Има ли отровни вафли? Оказва се, че никой не проверява

На пазара се продават десетки видове вафли. Засега РИОКОЗ прати в Германия за изследване само един вид, взет от производителя, след като се вдигна шум. Какво ли може да се открие, ако изследва всички видове от магазина? Снимка: e-vestnik

Писателят Елин Пелин разказва автентичен случай от 30-те години на 20-и век. Отишъл на пазар и гледа – някаква драгалевска баба продава гъби.
– Бабо, ама тия гъби не се ядат! Отровни са!
– Че то няма да ги ям я! – сопнала се бабата. И продължила да си ги продава.
Близо 100 години по-късно, докато се чуди коя от многото марки вафли може да съдържа меламин, собственик на магазин в столичния кв. „Младост“ се шегува: „Абе, нали ги продаваме – няма да ги ядем!“
Същото е и с българските производители на храни. Много от тях не проверяват съдържанието на съставките, които влагат в продуктите си. Гледат какво пише в документите на стоката и го приемат на доверие. Така си спестяват разходи за лабораторни анализи. Разчитат на занижения контрол от страна на 28-те Регионални дирекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) в България. Засега с основание.

Какво се случи:

През септември 2008 г. в Китай починаха 6 бебета, а над 300 000 се разболяха заради мляко с високо съдържание на меламин. Високи стойности на меламин имаше и в много китайски сладкарски изделия, направени с такова мляко. Меламинът е вещество, което се добавя в разредено сухо мляко, за да може то да мине теста за протеини. Тоест – с негова помощ се прави менте.
Европейската комисия (ЕК) веднага забрани вноса от Китай на млека и млечни продукти, предназначени за кърмачета и малки деца, в страните членки на общността. Поради факта, че сухо мляко от Китай с високо съдържание на меламин може да е достигнало до пазарите на Европейския съюз и с него да са произведени някои продукти като вафли, бисквити и др., ЕК издаде още едно решение на 14 октомври 2008 година. Според него, държавите членки трябва да изследват стоки от пазара, които е възможно да съдържат сухо мляко с меламин от Китай, и ако е необходимо – да ги изтеглят от пазара.

Повечето държави реагираха веднага. Започнаха проверки по търговските обекти на случаен принцип. Направени бяха хиляди изпитвания на продукти от магазина. В резултат, от Англия има 10 сигнала за меламин – 6 през октомври, 4 през ноември, след това вече няма. От Франция има общо 6 през октомври, 1 през ноември, след това няма. В Германия има 4 през октомври, 3 през ноември, 2 през декември и след това няма. Ирландия има 3 през януари. Белгия – 2 през октомври, 1 през ноември. Унгария има 3 сигнала през октомври. Словакия – 4 през октомври, Холандия – 4 през октомври и т. н.

До момента държавите от ЕС са пуснали в системата за уведомяване общо 60 сигнала. Поради засиления контрол, до април тази година използването на сухо мляко с меламин за производството на хранителни продукти в Западна Европа секна.

Как е в България?

За всички месеци от октомври 2008 година до момента България не е подала нито един сигнал в Системата за бързо предупреждение за опасни храни и фуражи на Европейската комисия. Ако се погледнат резултатите на другите държави и на България, човек ще си помисли, че тук ядем най-чистите продукти в Европа, а контролът на храните е толкова сериозен, че е изключено на пазара да попадне вафла с меламин. Истината е, че тук никой не е проверявал. До април тази година не е направен нито един химически тест за съдържание на меламин в продукти от пазара. А Инспекцията за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ), чиито служители трябваше да свършат тази работа, има 28 районни поделения в цялата страна!

В началото на април 2009 година Българската национална асоциация на потребителите (БНАП), която целогодишно прави лабораторни проверки на продукти от пазара (доколкото й стигат силите и парите), решава да „измие очите“ на РИОКОЗ и да тества на случаен принцип 20 продукта от пазара за съдържание на меламин. В петък, трети април, от лабораторията, наета за целта, се обаждат в асоциацията и казват: „Една вафла показа 6 мг/кг съдържание на меламин, при допустима норма 2.5 мг“. Половин час по-късно от БНАП изпращат сигнал в столичната РИОКОЗ. (Важна забележка – в България няма акредитирана лаборатория, която да направи такова изследване. Асоциацията е дала пробата в лаборатория, който има нужната апаратура и метод за изследване, но не е акредитирана точно за този род тестове, основната й работа е друга. Това после ще послужи за повод да се оспорят резултатите.)

Следващите дни се разиграва типична за България драма. В събота, 4 април, вестник „Телеграф“ хвърля бомбата: „Ядем отровни вафли“. Всички медии се юрват да звънят на потребителската асоциация и РИОКОЗ. От инспекцията уверяват, че от понеделник започват проверка на сигнала, изследване на вафлите и т. н. От здравното министерство разпореждат вафлите да се изземат от пазара. Името на производителя, както и марката на вафлите се пазят в тайна и до днес.

Едно сравнение с европейските страни – там на пазара е имало проверки и са намерени подобни шоколадови изделия с меламин. После вносът на сухо мляко от Китай е забранен, фирмите вече знаят и внимават какво произвеждат. Тук – никакви проверки. Ако сега в момента в България се намерят такива продукти, това вече е престъпление, защото този внос е забранен и всички фирми са предупредени.

От понеделник нататък здравни инспектори и служители на министерството на здравеопазването се надпреварват да пълнят медиите със странни изказвания. Държавният здравен инспектор д-р Тенчо Тенев примерно споделя: „Обмисля се проверка на предприятията, които работят със сухо мляко. Това значи производствата на вафли, сухи пасти, сладолед, бонбони и др“.
Обмисляло се тепърва! След като в Европа, по решение на ЕК, това се прави непрекъснато от 14 октомври 2008 до момента. За всеки случай инспекторът успокоява гражданите, че концентрацията на меламин в злополучните вафли е стотици пъти по-ниска от тази, която е открита в сухото мляко в Китай и не е опасна. С което се прави опит да се омаловажи превишаване на нормата в изследваните вафли. Междувременно проби са изпратени в германска лаборатория, защото в България никоя лаборатория не можела да изследва храни за съдържание на меламин.

Още по-странни са публичните изявления на д-р Галин Каменов, директор на РИОКОЗ – София – област. Според него няма изискване на Европейския съюз да се правят проверки за наличие на меламин в храните. Решението на ЕК било да не се допуска на пазара мляко и млечни продукти, предназначени за кърмачета и малки деца, внос от Китай. Само за това се отнасяло решението, а не за продуктите, които може да се произведат от това мляко – според него. „Ние направихме проверки за такова мляко през септември. Тогава нямаше открито опасно мляко“, казва Каменов. Възниква въпросът къде са правени тези проверки през септември, щом в България няма нито една лаборатория, в която да се проверява съдържанието на меламин в храните? Истината е, че от октомври 2008 до април 2009 година в България не е направен нито един химически тест в лаборатория за съдържание на меламин – нито в мляко, нито в храни.

Проверките са правени от митниците и от РИОКОЗ само по документи. Щом в документите пише, че сухото мляко е внос от Украйна, а не от Китай, значи според здравните инспектори всичко е наред. А че Европейската комисия не може да забрани на Украйна да внася сухо мляко от Китай, да го препакетира и да го внася в България, явно и през ум не им минава.

РИОКОЗ трябва да проверява и съдържанието, както правят в цивилизованите държави, защото в търговци може да купят дори от Европа сухо мляко, което е внесено от Китай и препакетирано след избухването на скандала. Когато няма контрол на съдържанието, всеки може да си внася токсичните храни в България и от тях да се произвеждат вафли и бисквити. Вместо да следят за опасна продукция от пазара и да внесат респект, отговорните институции изпращат манипулиращи съобщения до медиите от рода на: „Започват масирани проверки на предприятията и складовете за сухо мляко и суроватъчни субстанции от Китай и други страни извън ЕС“. Пропуснато е само допълнението – по документи…

Лаборант провежда тест за качество на храни в Пекин. Снимка: Ройтерс

Какво беше пратено за изследване в германска лаборатория?

На 8 април медиите получиха утешително съобщение от РИОКОЗ – София – област: „Няма наднормено и опасно за здравето съдържание на меламин във вафли или захарни изделия на българския пазар (б. а. – явно вафлите от една марка и производител представляват всички захарни изделия на български пазар). Това показват пристигналите днес от Германия резултати“.
Тези резултати обаче не трябва да се приемат безкритично, без да се изясни откъде са взети изпратените в Германия проби – от търговската мрежа или от производителя?

Ако пробите са взети от производителя в понеделник, той е имал достатъчно време да покрие всички улики, които биха го компрометирали. Едно е да отидеш в магазина, да купиш една вафла и да я тестваш в Германия, друго е да отидеш в завода в понеделник и да кажеш – дайте ми една вафла от тази партида. Във втория случай РИОКОЗ може да си тества вафлите и в САЩ или на Марс – пак няма да открие меламин. Другият въпрос е възможно ли е държавните институции от София – област да имат някаква връзка с бизнеса в същия окръг – все пак живеем в България.

Ето обясненията на директора на РИОКОЗ-София област за това откъде са взети пробите, пратени в Германия.

Д-р Галин Каменов, директор на РИОКОЗ – София област: Вафлите са взети от производителя

Откъде взехте вафлите, които изследвахте в Германия – от производителя или от търговската мрежа?

– От производителя са взети. Ние сме изследвали не само вафли, но и съставки.

Но вафлите, които ви е дал производителят и онези от магазина, които са тествали от асоцияцията на потребителите, може да са различни?

– Това е една и съща партида.

Каква е гаранцията, че производителят не е реагирал след скандала и не е подменил продуктите?

– Печатът върху вафлата. На опаковката има печат на партидата. Ние сме взели от същата партида.

Да, но от самия производител?

– Ами защото на 7 април изтича срокът на годност на вафлите и на практика нямаше нищо, което да е в обръщение на пазара. (б. а. – защо тогава от здравното министерство твърдят, че са иззели цялата партида от пазара?)

Не е ли редно при такива тестове да се изследват вафли от магазините, и тези, които са изследвали от асоциацията?

– Асоциацията ще я разследва прокуратурата какво точно е изследвала. Тя в момента не е дала официално никаква лаборатория, никакви доказателства, че изобщо нещо е изследвано. Беше масирана атака в медиите. Меламинът по принцип не е отрова. Той е химическо съединение и може да бъде отровен, ако се яде в продължение на месеци, в грамове, както е станало с кърмачетата в Китай. Независимо от това, от 200 000 кърмачета, само (!? – б. р.) няколко са починали. Тоест, на практика тук нямаме абсолютно никакъв риск за здравето на хората и каквото сме могли, сме направили.

Тоест, вие смятате, че това е фалшив сигнал, така ли?

– За нас всичко показва, че е така. Ако не беше фалшив, защо не се обяви лабораторията?

Други такива проверки за меламин правили ли сте, откакто стана скандалът с бебетата в Китай?

– Има няколко решения на Европейската комисия. Вижте, този меламин е използван като фалшификат в една голяма партида мляко в Китай и никъде повече по света. Европейската комисия има няколко последователни решения как да се процедира във връзка със случая. Процедурата беше недопускане на внос от Китай на мляко и млечни продукти за храна на кърмачета и малки деца в България – нещо, което ние сме направили във всички заведения, в аптеките, в които се продават детски храни и в магазините.

Лабораторно ли тествахте какво съдържат тези продукти или само по документи ги проверихте?

– Вижте, задавате ми въпрос, който е излишен. Аз се опитвам да ви обясня защо не е тествано. За да се тества нещо, трябва да имаш подготвен набора от химикали и ингредиенти, с които да се направи тази реакция – това е газохематографска реакция, и това не може да стане за няколко дни. Целият свят беше неподготвен за това нещо да се изследва. Само малко лаборатории в Европа могат да го правят и това се знае от Европейската комисия и тя не задължава страните да го правят. Ние 100% изпълняваме решението на ЕК. Тя не задължава да се прави такова изследване. Сега – който има пари, както се оказа, че тази неправителствена организация е много богата, и желание да интригантства, може да изследва, но трябва да даде ясни доказателства, тоест – коя лаборатория, по какъв начин е взета пробата, с какъв метод, акредитирана ли е лабораторията… и всичко това сега прокуратурата ще го разследва.

Как се държат медиите?

Журналисти също нападнаха асоциацията на потребителите, което създаде съмнения, че заводът производител набързо си е напазарувал няколко медии. Основният въпрос, с който атакуваха асоциацията, беше как ще докажат, че изследването не е по поръчка на конкурентна фирма. Асоциацията на потребителите от самото начало пази в тайна името на производителя, здравното министерство и РИОКОЗ също не го казват. В резултат на това хората не знаят кои са опасните вафли и бойкотират всички производители. Но медиите пускат мухата, че има поръчка на конкуренцията. Конкуренция на кого?
А защо асоциацията си крие лабораторията, в която е правила теста? Това е  практика на потребителските организации по света. Ако кажат името на лабораторията, тестовете й по-нататък няма да са обективни – ще стане уязвима от въздействието на бизнеса. Примерно, няколко големи компании ще си платят на лабораторията, ще станат нейни клиенти и за техните продукти никога в бъдеще няма да излизат неблагоприятни резултати. От което пак губи потребителят.

Друга причина да не се споменава лабораторията е, че в България наистина няма акредитирана такава за изследвания на меламин. Което не значи, че никой не може да направи такъв тест. Самият тест за меламин не се прави чрез „газохематографски анализ“, както казва д-р Каменов, а с инфрачервен спектрометър.

В България има  лаборатории, които могат да направят верен тест за меламин. Проблемът е, че те нямат сметка да се акредитират за изследвания, които се поръчват веднъж годишно. Самата акредитация струва време, пари и огромни усилия. Това, че лабораторията няма акредитация, прави теста й атакуем в съда, но не и неверен. Затова трябва да има държава, а държавният орган – в случая РИОКОЗ, да си има собствена лаборатория с акредитация за всичко, каквото човек може да се сети. А не да праща проби в Германия, взети от производителя след дъжд качулка. Трябва да правят случайни проверки на продукти от магазина, да глобяват производители, да има контрол. Защото вчера нямаха лаборатория, която да тества растителните мазнини в сиренето. Днес нямали за меламин. Утре може да се окаже, че ядем кой знае какво.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.