СофияПловдивВарнаБургасРусе

Молдовският бунт – детонатор за Москва?

Протестиращи разкъсват полицейския кордон пред президентството в Кишинев. Снимка: Ройтерс

Протестите срещу резултатите от парламентарните избори в Молдова може да имат последствия за Русия. Кремълските власти могат да решат да използват молдовските бунтове, по-специално за по-нататъшна централизация на политическата система на Русия.

Руското Министерство на външните работи (чети: ръководството на Русия) реагира със значително закъснение на размириците в столицата на Молдова – страна, която след войната в Грузия е станала за Кремъл да нещо като своеобразен полигон, на който да демонстрира друга,  “миролюбива” външна политика. Изявлението на Министерството на външните работи беше направено едва след като президентът на Молдова Владимир Воронин обвини Румъния в организиране на опит за държавен преврат. При това изявлението на Министерството на външните работи е важно не толкова от гледна точка на външнополитическите оценки (позицията на Русия относно вътрешните работи на Молдова едва ли интересува някого извън нашата страна, както и самата бедна, малки Молдова, като цяло, не е кой знае колко важна за Съединените щати, нито за ЕС).

Далеч по-важно е това заявление като вътрешно политическа реакция на руските власти при поредната поява в постсъветското пространство на призрака на “цветните революции“. С други думи, близкото бъдеще ще покаже дали руските власти ще използват молдовските събития за по-нататъшна централизация на политическата система, както бяха използвани смяната на властта в Украйна и Грузия и трагедията в Беслан.

”Ако се съди по лозунгите, издигани на площадите, по изобилието от румънски знамена в ръцете на организаторите на безчинствата, тяхната цел е да дискредитират постиженията от последните години в укрепването на суверенитета на Молдова, и вероятно по някакъв начин да повлияят върху резултата от изборите”, се казва в изявлението. За Русия, която се провъзгласи за “суверенна демокрация”, няма по-тежък чужд външнополитически грях от „посегателство срещу суверенитета“ на относително приятелски за Кремъл власти, ако съществува опасност за възникването на относително неблагосклонна власт.

Въпреки че след успешното от гледна точка на руските власти нападение срещу суверенитета на Грузия през август миналата година, както и признаването на независимостта на Южна Осетия и Абхазия, за Русия дори би бил изгоден почти нереалният вариант на власт в Молдова да дойдат прорумънски политически сили. Тогава със сигурност би отпаднала необходимостта “да се предаде Приднестровието” и да се уговаря несменяемият президент на тази непризната територия Игор Смирнов да води преки преговори с Кишинев. Известно е, че след войната с Грузия, руските власти, за да намалят външнополитическите загуби от признаването на бившите грузински автономии, организираха две срещи на президента на Русия с президентите на Молдова и на Приднепровската молдовска република. С това Москва искаше да покаже, че може да посредничи при решаването на подобни конфликти в постсъветското пространство не само “по хирургически път”.

Ако сегашните размирици в Кишинев наистина бяха довели до смяна на властта, Москва щеше да може да не се преструва, че наистина е готова за интегриране на ПМР в Молдова. За Русия щеше да е лесно да обвини ЕС, че не е предотвратил опита за прорумънски преврат и дори да се опита да заложи на „признаване“ на Приднестровието напук на новото молдовско правителство.
По този начин основният външнополитически ефект за Русия от размириците в Молдова ще стане липсата на изрична необходимост да да се демонстрира противоречаща на агресивната външна политика на Москва през последните години конструктивна позиция за разрешаване на „замразените” конфликти в постсъветското пространство. Сега е “мироопазването” става чисто пожелателно за Кремъл.
Вътрешнополитическите последствия изцяло зависят от това за колко сериозни ще сметнат руските власти молдовските събития. В обозримо бъдеще няма шансове подобен вариант да се повтори в Москва. Следващите федерални избори са чак след две години и половина.
Масови демонстрации срещу изборните резултати не е имало никога в руската история. Ако в Русия избухнат мащабни протести, детонаторът ще бъде явно икономическата криза.
Досега нито един представител на руското правителство, за щастие, не е споменал за причастност на Съединените щати и Запада като цяло към молдовските бунтове. МВнР на Русия в изявлението си подкрепя “румънската” версия на молдовските власти. А призракът на “румънския империализъм”, да се надяваме, няма да уплаши руските власти така, както ги плаши призракът на “американския империализъм“. Тази реакция дава шанс, че руските власти няма да се възползват от молдовския бунт като пореден информационен повод за затягане на гайките в нашата страна.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.