СофияПловдивВарнаБургасРусе

България като част от Горан Брегович

4 български певици са минали през оркестъра на музиканта. Колегите му не го обичат, но публиката го обожава

Горан Брегович в София. Снимка: Булфото

От създаването на своя „Оркестър за сватби и погребения” Горан Брегович използва единствено български певици. Четирите българки Людмила и Даниела Радкови, Снежана Борисова и Лидия Дакова са от ансамбъл „Филип Кутев”. Но в момента в оркестъра на Брегович са само сестрите Радкови.

„За първи път пристигнах тук, когато Емир Костурица снимаше в София и Пловдив епизоди за филма „Ъндърграунд”, разказва Горан Брегович. Тогава срещнах и певиците от ансамбъл „Филип Кутев”, които веднага включих в моя оркестър. Осъзнах, че България и българската музика са много важни за мен, защото вашите ритми по своеобразен начин  обединяват музиката на Балканите. И съвсем не е случайно, че българската музика е първата, която стана популярна на Запад с “Мистерията на българските гласове“.  Тъкмо те проправиха пътя на световния интерес към балканската музика.”

Сестри Радкови на концерт на оркестъра на Брегович в Ню Йорк. Снимка: Вени Марковси

За последните 15 години Брегович е изнесъл 6 концерта в България. Първият е през 1996. В проекта участва смесен хор и софийската филхармония, но публиката е едва 2-3 хиляди души – почти незначителен брой за 43 340  седящи зрителски места на стадион „Васил Левски” в столицата. Следва посещение на музиканта в Пловдив през 1999. В интервю преди концерта си Брегович за първи път публично признава, че „покрадва” без свян отвсякъде и не смята това за грях. Интересът към този концерт е далеч по-голям. Билетите са разграбени почти веднага, а цената им на черно достига тогавашните 100 марки. Толкова бил и кувертът за маса в кръчма в близост до естрадата, където Брегович щял да представи композициите си.

Залата е в еуфория от изпълнението на хитовете от „Аризонска мечта” и „Ъндърграунд”, без да се интересува от конфликтите с други музиканти около авторството на Брегович. Един от тях е Влатко Стефановски – етно-рок джаз китарист от Македония, роден в Прилеп през 1957 г. Марк Нопфлър и Джон Маклафлин го определят като най-добрия китарист в света. И може би е така, особено когато започваш да свириш на китара на 13 години. Стефановски е един от основателите на „Леб и сол”, с които има издадени 13 албума в периода 1978–1991 г.

           Парчето „Ако бях бяло копче” и обложката на албума



„Абе, Влатко, ова е твоя музика, бе?!”, възкликва жената на китариста по време на премиерната прожекция на „Аризонска мечта”. По-голямата част от музиката към филма се оказва на Стефановски, когото Брегович кани на премиерата. Случаят бързо отшумява, след паричното обезщетение, за което двамата се разбират.

Горан Брегович на концерт в столичен клуб през 2008 г. Снимка: Булфото

Горан Брегович пише музиката и за българския филм на Джеки Стоев „Летете с Росинант”, който излиза през 2007, но няма особен успех в България. На пресконференцията, дадена тогава, Брегович обяснява защо толкова дълго не е писал филмова музика с факта, че продуцентите се сещат за музиката, когато парите от бюджета са вече свършили. Тук обаче нещата били по-различни и се е съгласил, защото са му се обадили във време, когато можели да му платят.

„Въобще не успях да разбера що за филм е това, разказва Брегович след премиерата. Той е направен по начин, по който никога не съм виждал да се прави кино. Подобно нещо може да се случи само у нас, на Балканите. Но се радвам, че създадох музиката за него.”

„Когато ме питат като какъв бих се определил, отговарям – като наш”, разказва Горан Брегович за народността си. Музикантът е роден в Сараево в семейство на баща хърватин и майка сръбкиня на 22 март 1950. Като малък Горан не проявява особена склонност към музиката, дори във втори клас е изхвърлен от музикалната школа, защото е мързелив и няма талант. Това, между другото, е определение, което доста негови колеги биха дали и днес за него. Публиката обаче го обожава.

Брегович има дълга музикална биография. „Започнах още на 15 години да свиря по заведения с групи като “Зверове“, “Кодекси“, “Ютро“. На 17 години свирех вече в стриптийз-барове. А на 21 години бях рок-звезда”, разказва самият той. През 1974 година Брегович сформира своята група „Бийело дугме”, кръстена на едноименната му песен „Kad bi’ bio bijelo dugme” („Ако бях бяло копче”). Бандата просъществува до 1989 г. В България той стана популярен с музиката към филмите на Костурица „Циганско време” (1989), „Аризонска мечта” (1993) и „Ъндърграунд” (1995), който се оказва и последният им проект.

Посрещане с хляб и сол на Горан Брегович за концерта му в столичен клуб миналата година. Снимка: Булфото

В личния си живот музикантът е доста затворен и даже скучен. Среща настоящата си жена Дженана (Джена), когато тя е едва на 15 години. Тази тяхна първа любов прераства брак, от който в момента имат 3 дъщери. Дженана живее в Париж с децата си, а когато Горан не е на турне пътува между Париж и Белград, където твори.

Доста шум се вдигна около прекъсването на сътрудничеството между Брегович и Костурица. „Горан Брегович е модерен човек. Той ще ви покани на вечеря. Ще ви открадне портмонето и после ще ви увери, че той е платил вечерята”, споделя по време на гостуването си в България през 2001 г. Емир Костурица. Режисьорът представя у нас филма си „Черна котка, бял котарак” и изнася концерт с групата си „No Smoking Orchestra”.

Обяснението на т. нар. балкански бунтар е в самото време, в което живеем – днес дори диджеите се възприемат като автори, според думите на режисьора. „Можем да третираме и Горан Брегович като диджей. Ще ви кажа и защо. Оказа се, че едната композиция, която той създаде за филма „Аризонска мечта” и която Иги Поп изпя, всъщност е стара песен. Той само я е аранжирал по нов начин и я представи за своя. В Париж имаше съдебно дело за това”, казва Кустурица.

Но версията на Брегович за различните познати елементи в музиката му е доста смислена. „Аз идвам от една музикална култура, в която има много малко оригинални неща – ние сме обкръжени от музиката на Гърция, Турция, Румъния, така че аз съм композитор на една смес от всички тези музики, малко като Франкенщайн. Но когато мисля за Франкенщайн, аз мисля за една нова красота. Това, което през 20 век символизира Франкенщайн – грозотата, през 21 век ще символизира красотата. Всичко красиво през новото хилядолетие ще бъде смес. След 20 години Балканите няма да изглеждат както изглеждат сега. Ще бъдем много повече смесени, отколкото днес”, обясни музикантът по време на последното гостуване в България през март тази година.

Горан Брегович на концерт в Бургас през 2007 г. Снимка: Булфото

След втория си концерт в Амфитеатъра в Пловдив, през 2003 Горан Брегович изнася още един в София в зала 1 на НДК. Той идва с пълния състав от 40 души на своя „Оркестър за сватби и погребения“, за да представи петия си по ред албум, издаден в България. През 2005 следва една изненада, която влиза в историята, макар и да не свързана с България. Сформираната през 1974 група „Бийело дугме”, чиито композитор и китарист е Брегович, се събира след 16-годишна раздяла, за концерт в бившите югославски републики.

Една от най-популярните рок групи от 70-те и 80-те от бивша Югославия всъщност идва за първи път в България през 1982 г., а публиката на концерта тогава наброява 120 000 души. „По това време рокът имаше най-съществена роля в нашия живот. Това беше единственият начин, по който гласът ни можеше да се чуе и на всеослушание да изразим недоволството си, без да рискуваме да бъдем арестувани”, обяснява непреходната си страст към рокендрола Брегович. На концертите на „Бийело дугме” атрактивният вокалист Желко Бебек в началото носи униформа на Тито, а във втората се облича като бездомник.

Още от създаването си бандата се превръща в явление в рока от Източна Европа, но плочите им се продават в България и други социалистически страни единствено на черно, а слушането на тази музика е почти нелегално. Въпреки светлите дни на „Бийело дугме” и петнадесетте години слава, групата се разпада, а Горан Брегович запазва правата върху името.
Концерът на „Бийело дугме” с Брегович през 2005 г. в Сараево

„У мен не е останало нищо – имам предвид концептуално, което да не съм осъществил с “Бийело дугме”. Това, което правехе, бе горене докрай. И вече няма пламъче, което да ни възпламени отново. Не виждам какво ново може да се получи от реанимиране на “Бийело дугме“. Ако съм останал без пари и искам да заработя нещо, то тогава може да има някакъв смисъл в това. Но аз нямам такъв проблем, няма и изгледи за подобно нещо”, коментира  затворената страница с групата Брегович. Реабилитация обаче има, но тя е доста кратка, защото след концерта на групата през 2005 г. членовете на „Бийело дугме” жестоко се скарват. Причина са парите. Хонорарът на Брегович и продуцентът в пъти надвишават този на останалите музиканти.

Раздялата с Горан по никакъв начин не пречи на тримата бивши членове на „Бийело дугме” (Ален Исламович, Младен Войичич-Тифа и Желко Бебек) да продължат работа заедно, макар и не обединени от марката „Бийело дугме”. Така през 2008, дванадесет музиканти, предвождани от Желко и другите две югославски рок легенди, пристигат в Кюстендил, за да изнесат концерт. Тъкмо тогава Бебек определя настоящите си отношения с Брегович по следния начин: „Отлични са! Той ми остави телефонния си номер, когато се събрахме през 2005 в Белград. Тогава го попитах, дали има моя телефонен номер и той ми отговори с „да”. ОК, казах, ще се чуем! И когато се разделихме след концерта, опитах да му позвъня, но операторът ми отговори, че такъв номер не съществува…”

Снимка: Булфото

За последните две години България е последната страна, която може да се оплаче от липса на присъствие на Брегович. Двата му поредни концерта са през 2008 г. в софийски клуб и през 2009 г. в Банско. За концерта през март в луксозен хотел в Банско, Брегович каца на летище София с частния си самолет, за да представи новия си албум „Алкохол”.

„Когато идвате от една култура, от която аз идвам, няма защо да се извинявате, че пишете за алкохол. Цялата история на нашата музика е съпътствана с алкохол. Ние нямаме класическа музика…”, започва обяснението Брегович и го допълва с личната история на семейството си. Майка му се развежда с баща му, заради неговата алкохолна зависимост. Веднага след развода Брегович-баща събира сили да се излекува. Майка му почива от левкемия, а той се връща в родното им село. Засажда лозе и започва да произвежда вино, което до края на живота си изпива почти сам.

„Целия албум „Алкохол” съм посветил  на моите родители, споделя Брегович. Аз по принцип не пия, правя го единствено на сцената. Когато на последния запис от концерта ни видях колко съм изпил, реших, че вероятно и на хората, които гледат ще им се припие с тази музика. Тогава разбрах, че всъщност трябва да направя две части на този албум – едната, посветена на концентрата („Сливовица”) и другата, за по-слабия алкохол. Затова вторият диск, който ще излезе тази есен, ще носи името „Шампанско”.

Сестри Радкови на концерт на оркестъра на Брегович в Ню Йорк. Снимка: Вени Марковси

Най-новите попълнения в „Оркестъра за сватби и погребения“ датират от 2-3 години. Но има присъствие на сцената, което е повече от разпознаваемо – българските вокалистки от ансамбъл „Филип Кутев”. Брегович винаги е използвал български певици. От времето на „Ъндърграунд” музикантът работи със сестрите Людмила и Даниела Радкова, след изпълненията на които често се чуват възгласи от публиката:

„Ове булгарки опасно певат!…”

За добро или лошо, сестри Радкови разполагат с броени свободни дни, извън професионалните си ангажименти. Турнетата на Оркестъра са дълги и на година пътуват хиляди километри до най-различни краища на света. Нищо чудно, че простичката философия на живота за Горан Брегович е „Газ до дупка, докато има бензин!”  Талантът си сестрите наследяват от своята баба – любима на всички певица в село Градище, Ловешко. Вместо да я карат да работи, съселяните й я качвали на една копа сено и тя им пеела.

“Не познаем по-ячий глас от тай на Людмила!”, признава Брегович.

Обичан от публиката и недолюбван от част от своите колеги, Горан Брегович създава музика, за да живее от това. И то доста добре. „От 24 години съм доста богат и имам повече пари, отколкото са ми нужни”, признава Брегович. „Аз работя по поръчка”, продължава той и вероятно затова определя таланта като паста за зъби – трябва все да го изстискваш. А ако наистина е вярно (по думите на музиканта), че „Европа е стара курва, която знае как да печели”, то мрачните, страховити и дори налудничави балкански народи са в самото й сърце.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.