Ще се присъедини ли Молдова към Румъния?

Молдовци протестират в центъра на Кишинев на 8 април. Снимка: Ройтерс

Във вторник в Кишинев започна поредната „цветна революция“ в постсъветското пространство. Още никой не е успял да подбере подходящ цвят за нея. Затова пък всички останали атрибути са налице.

Първо – избори. После – разбунтувана тълпа, която настоява за оставка на президента Владимир Воронин, уж фалшифицирал резултатите от изборите. Има и опозиция, която стои зад „революционерите“ и мечтае да обърне стихийния и безпощаден бунт в своя полза. Накрая, естествено, ще посочим и хроничното недоволство сред жителите на една от най-бедните страни в Европа, изострено от световната икономическа криза.

И ето че тази гърмяща смес избухна. Резултата виждаме на телевизионните екрани – разгромената сграда на парламента, горящия президентски дворец, беснеещата тълпа от лумпенизирани „студенти“. Може би между тях има и истински студенти, без кавички. Незнайно защо обаче в обективите влизат съвсем други лица. Е, просто не може молдовските студенти да са чак толкова лумпенизирани.

Над резиденцията на Воронин за известно време беше вдигнато румънско знаме. И това се превърна в символ на днешното противопоставяне. Изгубила изборите (което признават всички чуждестранни наблюдатели), опозицията до голяма степен се ориентира към Румъния. Лозунгите за обединение с тази „братска страна“ временно са свалени от дневния ред – но без да са забравени.

Идеологията на Владимир Воронин изобщо не е комунизъм (независимо от името на неговата партия), а балансиране между Русия и Запада. Тъкмо затова Кишинев обяви извънблоков статут, като свали от дневния ред въпроса за влизане в НАТО, с което веднага успокои Москва.

Воронин беше против сближаване със западната съседка от страх да не бъде смазан в роднинската й прегръдка. Освен това лидерите на Молдова със сигурност разбират, че курсът към обединяване с Букурещ би довел до окончателна загуба на Приднестровието. Та нали в началото на 90-те рускоезичното население по левия бряг на Днестър се вдигна на въстание тъкмо защото не искаше „румънизация“. Нима тези хора ще се примирят с нея днес, след толкова години фактическа независимост от Кишинев, свикнали сами да си решават нещата? Или пък, добре де – в краен случай да се консултират с Москва.

Молдовските избиратели гласуваха за Воронин и за партията му на първо място от чувство за самосъхранение. Те се страхуват от националистите, ориентирани към Румъния. Не желаят да изгубят страната си – макар и бедна, но суверенна. Надяват се някой ден да се обединят с Приднестровието. И нямат намерение да скъсат връзките с Русия и да забравят руския език – поне защото хиляди молдовци са на работа у нас и само така успяват да изхранят семействата си.

Ако безименната засега революция победи, ако Воронин, спечелил изборите, бъде свален със сила, това ще е съвсем истински преврат – узурпация на властта от националистите. И в този случай не е никак сигурно, че Молдова ще остане в днешните си официални граници.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.