СофияПловдивВарнаБургасРусе

Красимир Аврамов: В Америка си мислех, че веднага ще стана известен

Красимир Аврамов. Снимка: Булфото

Нямаше ме 10 години тук, бях изпълнен с някаква летаргия, тъй като в Америка хората са съвсем различни и аз съм се потопил в една спокойна атмосфера. И екшънът за мен започна, откакто се появих в България.“, казва Краси Аврамов, победителят в конкурса за „Евровизия“. Той се връща в България през есента на 2008 г., за да участва в конкурса. Песента му „Илюжън“ спечели, но получи много критика за изпълнението си, определено от негови колеги за „фалшиво“.

Малко преди да замине за представянето на песента в Гърция, Краси отдели 1 час от репетициите си, за да поговорим за живота му в Америка, за връщането в България, „Евровизия“ и има ли манипулация на вота (интервюто за конкурса е по-долу).

Първото му стъпване в Америка е през ’94-та година на турне като мим.

„Това турне ме промени и реших да пея – отидох мим и се върнах певец. Беше категорично мое решение, аз винаги съм пял, но не съм мислил, че е достойно за уважение. Аз пеех, докато правех пантомимни представления. Бях на едно място, където се срещнах с бившия мениджър на „Бийтълс“ Нед Уайз, който ми каза: „Пантомимата ти е смешна, добър си, но се концентрирай върху пеенето“. И това ме промени.

Ани Лозанова (в ляво) Краси Аврамов и Петя Буюклиева. Двете певици са беквокалистки на Аврамов в песента „Илюжън“ Снимка: Булфото

Заминах в началото на 1999 година, бях на върха на кариерата си, пълнех много зали, два пъти Зала 1 на НДК, Античния театър. Бях безкрайно зает с концертни изяви, бях продуцент на „Мис Макси шоу“. Но моето желание винаги е било да пея за света, за хора от различни националности. Америка не е била моя мечта, но си дадох сметка че това е мястото, където не се чувстваш сам и емигрант. Това е мястото, където като викнеш: „Ехо“ и се чува на всички континенти, това е мястото, което обединява всички различия по света. В Америка всичко е възможно, стига да имаш достатъчно сили и нерви. Всичко се постига обаче с невероятен екип и приятели, които са с теб нон-стоп и вярват в теб.

За първи път стъпих в Лос Анжелис и първото впечатление беше: „Ужасно е, искам да се връщам!“ Аз заминах покрай един фестивал и имах идеята да остана. Но реших да отделя две седмици, за да преценя дали това, за което аз мечтая мога да го изпълня. Не исках да мия чиния, моето желание беше да се занимавам с това, с което се занимавах в България. Сметнах, че като отида в Америка, нещата ще се развият веднага, като ме видят и ще кажат: „Ей, този е супер интересен!“. (смее се) Нямах реална представа, всичко беше като на сън. През тези две седмици мои приятели ме поканиха да разгледаме „Юнивърсъл студио“ и в момента, в който го видях, се обадих на майка ми и й казах: „Какво ще кажеш да поостана малко“ и тя каза: „Да, защо не“.

Оттам се започна – къде ще живея, без кредит, без кредитна история, без документи, без да съм някой. Аз бях един турист с виза за 3 месеца. Благодарение на божата работа аз срещнах правилните хора, имах почитатели българи и като разбраха, че съм там, веднага се обадиха, отвориха ми очите. На мен ми помогнаха българи. Не знам дали е индивидуално, но аз нищо лошо не съм видял от българите в Америка. Българите разчитат на българи в чужбина, който каквото и да си говори. В Ел Ей в края на ’99-та година бяха десетина хиляди, сега са към 35-40 хиляди души. В Чикаго са вече 200 хиляди, в Щатите са около половин милион.

Постепенно Америка много ми хареса, сблъсках се с онова, което съм гледал само по филмите. Това, което го виждаш във филма – такова е наистина, то е дивашко, свободняшко, въпреки законите. Но именно законите и правилата ти дават свобода – знаеш какво можеш да правиш и какво не, не е свободия. Сблъсках се с топлия въздух, с това че ставаш сутрин и е слънчево, на другия ден пак е слънчево, няма я зимата и ти самият започваш да мислиш позитивно, в мен изчезна агресията, която носех от България.

Краси на представянето на песента си „Илюжън“. Снимка Георги Димитров, www.krassimir.com

Първоначално не се бях връщал 7 години. Като си дойдох, нямаше разлика – манталитетът си е същият, аз обаче бях променен от начина на живот. Осъзнах колко е важно да имаш приятели, да обърнеш внимание на малките неща, да им се радваш, осъзнах, че не съм сам на този свят и колкото повече помагаш, толкова по-добре се чувстваш. Научих се да „обслужвам“, аз бях егоист и мислех само за себе си – какво мислят другите за мен, как изглеждам, как се обличам. Сега това не ме интересува.

В Америка бързо се осъзнах и започнах да уча, като малко дете бях. Първо аз не знаех езика. Набързо забравих за човека-глас Красимир Аврамов, забравих, че съществува изобщо. Знаех само какво искам – имах план и знаех как да преминавам от цел до цел. Човек сам трябва да изгражда това, което иска, естествено съдбата играе роля – да срещнеш правилните хора и да умееш от всички да отсяваш правилните. Аз трябваше да имам агент, продуцент, мениджър, асистенти.

Започнах обаче като сервитьор, след това разнасях пици по офисите. Това за мен никога не е било срамно, беше егати купона, защото подобна работа се върши предимно от мексиканци. И хората изведнъж виждат що-годе интелигентно момче, с бяла ризка, с папионка носи в офиса храна. Хората веднага си казват, че това момче не е случайно. А аз отивах с усмивка и срещнах много приятели по тези офиси и те до ден днешен са ми близки. Не знаех английски, но хората ми помагаха и ме изслушваха. За първата година вече говорех много нормално, но започнах като дете – буква по буква, дума по дума. Пътувах в автобуса и метрото и преглеждах на листчета записани думи.

Още на първата година имах късмета да срещна продуцент, който ми предложи да направя шоу в хотел „Рузвелт“ – мястото, където преди построяването на „Кодак тиътър“ са се провеждали Оскарите. 7 години по-късно се построи тази зала и аз имах там концерт.

Краси Аврамов с брат си Деян. Снимка: Булфото

Аз пропях на 6-ия месец, но то не ми донесе нищо, освен покани за други места, там ме поканиха на други места. И се започна от едно място на друго. Бях канен на много благотворителни концерти. За 2 години бях направил около 1000 участия, които бяха безплатни. Всичките ми спестявания изчезнаха и разчитах на малки хонорари. Започнах да оценявам парите. Аз пристигнах със самочувствие, имах си финанси и всичко това се стопи за по-малко от година.

Сега съм в преговори за много неща, загърбих някои ангажименти, за да дойда и да участвам в Евровизия. Рискувах, но ето имам шанс да представям България на конкурса.

Краси за финала на „Евро БГ визия“: Моите фенове не бяха в зала 1, те бяха пред екраните и гласуваха

Снимка: Булфото

Краси Аврамов е от Сливен. Завършва НАТФИЗ, занимава се с пантомима, а в средата на 90-те решава да се отдаде на пеенето. За него казват, че има „уникално висок мъжки глас“. В края на ’99-та година Аврамов се установява в Лос Анжелис. През 2005 спечелва наградата „Суперзезда на годината“ на музикалните награди там. Той е първият българин, изнесъл самостоятелен концерт в „Кодак Тиътър“  – мястото, където се връчват Оскарите. Песента му “Memories” участва в компилацията “The Best Pop-Opera 2009″, част 2-ра заедно с изпълнения на Хосе Карерас и Байрон Мино.

– Вложени са много пари в проекта „Илюжън“, много повече, отколкото в другите песни-участнички. Трябваше ли да спечелиш на всяка цена, за да оправдаеш вложеното в песента, клипа, рекламата?

– За всеки един колега е на всяка цена. Аз говорих с колегите си на репетициите, всички казваха: „Ох, много искам да спечеля“.

– Това е така, но за твоята песен излезе информация колко пари струва само клипът – над 60 хиляди лева?

– Проблемът при другите беше, че те го правят на шега. Правят песен и ако мине номерът. Аз обаче съм си свършил домашната работа. Аз знам какво значи пиар – в Щатите съм работил с най-големия пиар в историята на музикалния бизнес, с него бях 2 години, това е пиар-ът на Майкъл Джексън, на Франк Синатра. Аз знам какво е пиар, знам какво трябва да се свърши. Аз исках да спечеля, аз си имам нагласата, за да спечеля. Но аз започнах още септември месец с подготовката и обявих, че ще участвам в „Евровизия“. Написахме песента по формата на конкурса, в същото време искахме да е уникална, различна, вложихме пари във видеоклип, който стана хит като визия и като песен. Песента се завъртя много преди „Евровизия“. Въртеше се навсякъде. Аз възвърнах всички мои почитатели, припомних за себе си. Моите колеги ме подцениха, казаха си: „Кой ще гласува за него, той не е бил в България 10 години.“ И изведнъж печеля.

– Защо те освиркаха тогава в зала 1 на НДК?

– Не съм приел, че ме освиркват. Аз бях наясно, че залата не беше пълна с мои почитатели. Всеки един от участниците имаше право да покани 100 души. Без да споменавам имена, някои от тях имаха 200 покани. Залата не беше пълна, в долното ниво имаше 2000 места – раздели ги. Съвсем нормално е да си свиркат колкото искат, за мен това не беше обида и знам какво става по такива фестивали, гледал съм и „Мюзик айдъл“ в Щатите, освиркват дори и президенти. Моите почитатели си стояха вкъщи и гласуваха, те си вършеха работата.

– Имаше ли манипулация на вота?

Не. Какви манипулации, аз не съм запознат…

– Купуването на сим-карти за гласуване, организиране на хора, които да гласуват, манипулация ли е?

– Това е агитация, но не е манипулация. Аз агитирах хората, ходих по малки градчета, правих пресконференции, казвах им : „Моля ви, гласувайте за мен!“.

– Имаше ли организирано купуване на сим-карти, за да се гласува за теб?

– Аз лично не съм правил такива неща.

Краси Аврамов Снимка: Булфото

– А продуцентите ти?

– Това не е против правилата, но ние не сме организирали такова нещо. Това са хиляди, хиляди долари… (Б. р. – за песента на Красимир Аврамов на финала са получени 19 553 гласа срещу 4135 за втората Поли Генова, или около 40% срещу 11%. Малко вероятно с есемес гласуване в рамките на 15 мин. да се манипулира вотът с такава голяма преднина. Не така стоят нещата обаче с „Мис България 2009“ – виж тук за есемес гласуването.)

– Чак хиляди?

– Много са, ние го сметнахме, реално е много пари. Решихме да видим колко евентуално може да излезе такова нещо, но излиза много пари. Това не е лошо да го направиш, но… аз нямаше да се разплача на финала, ако бях сигурен, че ще спечеля.

– Как оценяваш пеенето си в Зала 1, твои колеги бяха категорични, че си пял фалшиво?

– Виж сега, имаше два тона, които не бяха фалшиви, а просто бяха изпяти по-високо от мен. Това не прави песента по-лоша и това, че е изпято така не значи, че пееш така. Всички колеги преминават през всякакви етапи в живота си. Да сме живи и здрави, като мине всичко, ще направя изявление и ще кажа нещо, но не сега.

– „Човекът-глас“ откъде дойде?

– От всички вас, журналистите. И сега се чудите.

– Не си си го измислил ти?

– Дори аз да съм си го измислил, журналистите, ако смятат че това звание не ми отива, няма да го пишат. Това е писано още преди да замина в Щатите – наричат ме „човекът-глас“ от ’95-та година.

– Ужасни неща се говорят за теб…

– Да, но и хубави. Аз съм щастлив, че има безкрайно много почитатели в България. Всеки ден получавам стотици имейли от страхотни хора.

– Кое те обижда най-много от негативните писания?

– Лицемерието ме обижда най-много. Лицемерието е това, което изяжда.

– Пише се много за сексуалната ти ориентация…

– Да ти кажа толкова се пише за това вече, че в един момент почва да ми е интересно, че съм… и аз не знам какъв.

– Пише, че си гей?

– Да, на други места пише, че съм Казанова и съм любовник на богати жени, че гей-лоби стои зад мен…

– Стои ли гей-лоби зад теб?

– Не, това са пълни измислици.

– Според друга информация за прословутия ти концерт в „Кодак тиътър“, представянето ти не е било добро и си бил освиркан, а пред медиите тук разказваш какъв грандиозен успех е бил?

– За залата е платила организация, която ме е поканила да направим концерта. Имам 20 минути зрителите на крака. Сред гостите ми бяха Джордж Ганчев, Милчо Левиев – нека те двамата да ви дадат интервю, да ви кажат за какъв провал говорим. Беше убийствено и толкова силно. Имаше толкова етнически групи на концерта, залата беше в екстаз, никога няма да забравя този концерт.

Концертът на Краси Аврамов в „Кодак тиатър“

– Да те попитам за акцента ти, който явно дразни – и за него те заяждат…

– Мислиш ли, че говоря с акцент?

– Да, преди малко не каза Жорж Ганчев, а Джордж, с типично американско произношение.

– (усмихва се) Еми да ти кажа аз съм 10 години в Щатите, не е нормално, ако не съм попил нещо. Аз непрекъснато говоря по телефона на английски, трудно е да превключваш и да говориш чисто. Нормално е да завалям на „р“-то.
Българският език не се забравя. Но аз като се върнах забелязах, как младите хора използват много чужди думи, като „френдс“. Аз мога да си го позволя, аз живея в Америка. Нормално е да сънуваш на английски, аз преподавам на английски, говоря на студенти, деца. Едно е да съм отишъл там за пет месеца и да ми казват: „Ей, тоя как се прави на американец.“

– А ти правиш ли се на американец?

– Не, аз съм такъв, какъвто съм и затова ме обичат моите приятели.
България много ми е липсвала и затова съм си дошъл, аз не съм идиот да не ми липсва България.

– Какво ти е липсвало от нея? Толкова негативизъм се изля върху теб?

– Казвам ти от 100%, само 10% са негативизъм, абсолютно съм сигурен.

– Толкова се пише срещу теб и в Интернет, има даже подписка във „Фейсбук“, в която са гласували хиляди срещу теб?

– Аз влязох в подписката във „Фейсбук“, понеже видях моето име. Ти знаеш ли, че аз без да искам съм написал „yes“ и гласувах срещу себе си. От моите приятели има 40 души, които се чудят как са влезли и са гласували срещу мен. Хората не четат и директно дават „yes“. (смее се) Аз гласувах срещу себе си и останах паникьосан, и се чудя как да се върна назад. Не само аз, и децата правят грешка.

– Преувеличаваш ли с разказите си за близостта си с популярни личности от Лос Анжелис?

– Не, това са тукашни глупости. Аз живея на такова място. Ходя на червен килим, на мероприятия, хората ме познават, за да получавам награди, значи съм в този бизнес, виждаме се на партита. Аз не мога да кажа, че сме супер близки приятели…

– Кого имаш предвид?

– Тези, които познавам по-отблизо са Мила Йовович, Майкъл Вартан, моделът Фабио – с него тренирам 10 години в една зала. Ти щеш-не щеш се сближаваш. Аз не работя шлосер или автомонтьор – аз съм певец, аз съм актьор, аз се виждам с тях по кастинги. Името ми се разпространява, нормално е. Аз имам видеоматериали, как папараци ми крещят на червения килим: „Краси, кажи ни нещо!“

– В далечна България хората си казват: „Какъв червен килим, само разправя, за да се прави на интересен“.

– Да си гледат работата! Аз си върша работата, тези които го казват, могат да се обърнат на другата страна и да заспят, защото не могат да мечтаят. Тези, които го казват са без желания за живота си.

– Не вярваме явно много, че българин може да стане, ако не световно известен, но популярен в Америка?

– Не – и световно известен ще стана! И пак тук няма никой да ми го признае.

– Притесняваш ли се, че ако нямаш успех на „Евровизия“ в Москва, тук ще бъдеш буквално линчуван? Спомняме си какво стана с група „Каффе“, която беше изпратена с освирквания и като се върна от финала, се разпадна?

– Песента в момента е най-даунлоудваната песен в Русия – 100 хиляди на седмица. Нищо никой не може да ми направи. За мен е важно да се представим достойно. Аз искам да сме първи и да докараме „Евровизия“ в България. Но ако това не стане, хората ще си почешат езиците и ще спрат. Тези, които говорят, те нямат нищо в живота си.
На 12 май е полуфиналът, аз ще съм пак под номер 11 – ще кажат, че пак съм си купил номера (смее се). България е сред трите държави, които имаха право да си избират номера за „Евровизия“. Искам да призова всички българи в чужбина да агитират и своите чужденци-приятели и да гласуват за нас.

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.