СофияПловдивВарнаБургасРусе

Обама в Турция огорчи Гърция

Турският президент Абдулах Гюл (вдясно) и американският му колега Барак Обама на пресконференция в резиденция Чанкая в Анкара. Снимка: Ройтерс

Всички, които се надяваха, че изборът на Барак Обама за президент на САЩ би могъл да донесе позитивна промяна поне в някои аспекти на американската политика по отношение на Гърция, започнаха да се притесняват. От срещата на върха на НАТО в Страсбург до визитата на американския президент в Турция представените от Обама позиции по въпроси, представляващи интерес за Гърция, будят в по-малка или по-голяма степен разочарования.

Първото нещо, което заслужава внимание, е фактът, че стратегическият избор на новия американски президент беше да издигне Турция в геополитическите планове на САЩ и да възстанови отношенията на Америка с мюсюлманския свят. От американска страна отредената по-голяма роля на Турция не подсказва явни намерения с антигръцка насоченост. Американците дори не смятат да се занимават с Гърция по този въпрос.

Това обаче съвсем не може да се каже за Турция и за политическото й ръководство. За разлика от Вашингтон, услугите, които Анкара ще предостави на американците за овладяване на антиамериканските настроения в ислямските страни, несъмнено ще бъдат обвързани с извличане на дивиденти. Наивно е да се мисли, че Анкара няма да се опита да се възползва от ролята, която й се отрежда, за да получи облаги – както по споровете с Гърция, така и по въпроса за Кипър.

В този смисъл би могло да се каже, че ясно се очертава опасност Гърция да понесе загуби от протурската политика на Обама. Ако някой има съмнения за това как ще действа турското ръководство, за да се възползва от американската подкрепа, достатъчно е да си спомни как реагира Анкара по въпроса за избора на новия генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен.

Турските ръководители знаеха, че Расмусен е човек на германците и че американците не са никак ентусиазирани от неговия избор. Те обаче не можеха да направят нищо, след като германският канцлер Ангела Меркел убеди френския президент Никола Саркози и британския премиер Гордън Браун да предложат само Расмусен, още повече, че по традиция генералният секретар на НАТО винаги е бил европеец.

Считайки за реална подкрепата на САЩ, Ердоган стигна даже дотам, да предизвика Германия, като я заплаши, че ще наложи вето върху избора на Расмусен. В крайна сметка Анкара претърпя тежко политическо поражение, тъй като беше принудена да приеме избора на датчанина. Но независимо от това, с факта, че се осмели да предизвика Берлин, въпреки последствията, които биха могли да произтекат от това за членството й в ЕС, тя показа колко разюздано се чувства турското ръководство и колко опасно става то за Гърция. Ако Анкара се държи агресивно към Берлин и Париж, Атина и Никозия би следвало да се подготвят за най-лошото.

Въпросът обаче не е дали американската политика спрямо Гърция ще стане по-лоша при управлението на Обама, отколкото беше при Буш. Разбира се, правителството на Буш беше по-лошо за Гърция, тъй като то призна бившата югославска република под името „Македония“, докара неприемливия план на Кофи Анан за решаване на кипърския проблем и се опита безуспешно да го подложи на гласуване.

По всичко личи, че правителството на Обама продължава неизменно политиката на Буш по въпросите, интересуващи Гърция, и няма призначи да има намерения да я променя.

А когато Обама нарича Скопие с името „Македония“ в НАТО, където е валидно само названието Бивша югославска република Македония, става ясно, че по въпросите, засягащи Гърция, Обама се явява продължител на политиката на Буш.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.