна доза скептицизъм. Тя не допринася особено за решаването на фундаменталната криза в банковата система и на кредитните пазари. А и историята показва, че резултатите от подобни големи световни форуми твърде често се пренебрегват. Същите лидери на първата среща на върха на Г-20 миналата година във Вашингтон обещаха да избягват протекционизма. Оттогава обаче повечето от участващите страни приеха протекционистки мерки. Грандиозните обещания за увеличаване на помощта за развитие, дадени от страните от Г-8 преди три години, също тихомълком останаха неизпълнени. Комюникетата, произведени от глобалните срещи на върха, нямат правна сила – нито особена политическа тежест.

Резултатите от срещата на върха на НАТО също бяха разочароващи. Европейските членове на алианса успяха криво-ляво да „скърпят“ заедно подкрепление от около 5000 войници за Афганистан. Около 3000 от тях обаче ще бъдат изпратени само временно, за да гарантират сигурността по време на изборите през август. За разлика от европейците, САЩ изпращат 21 000 допълнителни войници да се бият с талибаните и Ал Каида. В резултат войната в Афганистан ще се води във все по-голяма степен от американци.

Обама не беше склонен да акцентира върху този въпрос в заключителното си изявление след срещата в Страсбург. Както може би и в случая с войната в Афганистан, стратегията на Обама за НАТО изглежда е да се обяви победа и да продължи нататък. Трудно е обаче да се твърди, че западният алианс е в по-добра форма след срещата на върха миналата седмица.

Пражката реч на президента възкреси вдъхновяващата визия за свободен от ядрено оръжие свят. Тя съвпадна със севернокорейското ракетно изпитание – събитие, което едновременно подкрепи и опроверга тезите, които Обама се опита да внуши. От една страна пробното изстрелване на севернокорейската ракета чудесно илюстрира необходимостта от незабавно ядрено разоръжаване – тема, която беше излязла от мода след края на Студената война. От друга страна, изпитанието демонстрира, че в тази драма има важни действащи лица, непроницаеми за хладнокръвния, рационален и помирителен стил, който Обама превърна в своя запазена марка.

Същият проблем изникна и на турския етап от обиколката. Откакто спечели президентските избори, Обама планира да направи важно обръщение към ислямския свят. Помощниците му умуваха докъде може – или трябва – да стигне, за да се извини за минали действия на САЩ в Близкия изток – например американската роля в преврата през 1953 година, който свали демократично избраното правителство на Иран.

В крайна сметка речта на Обама в турския парламент съдържаше само кратък, макар и красноречив пасаж за исляма и Запада. Повечето от думите му бяха адресирани пряко към самите турци, докато президентът се опитваше да укрепи ключов за американците съюз, намиращ се в доста лоша форма. Като че ли речта беше приета добре.

Вредата, нанесена от войната в Ирак, от годините на Буш и от развалените отношения на Турция с Европейския съюз, е толкова голяма, че Обама е изправен пред огромна задача. Социологическо проучване, поръчано от „Джърман Маршал Фонд“ миналата година показа, че едва осем процента са за американско лидерство в световните дела.

Когато Обама спечели изборите, сатиричното списание „Аниън“ (лук) приветства победата му със заглавието „Чернокож получава най-тежката работа в държавата“. Наблюдавайки напредъка на Обама из Европа тази седмица, това изглежда доста подходящо обобщение на ситуацията.

Новият американски президент е изправен пред икономическо бедствие у дома, война в безизходица в Афганистан, непредсказуеми противници като Северна Корея и доста неотзивчиви съюзници в Европа. Тази седмица Обама затвърди впечатлението, че е необикновено даровит и интелигентен политик.
Това обаче не означава, че ще постигне успех. Може да се окаже, че просто е подходящият човек в неподходящото време.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.